Хроничният бронхит е възпалително заболяване на бронхите на белия дроб.

Според определението на Световната Здравна Организация (СЗО) за хроничният бронхит се говори тогава, когато през две последователни години в продължение на най-малко 3 месеца на годината е била налице кашлица с експекторация – продуктивна кашлица.

Причините за възникването на заболяването е свързано най-вече с нарушаване на естествените защитни сили на бронхиалната лигавица под въздействие на разнообразни ендогенни и екзогенни фактори. Основните механизми на защита включват кашличният рефлекс, мукоцилиарната функция на бронхите и фагоцитозата. Факторите, които нарушават тяхното действие:

Екзогенни фактори (външни); тютюнопушене; влага; студ; запрашеността на въздуха – от прах, сажди, токсични промишлени вещества, газове, пари и др. Честите бронхо-пулмонални инфекции също имат отношение към развитието на хроничен бронхит. Хроничните инфекции водят до колонизиране на бронхиалното дърво от различни микроорганизми, което благоприятства възпалителния процес;

Ендогенни фактори (вътрешни): някои индивидуални особености на организма благоприятстват в някои случаи поддържането на болестния процес; съпътстващи заболявания като пневмофиброза, захарен диабет, бъбречна недостатъчност; алергични състояния; алфа 1-антитрипсинов дефицит, недоимък на антитела от клас Ig А (осъществяват локалния имунитет), също могат да бъдат причина за развитие на хроничен бронхит.

 

 

Болестните изменения, които настъпват в организма са свързани с увреждане бронхиалната лигавица, дразнене на жлезите и гладката мускулатура на бронхите, което води до отделяне на секрет с жилав характер, който е труден за отделяне и се задържа – мукостаза. Мукостазата и запушването на лумена на бронхита способстват за задържането на микроорганизми и развитие на възпалителни процеси. Към патологичните промени се прибавя и бронхоспазъм. Тези явления водят с времето до дистрофия на лигавицата. Тя става оточна, хиперемирана в началото, а в последствие загубва характерия си строеж и става атрофична – намаляват секреторните жлези, мускулните и еластичните влакна. Бронхиалната лигавица с напредване на възпалителния процес изтънява и се отпуска. Това причинява колапс на бронхиолите при форсиран експириум и нарушена белодробна вентилация. Затова основните нарушения на дихателната функция се дължат на обструкция на малките дихателни пътища (с диаметър под 2 мм) и затварянето поради намалена еластичност.

 

 

В клиничната картина на заболяването водещи са кашлицата – с различна сила, честота и характер; и храчките – лузни, слузно-гнойни или гнойни.

Симптомите се проявяват по-честа сутрин, когато болният извежда по-обилно количество храчки, които могат да бъдат светли, сиви или зеленикави гнойни храчки, както и такива с по-гъста консистенция. Понякога след сериозни и продължителни епизоди на сутрешна кашлица, изведените секрети могат да бъдат много малки, дори капковидни, което да замаскира клиничната картина.

Заболяването протича с редуване на периоди на ремисия и обостряне. Обикновено вторите състояния се провокират от действието на различни фактори – обикновено бактерии: Haemophilus ifluenzae, Pseudomanas aeruginosa, Staphylococcus aureus и др), по-рядко вируси, както и сезонно понижаване на имунитета, особено в условията на „пролетна умора“, когато температурните диапазони са големи и често се редуват високи и ниски температури. Но според съвременните специалисти по белодробни болести, хроничният бронхит е заболяване, което съпровожда в най-голям процент пушачите. Тютюнопушенето води до термично увреждане на лигавицата в бронхите и до нейното възпаление. Рецидивиращите случаи на хроничен бронхит във фаза на обсервиващ обострен бронхит са свързани с някои характерни клинични изяви.

При напредване на хроничния процес се появяват и симптоми на обструкция – задух, бодежи в гърдите, влошаване на общото състояние, намаление на работоспособността. В напреднали стадии се стига до дихателна и сърдечна недостатъчност, като задухът и цианозата персистират.

