„Звярът от Флоренция“ – 40 години по следите на един убиец
20/21 август 1968 г., околностите на Флоренция…
Жертвите са простреляни с 22-калиброво оръжие, половите органи на жената изрязани… Брутално убийство, чието разследване ще продължи десетки години…
***
Събудил ги звънецът на входната врата. В началото не разбрали какво става. Спогледали се смълчани и тогава чули плачещия глас на детето.
– Отворете! Моля, ви, отворете! Студено ми е! Искам да спя!
Г-н Франко се спуснал надолу по стълбите и отворил вратата. Пред него стоял шестгодишният Наталино – бос, уплашен, треперещ и плачещ.
Дали детето е стигнало само до дома им? Дали някой го беше оставил, натиснал звънеца и избягал? Години наред никой няма да намери отговор на този въпрос, години наред Наталино ще разказва историята за случилото се в тъмната и гореща нощ пред полицаи, следователи, психолози. Понякога казва, че избягал и стигнал сам до чифлика, друг път, че човекът го метнал на гърба си, оставил го пред вратата, натиснал звънеца и избягал… Един път казва, че баща му го оставил пред чифлика, друг път – чичо му. Не се разбрало и кой за пръв път обяснил, че момчето казва „чичо“ на любовниците на майка си…
„Убиха мама и чичо“ – казало детето и г-н Франко се обадил веднага в полицията.
Намирането на колата с жертвите не отнело много време – в храстите по тесен, прашен селски път някъде между Ластра и Сигна, недалеч от Флоренция, на около километър от чифлика на г-н Франко. 32-годишната Барбара Лоджи била омъжена, но доста шавлива. С любовникът ѝ – по-малкият с три години Антония Ло Биланко, били заедно от шест месеца. Ходили на кино и навръщане спрели на високо, затулено място по тесния черен път.
Първият, в когото се усъмнила полицията, бил измаменият съпруг – Стефано Мели, преселник от Сардиния. Полицията го намерила рано сутринта у дома, сънен и по нощница, но с готови куфари.
– Жена ви е убита – казал полицаят.
– Добре – отвърнал Стефано – надявам се да намерите убиеца скоро.
Никой не подозирал колко много се е лъгал Стефано в този момент…
Последват разпити, по ръцете на Стефано били открити следи от барут (или поне така е записано в протоколите), заподозреният разказал подробно къде е хвърлил оръжието (което, въпреки усилията на полицията, не е намерено) и присъда 14 години затвор – намалена, отчитайки изневярата на съпругата и състоянието, в което се намирал измамения съпруг…
Следователят Сандро Федериго доволен и горд, затварил още едно досие.
***
Шест години по-късно…
В събота на 15 септември 1974 г. притеснен глас съобщал в полицията: „Близо до лозята има труп.“
Полицията забелязала веднага колата – Фиат 127. На шофьорската седалка, гол, прострелян в главата и тялото лежал 19-годишният Паскуале Гентилкоре. Годеницата му – 18-годишната Стефания Петтини били намерена, гола, лежаща по гръб с разперени ръце и крака непосредствено на пътя зад колата. Стефания била простреляна 3 пъти, а в областта на гърдите и пубиса – прободена 97 пъти с нож. Освен това във влагалището ѝ е заврян и доста дебел клон от дърво. Дамската ѝ чанта и съдържимото ѝ били разпилени наоколо.
Експертизата показала 10-12 см дълъг и 1,5 см широк нож и автоматично оръжие Берета, куршумите –22 калибър тип Winchester, произведени в Австралия. Възможно ли е такова съвпадение? Оръжието се оказало същото, като това, с което Стефано убива съпругата си Барбара преди шест години?
– Нали си спомняте? Оръжието на Стефано не беше намерено, там където той казваше… Може да го е захвърлил, някой да го е намерил и да е убил бармана и сервитьорката,
– За Бога, не ми говори глупости. Забрави за Стефано! Грешният човек е в затвора! – реагирал прокурорът.
Шефът на отдел „Убийства“ Сандро Федерико и прокурорът Алфредо Иззо забравили за човека, който шест години гние в затвора. Пред себе си имали четири убийства. И двама души, в които се съмнявали – местния лечител и баяч Бруно Мокали и селския луд Джузепе Франкини, който обичал да бръщолеви за странните си мъжки подвизи. Разпитите и на двамата не довели до нищо и следователят и прокурорът забравили за делата. Заживели с надеждата, че убиецът може да е умрял или да се е преместил да убива на друго място.
И така цели седем години…
***
Полицаят, тръгнал на разходка със сина си в неделя, никога няма да забрави грозната гледка сред красотата на синьото небе, зелените лозя и тънките, високи кипариси на Тоскана.
Шофьорът лежал с опряна на стъклото глава и прерязана шия. Друга жертва не се виждала, но захвърлената наблизо дамска чанта и разпилението наоколо пудра и червило подсказвали, че трябда да се огледа. На 20-30 метра встрани от колата гола, по гръб, с разтворени ръце и крака, лежала жена.
„Джовани и Кармелита“ – казали дошлите на местопрестъплението полицаи. Тридесетгодишният Джовани Фогги и годеницата му Кармелита ги Нуччо и двамата от намиращото се на шест километра от Флоренция градче Скандичи – скоро им предстояла сватба.
