NST – какво е и защо се прави
NST е абревиатура на Non Stress Test и в превод на български означава „тест без натоварване“. NST е неинвазивен метод, при който с Doppler трансдюсер, поставен на коремната стена на майката, по проекцията на сърцето на плода, се изследва сърдечната дейност на плода, като показател за неговото здраве, без той да се подлага на допълнително натоварване.

Защо се прави NST?
Тестът се прави по принцип на всички бременни след 26-28 г.с., особено при признаци на рискова бременност, когато има опасност от настъпване на плацентарна недостатъчност и нарушено снабдяване на плода с кислород и хранителни вещесва.
Такива състояния са:
- намаляли или липсващи движения на плода;
- малък плод, бавно растящ плод;
- захарен диабет на майката (възникнал по време на бременността или преди това);
- високо кръвно налягане на майката, прееклампсия;
- нарушения във функцията на щитовидната жлеза;
- многоплодна бременност;
- преждевременно раждане или анамнеза за такова;
- преносена бременност;
- анамнеза за предишни аборти или мъртво раждане;
- напреднала възраст на майката;
- след извършена амниоцентеза;
- изменения в лабораторните тестове.
Вреден ли е NST?
Тестът е неинвазивен и безвреден. Може да се прилага както през бременността, така и по време на раждане.
Как се прави?
NST се извършва обикновено след 26-28-ма гестационна седмица. Продължителността на изследването е минимум 20 минути. На предната коремна стена на бременната се поставят два колана. Единият има датчик за регистриране сърдечната дейност на плода (поставен на мястото, отговарящо на гърба на плода), а другият отчита маточните контракции. Когато усети движение на плода, бременната трябва да натисне бутон, като по този начин се търси връзка между ускоряванията на сърдечната дейност (акцелерации) и детските движения. Датчиците са свързани с акушерския монитор. Записът се отпечатва на хартия в два канала – първият отразява сърдечната дейност на плода, а вторият – маточните контракции.
Какво се следи?
Следят се основна честота, реактивност и вариабилност на сърдечната дейност на плода. Нормалната сърдечна честота на плода варира между 110 и 150 удара в минута. Над 150 удара се развива фетална тахикардия, а под 110 – брадикардия.
Промените в сърдечната честота на всеки сърдечен цикъл за една минута се нарича вариабилност. Сърцето не бие всяка минута с еднаква честота – за една минута може да направи 120 удара, а на следващата 134 например. Тази разлика се нарича вариабилност. Нормалната вариабилност е около 6-15 удара/минута, намалена от 3 до 5 удара, липсваща – под 2 и увеличена – над 25 удара/минута.
NST тестът може да се оцени като реактивен или нереактивен.
Реактивен NST – налице е адекватно покачване на сърдечната честота на плода в резултат на движенията му – поне две акцелерации за 20 минути. Сърдечната честота на плода е в границите 120-160 удара за минута. Тъй като маточната контракция действа като стресов фактор върху плода, възможно е при контракция да се установят ранни децелерации (срещат се при около една трета от ражданията). Те представляват забавяне на сърдечната дейност на плода до не по-малко от 120-100 удара/минута с начало, съвпадащо с началото на маточната контракция, и край – края на контракцията.
Нереактивен NST – като такъв се означава тест, неотговарящ на горе посочените условия. Не винаги означава патология. Възможно е например плодът да е бил заспал по време на теста, което да е причина за понижената му реактивност.

При нарушаване на маточно-плацентарния кръвоток плодът е в състояние на хипоксия и сърдечната му дейност и компенсаторните му възможности се нарушават. Реактивността е намалена, появяват се късни децелерации – началото им е след началото на маточната контракция, краят им е след приключването ѝ и върхът на децелерацията не съвпада с върха на контракцията. По време на късните децелерации сърдечната честота на плода пада под 100 удара/минута. Често през периодите между децелерациите се регистрира тахикардия на плода (честота над 160 удара/минута).
Ако резултатът от NST се отклонява от нормата?
- повторение на теста без натоварване;
- оценка на биофизикалния профил на плода – прави се въз основа на 5 показателя – реактивност на плода на базата на NST и ултразвуково изследване на дихателните движения, активните движения и тонуса на плода, както и определяне обема на околоплодната течност;
- извършване на тест с натоварване (функционален окситоцинов тест) – с помощта на окситоцин се провокират маточни контракции и отново се изследва реактивността на плода.

Акцелерации и децелерации – какво е това?
NST може да бъде съчетан с проследяване състоянието/активността на маточната мускулатура – повишена чувствителност, наличие или отсъствие на маточни контраккции, тяхната честота, сила и продължителност. За целта се на фундуса на матката се поставя допълнителен трандюсер, който възприема и отчита активността на маточната мускулатура.
Съчетанието на NST и токография на матката се нарича кардиотокография. Последната представлява графичен запис на сърдечната дейност на плода и маточните контракции.
Кардиотографията дава възможност не само да се постави точна диагноза, когато съществува съмнение за фетална хипоксия (нодостатъчност на кислород) или ацидоза (подкиселяване на феталния организъм), но и за състояния, свързани с преждевременно раждане, отлепване на плацентата, атония на матката и други.

Скъсяване на маточната шийка – проблеми, диагностика и лечение