Диагнозата се поставя на базата на анамнестичните данни. Според СЗО за хроничен бронхит включва наличието на хронична продуктивна кашлица. Ако към добре снетата анамнеза се прибавят и различни ендогенни и екзогенни предразполагащи фактори, диагнозата се изяснява. От инструменталните изследвания диагностично значение има функционалното изследване на дишането – спирометрия, която показва изменения, но при по-напреднало заболяване. При настъпили усложнения и хронична дихателна недостатъчност има промени и в кръвно-газовия анализ на кръвта – понижаване на парциалното налягане на кислорода и повишение на парциалното налягане на въглеродния диоксид. Рентгеновото изследване обикновено е нормално. Рентгенографията на белия дроб показва изменения, само ако хроничния бронхит се съпровожда от белодробен емфизем (ХОББ) или има данни за бактериална инфекция.

 

 

При физикалното изследване се установява задухът, цианозата, набъбнали шийни вени при напреднал хроничен процес. Може да се долови изострено дишане с удължен експириум и разнокалибрени хрипове.

Функционалното изследване на дишането показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип. За това говори намаляването в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда. При нарушаване на вентилаторната функция от обструктивен тип този показател (измерен в %) показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес.

Обикновено при обсервиращ хроничен бронхит в обострено състояние, телесната температура не се променя, което е диагностичен показател за състоянието, което от своя страна невинаги е влошено и пациентите спокойно могат да извършват ежедневните си битови и работни ангажименти.

Хроничният бронхит е заболяване, което може да протича с години, особено при възрастните хора и хора, които пушат дълго време, над 10 години. Особено често към общата клинична картина може да се добавят и симптоми на задух, дължащ се на спастично свиване на бронхите или развиващи се патологични промени в сърдечно-съдовата система.

Диференциалната диагноза се прави с други белодробни заболявания: ХОББ, емфизем, туберкулоза. В напреднала възраст при рецидивиращи сходни оплаквания задължително трябва да се изключи белодробен карцином! Други състояния, които протичат със сходна симптоматика са бронхиектазиите при различни хронични белодробни заболявания, наличието на чуждо тяло.

Лечението на хроничния бронхит е дълго и изисква много постоянство. Прилагат се редица отхрачващи медикаменти, които целят сваляне на отока на лигавицата, особено в обострените стадии. Благоприятно действие има инхалация с бета-миметици или парасимпатиколитици. Добър терапевтичен ефект имат кортикостероиди, муколитични средства, вибрационен масаж. Терапевтичните мерки се прилагат в различна комбинация и продължителност според активността на заболяването и наличието на съпровождаща инфекция. При данни за бактериална инфекция се прилагат антибиотици съобразно микробния причинител.

Към терапията в обострени стадии може да се включи прием на витамин С в таблетна форма, който има силен имуностимулативен ефект.

Също така е редно да се прилагат някои инхалации и бани, с които се вдишват пари, имащи особено важно значение за втечняване на бронхиалния секрет и отделяне на отока от лигавицата на бронхиалната стена.

Бронходилатативните средства от своя страна имат важно значение при лечението, защото разширяват бронхиалния лумен и помагат за по-лесното дишане при болните, както и за овладяване на задуха в обострените стадии на заболяването.

Според мнозина специалисти пациентите с хроничен бронхит е редно няколко пъти годишно да провеждат и рехабилитационна дихателна терапия, при която се прилагат специфични дихателни упражнения, предпазващи от бъдещи усложнения на състоянието, редовни обостряния в клиничната картина и локалното възпаление в бронхите, както и протектиране на пациентите за задушни кризи.

Препоръчва се пациентите да консумират повече храни, богати на антиоксиданти и витамини, съдържащите се в голямо количество в киселите плодове – ябълки, лимони, портокали, мандарини, грейпфрут и зеленчуци – като домати, краставици, марули, зеле, моркови и други.

 

 

Профилактиката на заболяването включва най-вече избягване на екзогенните рискови фактори, които увреждат защитните механизми на бронхиалната лигавица – тютюнопушене, влага, студ, промишлено замърсяване, прах, газове, чести инфекции и др.