В тъмната нощ 6 юни 1986 г. двамата годеници излезли на разходка с колата. И тази нощ се е случило нещо специално – в Италия, както знаете, не е прието двамата да имат полов контакт преди брака.
– Животните са изяли половите ѝ органи – прошепнал един от полицаите.
– Не са ги изяли животните – обадил се друг – Изрязани са. И то много точно. Явно убиецът борави добре с ножа.
Както се досещате – отново патрони 22 калибър тип Winchester и оръжието на предишните престъпления.
На следващия ден в-к La Nazione за първи път ще напише „Звярът от Флоренция“.
В неделя след обяд шофьорът на линейка и доказан воайор Ензо Спалетти, разказал на жена си за труповете. Полицията го арестувала с радост. Вестниците тръбят: „Най-сетне „Звярът от Флоренция“ е разкрит и заловен!“
А Звярът продължил да убива още 17 години!
***
Докато Ензо очаквал делото си, убиецът успял да вземе две нови жертви – годеници – 24-годишната Сузана Джамби и 26-годишният Стефано Балди. И пак на място с красива гледна наоколо – в новия парк на Калензано, северно от Флоренция, пак мъжът убит в колата, а жената – гола, с разтворени ръце и крака и изрязани полови органи.
Ензо Спалетти е освободен, делото – прекратено и отново последвало затишие. До следващото лято, до следващата безлунна нощ, когато влюбените ще поискат да са сами. Последвали още три убийства – през 1983, 1984, 1985 години. Още три двойки били убити по същия начин – 22 калибър тип Winchester патрони, жената по гръб с разперени ръце и крака и изрязани полови органи.
***
През септември 1983 г. недалеч от Галузо, в околностите на Флоренция, в минибус, с огнестрелно оръжие, са убити двама студенти – немци – Wilhelm Friedrich Horst Meyer и Jens Uwe Rüsch . И двамата на 24 години, студенти в Osnabrüch. Почеркът на убийството не оставя съмнение – „Звярът от Флоренция“. Жертвите вероятно са били хомосексуалисти и убиецът е помислил по дребният и дългокос за жена.
Една година по-късно, през юли 1984 г, в гориста местност околностите на малко градче, на 25 км северно от Флоренция, били убити студентът по право Клаудио Стефанаци и годеницата му Джилда Ронтини. И двамата били застреляни, а гърдите и половите органи на момичето – изрязани.
На 9 септември 1985 г., един гъбар открил на място за пикник в околностите на Флоренция два трупа и се обадил в полицията. Убитите са французи. 25-годишният музикант Жан Мишел и 10 години по-възрастната му приятелка Надин Маурот. Жената, която спяла в малка палатка, била застреляна, а гърдите и половите ѝ органи – изрязани. Мъжът бил намерен застрелян недалеч от палатката. Убийството е записано на 8 септември 1985 г., но тридесет години по-късно, тази дата ще бъде оспорвана.
Работата изглеждала повече от сериозна. Вестниците пишели огромни заглавия на първите си страници, обществото негодувало, началниците в полицията – също. И се започнало мащабно разследване – в околностите на Флоренция били разпитани 100 000 души, 56 000 страници показания, 5 000 снимки. Резултатът – почти никакъв. За съмнителен нарочили земеделецът Пиетро Пикаини, който през 1951 г. заварил в леглото годеницата си с друг. Пиетро застрелял съперника си, изнасилил годеницата до трупа, а след това застрелял и нея. За деянието си получил 13 г. затвор. Без никакви доказателства, сапо по подозрения, на 17 януари 1993 г. Пиетро Пикаини е арестуван. По време на делото Пиетро крещи, че е невинен „като Иса на кръста“. Макар и неохотно, Пиетро е освободен, поради липса на доказателства.
Полицията обаче, не се отказва от сценария си с Пиетро. Този път го обявяват за сатанист. Намесват и други имена и лица, но нищо. Медиите постепенно загубват интерес към почти неграмотния земеделец.
През 2001 г. още една млада двойка е убита по същия начин – разстрел с 22 калиброви патрони и изрязани гърди и полови органи на момичето. Полицията все още вярвала, че това е работа на сатанисти. Разпитана била група от 10-12 богати младежи. Някой се усъмнява в лоялността на психолога д-р Аурелио Матеи и в един от най-добрите криминолози в Италия д-р Франческо Бруно. Обискират домовете им, вземат документи и компютри – нищо.
Сега идва ред на аптекаря Франческо Каламандре. Бившата съпруга на Каламандре на два пъти – през 1988 г. и 1991 г. правила донесение в полицията, че бившият ѝ съпруг притежава пистолет Берета 22 калибър и че виждала как той съхранява торбички с човешко месо във фризера. Последвали обиски, разпити, задържане – нищо конкретно. През 2007 аптекарят е изправен пред съда, а през 2010 – освободен с едно „извинявай“. През това време от свръх доза умира 35-годишният му син, а самият Каламандре умира през 2012 г.
И така – цели 40 години…
На 18 ноември 2015 г. в Рим се проведе III международен конгрес „Звярът от Флоренция“, на който отново и отново се дискутираха стари и по-нови данни за убийствата, но „Звятър на Флоренция“ е напът да се превърне в новият Джак Изкормвача…