Ще може ли Европа да привлече един милион лекари, медицински сестри и други здравни работници и да ги задържи в професията?
Как може Европа да привлече повече лекари, медицински сестри и други здравни работници – и, най-важното, да ги задържи в професията? Това е въпрос, който терзае работодатели и политици. Недостигът на персонал се задълбочава в целия блок, а Европейският парламент подкрепи план за наемане на поне един милион души през следващите седем години. Законодателите обаче са изправени пред нарастваща дилема: как да запълнят празнините, без просто да оттеглят специалисти от страни, които трудно могат да си позволят да ги загубят.
Здравните системи в цяла Европа са изправени пред нарастващ натиск от застаряващото население и нарастващите нужди от дългосрочни грижи. Комисиите по заетост и обществено здраве на Европейския парламент приеха предложения, насочени към справяне с едно от най-належащите предизвикателства пред Европа: нарастващ недостиг на лекари, медицински сестри, фармацевти и други здравни специалисти на първа линия.
Докладът призовава Европейската комисия да разработи амбициозна стратегия за увеличаване на здравната работна сила с поне един милион души през следващия дългосрочен бюджетен период между 2028 и 2034 г. Според Световната здравна организация това е приблизително броят на здравните работници, които се очаква да липсват в Европа до 2030 г., ако настоящите тенденции продължат.
Евродепутатите искат също така по-големи инвестиции в обучение, стипендии, задържане на работната сила и условия на труд в целия сектор.
Отвъд набирането на персонал
Но предложението на Парламента надхвърля простото наемане на повече персонал. В доклада се твърди, че недостигът на здравни работници се е превърнал в структурна заплаха за устойчивостта на здравните системи, безопасността на пациентите и достъпа до грижи. Евродепутатите призовават за по-добро възнаграждение, по-силна подкрепа за психичното здраве, по-стабилни кариерни пътища и целенасочени мерки за намаляване на тежестта, която понастоящем е поставена върху здравните специалисти.
„Здравните специалисти са гръбнакът на нашите здравни системи и справянето с недостига на работна сила трябва да се превърне в стратегически приоритет за Европа“, каза Руджеро Раца (ECR/ITA), докладчик на Комисията по обществено здраве. „Трябва да направим здравните професии по-привлекателни, да укрепим образователните и обучителни пътища и да създадем условия, които позволяват на талантите да останат и да се развиват в рамките на нашите здравни системи.“
Докато водещото предложение се фокусира върху добавянето на един милион здравни работници, дебатът в Парламента все повече се фокусира върху задържането на персонала. Според доклада, един на всеки трима лекари и медицински сестри изпитва проблеми с психичното здраве. Евродепутатите твърдят, че несигурните нива на персонал, административната тежест и прегарянето изтласкват здравните специалисти от сектора в момент, когато търсенето на грижи продължава да расте.
Лукас Фурлас (ЕНП/Кипър), докладчик на Комисията по заетост и социални въпроси, определи ситуацията като предизвикателство не само за здравните работници, но и за пациентите и здравните системи като цяло.
„Болниците, центровете за първична медицинска помощ и службите за дългосрочни грижи са подложени на нарастващ натиск поради недостиг на персонал, прегаряне, застаряващо население и нарастващи нужди от здравни грижи“, каза той. „Това не е само въпрос на работната сила – това е въпрос на безопасността на пациентите, равния достъп до здравеопазване и дългосрочната устойчивост на нашите системи за обществено здравеопазване.“
Поради това докладът призовава за задължителна рамка, която признава опасните нива на персонал като професионален риск, и настоятелно призовава държавите членки да засилят подкрепата за психичното здраве на здравните работници.
Здравните организации приветстват гласуването
Организациите на здравните специалисти приветстваха гласуването в комисията и го определиха като важна стъпка към дългоочаквана европейска стратегия за здравните работници. Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри, Постоянният комитет на европейските лекари, Европейската федерация на синдикатите в обществения сектор и Фармацевтичната група на Европейския съюз съвместно призоваха Парламента да одобри доклада по време на пленарната си сесия през юли.
За медицинските сестри приоритетът остава превръщането на препоръките в конкретни действия. „EFN оценява неуморната подкрепа на докладчиците към медицинската професия за решаване по спешен и конкретен начин на проблема с недостига на медицински сестри в ЕС“, каза Пол Де Рейв, генерален секретар на Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри. „Нуждаем се от конкретни действия, подкрепени от всички политически партии, за да се справим с огромния недостиг на медицински сестри в ЕС.“
Лекарските организации изразиха тези опасения. „В продължение на много години европейските лекари предупреждават, че недостигът на работна сила създава порочен кръг: лошите условия на труд отблъскват колегите от професията, докато недостигът оказва още по-голям натиск върху тези, които остават“, каза Оле Йохан Баке, председател на Постоянния комитет на европейските лекари. „Този недостиг създава и риск за пациентите, както по отношение на наличието, така и на качеството на здравеопазването.“
Изтичането на мозъци остава нерешено
Един от най-политически чувствителните въпроси, свързани с доклада, е как Европа трябва да се справи с недостига на работна сила, без да влоши недостига на здравни работници другаде. Няколко изменения, внесени по време на парламентарния процес, се фокусираха върху нарастващия проблем с изтичането на мозъци, особено от страните от Централна и Източна Европа.
