Цистит и бременност
Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур.
Заболяването се среща по-често при жени, отколкото при мъже. Всяка жена на възраст между 20-40 години (т.е. в годините на активен полов живот) поне веднъж е боледувала от цистит. Следващият пик на заболяването е след 60 години, когато започват атрофичните промени.
Причината за по-честото развитие на цистит при жените е свързано с някои анатомични особености на жената (къса уретра, която лесно се преодолява от бактериите; притискането на уретрата и пикочния мехур по време на полов акт; възможност на микроорганизмите от перинеума и влагалището да проникнат в уретрата и оттам в пикочния мехур др.; десцензусът на влагалището и наличието на цистоцеле при раждали жени; атрофичните промени у жени в менопаузата и др.). Много често заболяването протича под формата на цистоуретрит (едновременно засягане на пикочния канал и на мехура).
Предразполагащи фактори за развитие на заболяването са:
- простудата, която улеснява развитието на заболяването. Ниската температура води до свиване на кръвоносните съдове и намаляване на притока на кръв, а това от своя страна до понижаване на локалния и общ имунитет;
- дехидратацията, която води до концентриране на урината и по-рядко уриниране. И едното, и другото позволяват на микробите да се задържат по=дълго време в пикочните пътища и да причинят заболяване. Уринирането след полов акт силно намалява риска от развитие на уроинфекция. (В този смисъл всяко задържане на урината и „стискане“ предразполага към развитие на цистит. Малките момиченца, когато тръгнат на училище, са изложени на риск от такъв цистит и трябва за знаят, че винаги, могат да помолят да отидат до тоалетна);
- хигиената – лична, както и хигиената на половия живот (чести, безразборни контакти);
- диабет.
Промените в организма на жената по време на бременността също улесняват появата на цистит – в 10 % от бременните. Асимптомната (безсимптомна, скрита) бактериурия, която се среща в 2 до 7% от бременните жени, в 2% от случаите също води до развитие на цистит, по-често в първите месеци на бременността.
- Хормонални фактори: прогестеронът, който се секретира по време на бременност, води до отпускане на мускулатурата на пикочните пътища, оттук и по-ниския тонус на мехурният сфинктер, което допълнително улеснява проникването на бактерии отвън към пикочния мехур; намалената перисталтиката на уретера още повече засилва везико-уретралния рефлукс и представянето на урината в пикочните пътища.
- Физиологични фактори: по-алкална (нормално е кисела) урина по време на бременността, заедно по-голямо количество, захари и глюкоза (т.нар. физиологична глюкозурия) са благоприятна среда за развитие на бактерии. По време на бременност количеството бактерии във влагалището и перинеума е по-голямо, което в комбинация с богата на захари урина, повече повишава риска от инфекция.
- Механични фактори: Увеличената матка по-съседство притиска пикочния мехур – това е причина бременните да уринират по-често, но пикочния мехур не може да се изпразни напълно и в него остава известно количество остатъчна урина, която престоява по дълго и е предпоставка за инфекции. Притискането на мехура води до промяна на ъгъла на вливане на уретерите в него – предпоставка за т. нар. везико-уретерален рефлукс, при който част от урината, по време на уриниране, се връща обратно към бъбреците и може да бъде причина за разпространение на урината от пикочния мехур към бъбрека т.е. от цистит към пиелонефрит.
Причинител на заболяването в 90% от случаите причинител е Escherichia coli, (ешерихия коли), живееща в дебелото черво на топлокръвни животни и по-рядко други Грам-отрицателните бактерии: Клебсиела пневмония, Протеус, Стрептококи, Ентерококи, Стафилококи. Често при наличие на характерните за цистита оплаквания, но отрицателна култура, се казае за Chlamydia trachomatis.
Симптомите на заболяването са характерни:
- дизурия – болезненост, парене и щипене по хода на пикочния канал по време на уриниране (микция), както и след това; чести позиви за микция, макар и на малки количества – понякога няколко капки; затруднение при уриниране – изчакване преди да се появи струята; изпускане на урина.
