Д-р Пл. Цачев: Ако хемофилията е болестта на кралете, то епилепсията сигурно е на вдъхновените и творците
Д-р Пламен Цанев е завършил медицина в МУ – Пловдив през 1984 г., а през 1992 г. придобива специалност по неврология. От 1987 г. до 2014 г. работи в Неврологична клиника на УМБАЛ Стара Загора и в Катедра по неврология към Медицински факултет на Тракийския университет в Стара Загора. От 2014 г. д-р Пламен Цанев е част от екипа на отделението по Нервни болести на Болница „Тракия“. Специализирал е епилептология и електроенцефалография в Медицински университет Пловдив, Медицински университет София и в Институт по неврология в Лондон.
Ако хемофилията е болестта на кралете, то епилепсията сигурно е на вдъхновените и творците. Още в дълбока древност са я смятали за мистична, а сред известните хора, които са страдали от нея е талантлив писател като Достоевски. Защо се появява тя, как се проявява, какво да правим, ако имаме проблеми, попитахме д-р Пламен Цанев. Той е част от екипа на отделението по Нервни болести на болница „Тракия“.
– Д-р Цанев, епилепсията е сред заболяванията, за които се смята, че се срещат рядко, така ли е?
– Епилепсията се нарежда на четвърто място по значимост сред неврологичните заболявания в световен мащаб. Честотата на заболяването е около 5 до 10 на 1000. Честотата ѝ в България вероятно е подобна. Обикновено хората свързват епилепсията с така наречените генерализирани тонично- клонични припадъци, при които човек губи съзнание и получава гърчове, но те не са най-често срещани. Вероятно затова хората смятат, че епилепсията е сравнително рядко срещано заболяване.
– Какво представлява епилепсията?
– Епилепсията е заболяване, което протича с непровокирани пристъпи, дължащи се на синхронни електрически разряди на група неврони в мозъка. Заболяването протича с различни симптоми при всеки пациент, в зависимост от това къде в кората са локализирани тези разряди, дали обхващат целия мозък или само част от него. Съответно има епилепсии, които са със загуба на съзнание, които обхващат целия мозък – така наречените генерализирани епилепсии и други, които обхващат само част от мозъка, наречени парциални – те не са свързани със загуба на съзнание, но протичат с различни признаци – потрепване и изтръпване на ръката, лицето, обърканост и психични симптоми, симптоми от вътрешни органи и други.
– Кога човек трябва да предположи, че е получил частичен епилептичен пристъп?
– За да кажем, че един пациент вероятно има епилепсия, той трябва да е получил най-малко 2 непровокирани пристъпа. Епилептичните пристъпи са стереотипни, протичат по един и същи начин, започват и свършват внезапно и продължават сравнително кратко време. Тогава с голяма вероятност можем да определим един пристъп като епилептичен. В много случаи характерът на пристъпа може да бъде друг – например колапс, прилошаване и т.н., които не са епилепсия. Произходът на епилептичните пристъпи е винаги от главния мозък. Всички други, които са свързани със сърцето или с други органи, с промени в метаболизма и т.н. нямат епилептичен произход.
– Как се установява епилепсията?
– Диагностиката на епилепсията започва с разговор с пациента и с описание на пристъпа от него или от близките му, които са присъствали по време на неговото протичане. Най-добре би било ако медицинско лице получи възможност лично да наблюдава протичането на епилептичния пристъп. Днес всеки мобилен телефон може да записва видео, затова е възможно близките на болните да снимат пристъпа, ако той е свързан със загуба на съзнание или самият пациент да направи запис,
– Можем ли да развием епилепсия през годините или обикновено заболяването се проявява с раждането?ако е в състояние. Когато лекарят наблюдава пристъпа, той може да с по–голяма вероятност да установи дали става дума за епилепсия и да се ориентира откъде произхожда той – например, ако парциалният пристъп обхваща лявата ръка, значи пристъпът идва от дясното полукълбо на мозъка и обратно. Важно е също колко време продължава той, променя ли се съзнанието на пациента – става ли той объркан или е способен да отговаря адекватно на въпроси. Друг вид изследвания са инструменталните, сред които утвърден метод е енцефалографията, тъй като освен клинични прояви при епилепсията има и електрически прояви в главния мозък. Важна е честотата на пристъпите – дали са ежедневни или се случват веднъж в годината или на няколко години. При пациентите с генерализирани пристъпи дългосрочните последици са по-сериозни. Всички тези признаци определят и подходите за лечение на епилепсията при различните пациенти.
– Има два вида епилепсия – едната е идиопатична епилепсия, която е скрита и се проявява в даден момент от живота на човека. Обикновено причините за нейната проява в този случай остават неясни или поне не могат да се установят със съвременните методи на изследване. При около 5% от случаите причина за епилептичните пристъпи са генетични фактори, които обикновено се проявяват още в детска възраст. По-голямата част от случаите са на придобита епилепсия. Това е възможно са се случи с плода още по време на бременността. Една голяма част от случаите са плод на травматични раждания, често заради предизвикани кръвоизливи в мозъка на детето. Причина за появата на епилептични пристъпи може да бъдат инфекции на централната нервна система – енцефалити, менингоенцефалити. След раждането има два пика във възрастовата честота за проява на епилепсия – в детска възраст до около 7 – 10 години и във възрастта над 60 години, когато започват да се проявяват съдовите заболявания като атеросклерозата, мозъчни инсулти, появата на туморни образувания, черепно-мозъчни травми от катастрофи или удари и други фактори, които могат да провокират появата на епилептични пристъпи.
– Стресът и нервното напрежение могат ли да предизвикат епилепсия?
– Състоянията на нервно напрежение, безсъние, стрес могат по-скоро да предизвикат зачестяване на епилептичните пристъпи при хора, при които това заболяване е вече диагностицирано. Сами по себе си стресът и нервното напрежение няма данни да отключват епилепсия.
– Доколко съвременната медицина е способна да се справи с това заболяване? Погледната отстрани епилепсията изглежда коварно и неподатливо на лечение заболяване?
– Успехът на лечението зависи от вида на пристъпите и от причината за тяхното пораждане. Има пристъпи, които се повлияват веднага от медикаментите и повече не се проявяват. Това са например типичните абсанси – епилептични пристъпи, характерни за детската възраст, така наречената Роландова епилепсия и други. Има и други видове доброкачествени епилепсии, които също се повлияват успешно от медикаментите. Целта на терапията е пристъпите да се прекратят или поне да бъде разредена честотата им. Но има и една група епилепсии, наречени рефрактерни, които трудно се повлияват от медикаментозната терапия. Тогава може да се потърси решение с хирургично лечение.
– Какво поведение трябва да пазят пациентите, при които е констатирана епилепсия и е предприето лечение?
– Всички пациенти с диагноза епилепсия се диспансеризират при невролог. Той ги наблюдава, като обикновено на всеки 6 месеца ги насочва за енцефалографско изследване и води терапията на болестта. Около 90% от пациентите с епилептични пристъпи са обхванати от системата на диспансеризация. Мога да ги посъветвам само да вземат редовно предписаните им лекарства и да посещават регулярните прегледи при своя невролог.
Източник: Clinica.bg