Западна Европа вече не изглежда толкова безалтернативно привлекателна дестинация за лекарите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), както в миналото. През последните години разликата в стандартите започна постепенно да се свива, а условията на труд в традиционни приемащи страни като Германия, Франция и Обединеното кралство се влошиха поради хронично претоварване и бюрокрация.
Нарастващото заплащане в здравеопазването на редица държави от ЦИЕ и въвеждането на национални програми за задържане на младите кадри постепенно намаляват финансовия стимул за емиграция.
Много лекари вече предпочитат да останат в родината си, където по-ниските разходи за живот, съчетани с подобрените нива на възнагражденията, им осигуряват по-високо качество на живот, отколкото биха имали като чужденци на Запад.
Въпреки че евродепутатите като цяло подкрепят мобилността на работната сила и подобреното признаване на професионалните квалификации в целия ЕС, много от измененията предупреждават да не се създава ситуация, в която някои държави членки обучават здравни специалисти, само за да видят как те заминават за по-богатите страни.
В резултат на това се наблюдава спад в желанието на медицинските специалисти от Източна Европа да напускат домовете си на всяка цена, като все повече от тях избират кариерно развитие в собствените си страни.
В оклада се набляга на етичните практики за набиране на персонал и твърди, че международното набиране на персонал трябва да допълва, а не да замества, дългосрочното планиране на работната сила и усилията за обучение на местно ниво. Проблемът става все по-очевиден в цяла Европа, тъй като страните се конкурират за ограничен брой здравни специалисти.
Технологията като част от решението
Докладът също така подчертава ролята, която инструментите за цифрово здравеопазване и изкуственият интелект биха могли да играят в подпомагането на здравните системи да се справят с недостига на работна сила. Членовете на Европейския парламент подкрепят по-широкото използване на телемедицина и диагностика, подкрепена от изкуствен интелект, особено в селските и недостатъчно обслужваните райони, където недостигът често е най-сериозен.
Същевременно Парламентът подчертава, че здравните работници трябва да бъдат оборудвани с цифровите умения, необходими за ефективното използване на тези технологии. Поради това докладът призовава за инвестиции в образование, повишаване на квалификацията и специализирани програми за обучение, за да се подготвят здравните работници за по-цифрова здравна среда.
Тест за следващия бюджет на ЕС
Дебатът за работната сила се превръща и в дебат за бюджета. Парламентът призовава за увеличаване на публичните инвестиции в здравните системи и по-широко използване на европейските инструменти за финансиране, включително подкрепа за стипендии, обучение на работната сила и програми за набиране на персонал.
Няколко изменения подчертават и ролята на EU4Health, Европейския социален фонд плюс и други европейски механизми за финансиране в подкрепа на развитието на работната сила. Моментът е важен, тъй като започват дискусиите за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС – дългосрочен бюджет, обхващащ периода от 2028 до 2034 г.
За здравните организации въпросът вече не е дали Европа е изправена пред криза на работната сила, а дали политиците са готови да инвестират в решаването ѝ. „Европейската здравна работна сила бие тревога и този доклад показва, че Европейският парламент се вслушва“, каза Ян Вилем Гудриан, генерален секретар на Европейската федерация на синдикатите в обществения сектор.
Докладът на Европейския парламент беше официално приет с голямо мнозинство на 17 септември 2026 г.. Официалното му заглавие е „План за кризата с работната сила в здравеопазването на ЕС: устойчивост на системите за здравеопазване, заетост и условия на труд в сектора“.
Изводите, произтичащи от него за справянето с недостига на здравни работници в Европа, залагат на деликатния баланс, който да не ощетява по-слабо развитите региони, но и и да не „затваря“ вратите към Западна Европа. Променящата се икономическа реалност показва, че Западна Европа вече губи своята абсолютна привлекателност за медиците от Централна и Източна Европа поради влошаващите се условия на труд и растящите стандарти на Изток. За да се спре окончателно „изтичането на мозъци“ и да се гарантира устойчиво здравеопазване за всички граждани, ЕС трябва да премине от конкуренция за кадри към споделена отговорност, инвестиции в местните системи и координирани общоевропейски политики.
–––––––––––––––––––– Петър Димитров
„Нощта на белите престилки“: Испанските лекари вдигат масови протести от края на октомври