- тежест и болки ниско долу в корема;
- промени в цвета на урината (наличие на кръв).
- възможно е повишаване на температурата, общо неразположение.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните оплаквания и микробиологично изследване на урина, при нужда на култура, а при хронични цистити – цистоскопия. Обикновено в урината се наблюдава бактериурия, левкоцити и еритроцити.
Лечението на цистита е антибиотично, подбират се такива, които не преминават плацентарната бариера и съответно не увреждат плода – цефалоспорини 2 и 3-та генерация, амоксицилин и др. Обикновено лечението на цистита и асимптомната бактериурия започва веднага след даването на стерилната урина, като в последствие може да се коригира в зависимост от антибиограмата. То продължава между 3 и 10 дни, като се препоръчва контролна микробиология една седмица след приключването на терапията и в последствие на всеки 3 месеца до края на бременността. Важно е на пациентките да се дадат препоръки за спазване на оптимален прием на течности, както и добра интимна хигиена, защото най-често инфектирането става по съседство с бактерии идващи от влагалището или ректума (Е. сoli). Като допълнение и продължение на антибактериалната терапия е възможнен приема и на вещества, които имат антиадхезионен ефект и не позволява на бактериите да се закрепват за лигавицата на пикочния мехур, в следствие на което те биват “отмити” от урината (D-Маноза).
Профилактиката включва добра лична хигиена – бърсане и измиване отпред назад, а не обратно (за да се възпрепятства пренасянето на ешерихия коли от ануса към отвора на уретрата), честа смяна на бельото, предпочитане на памучно бельо; прием на достатъчно вода (поне 2 л. дневно), предпочитане на чай (плодови чайове“ пред напитки, съдържащи захар; използване на хигиенични гелове и интимни сапуни по препоръка на лекаря.
Като алтернативни средства за лечение или за профилактика на цистита по време на бременността се препоръчват ябълков оцет (богат на калий и др. минерали, той потиска размножаването и развитието на бактериите). Два пъти на ден по една чаша вода, в коята са прибавени две супени лъжици ябълков оцет. Може да се подслади с мед. Сок от дренки – едно от най-често използваните в народната медицина средства. Половин часа сок от дренки се смесва с половин чаша сок от ябълки и се пие 1-2 пъти дневно. Мечо грозде – 2 пъти по една чаша. Мечето грозде е силен антиоксидант, богато е на бета каротен, вит. С, К, фолиева киселива. В това отношение са полезни и листата от Мечо грозде, които имат силно пикочогонни свойства – очистват бъбреците и успокояват възпалението на лигавицата на пикочните пътища и пикочния мехур. Една с. л. листа от Мечо грозде се варят в 0.5 л. вода в продължение на 10 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Добре е към отварата да се добавя по 1 щипка сода бикарбонат – веществата, които съдържа отварата, са силни антисептици, но действат най-добре в алкална урина. Грейките и топлите компреси, които целят подобряване на кръвотока, а от там и засилване на локалния имунитет, трябва да се прилагат изключително внимателно по време на бременността. Продължителността на компреса е 5 мин., с последваща 5-минутна пауза. Общата продължителност на редуването на компрес-пауза не трябва да продължи повече от 20 мин. Грейките и компресите не са за препоръчвене при заплашващ аборт или опасност от преждевременно раждане. Приложението на алтернативните методи винаги трябва да се пролага след консултация с лекар.
Библография
Williams obstetrics 24th edition
Smith Genel Üroloji
Temel Üroloji Soru Kitabı, Prof. Dr. Kadri ANAFARTA, Prof. Dr. Nihat ARIKAN, Prof. Dr. Yaşar BEDÜK
Temel Kadın Hastalıkları ve Doğum Bilgisi, 2014
Фолиевата киселина предпазва бебетата от шизофрения и аутизъм
1 Отговор
[…] Цистит и бременност […]