Безсимптомна бактериурия

За асимптоматична бактериурия (скрита, безсимптомна) се говори в случаите, в които в две последователн изследвания на урина се установява сигнификантна бактериурия (микробно число над  100 000 CFU/mL колония-формиращи единици (colony-forming units) или при резултат от над 100 CFU/mL от еднократно изследване на урина, взета с катетър (след поставяне на катетър в пикочния мехур). Среща се при 22 % от жените и едва у 0,3 % от мъжете. При 15% от жените с диабет се установява безсимптомна бактериурия. В 10 % от случаите безсимптомната бактериурия преминава в симптомна. Лечение се налага единствено при бременни, или при предстоящи хирургични интервенции.

При бременните процентът на безсимптомната бактериурия е 2 –7%. American Academy of Pediatrics ve American College of Obstetricians and Gynecologists препоръчват рутинно изследване на всяка бременно при първото посещение при лекаря.

Рисковете от безсимптомната бактериурия по време на бременността са свързани преди всичко с развитието на цистит (възпаление на пикочния мехур) в около 2% от случаите; остър пиелонефрит (възпаление на горните пикочни пътища) в 20-40% от случаите;  преждевременно раждане или раждане на дете с ниско телесно тегло. Последните две обаче са изключително редки.

Предразполагащ момент за развитие на острия пиелонефрит се явява диабетът.

Диагнозата се поставя чрез изследване на урина; урокултура. В по-малко от 2% от случаите диагнозата може да бъде поставена и чрез стикер (лентички за изследване на урина, левкоцитна естераза тест).

Лечението е антибиотично – предимно пеницилин или производни на пеницилин еднократно (амоксицилин 3 гр. еднократна доза; ампицилин 2 гр. еднократно): или тридневен курс (амоксицилин 3х 500 мг; ампицилин 4х250 мг; нитрофурантоин 4х50 -100 мг и др.) според преценката на лекаря. През последните години се наблюдава нарастване на резистентността на бактериите към клиндамицин и еритромицин. При упорити случаи е препоръчително назначаването на нитрофурантоин – 100 мг всяка вечер до края на бременността, за подтискане на рекурентните инфекции.  Лечение е препоръчително и при 20 000 – 50 000 CFU/mL, тъй като при някои болни води до развитието на пиелонефрит.

Ако след първия курс антибиотик в урината продължават да се изолира същия щам бактирии става въпрос за т.н. рекурентна инфекция (в 30% от случаите). При изолирането на бактерии 2 седмици след антибиотичната терапия – налице е т.н. реинфекция.

Профилактиката на асимптоматичната бактериурия се състои в спазване на добра лична и полова хигиена, контрол на кръвната захар, прием на достатъчно количество вода.

Д-р П. Панайотова

Библиография:

Williams obstetrics 23th edition

Генитален херпес