Разстройства от аутистичния спектър – 1 на 48 деца

Най-големият страх на майката на дете с аутизъм е: „Какво ще стане когато мен няма да ме има, защото докато съм аз активна, всичко е наред. Аз съм неговата закрила, мога да си позволя да му осигуря асистент, мога аз да съм му асистент. Аз съм неговата закрила, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката, на речта, но когато мен няма да ме има какво се случва?“

Това каза пред БГНЕС Владислава Цолова, която е председател на Сдружение „Аутизъм Днес“ и на Фондация Стъпка за невидимите деца на България“. Владислава е майка на почти 18-годишен младеж с аутизъм. Той е диагностициран, когато е на 4 годинки – през 2004 година. Тогава майката за първи път чува за аутизма и започва да чете какво представлява.

„Първото смислено нещо, което прочетох, за да се опитам да вникна в неговата същност, как се чувства той, беше – нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво е трябвало да кажете чак след като се разделите? В този момент вие сте имали аутизъм. Ако вашето дете е диагностицирано с аутизъм, той се чувства така всеки един момент и вашата цел с помощта на вашето обкръжение, на терапевтите тези моменти, в които е неадекватен, да стават все по-редки“, сподели тя.

У нас няма статистика колко са децата в аутизъм, затова се позоваваме на световната. Владислава Цолова каза, че според данни на Autism Society of America към 2018 година 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния спектър, миналата година съотношението е било 1 на 58, през 2010 година – 1 на 150, преди 20 години – 1 на 10 000. „Концентрацията расте със скоростта на епидемия. Причините са много. Доказан е генетичният произход, нищо повече не е доказано“, обясни Цолова. Ако преди много години някакъв човек е минавал за луд, затварян в институции, особено в соцлагера, сега се обръща внимание на тези хора, диагностиката е много прецизна вече и в България. Тя обясни, че диагностика се прави в клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ в Александровска болница, отнема много малко време, просто записването е близо година по-рано.

„В България няма изследвания и затова ние се позоваваме на световната статистика. И смятаме, че в България също е вярно това, че 1 на 48 деца страда от някакво разстройство от аутистичния спектър, което варира от много леко до много тежко”, обясни Цолова. Тя обясни още, че огромно предизвикателството е в едно семейство да има дете с разстройства от аутистичния спектър.

„За майката на дете с аутизъм е предизвикателство и промяна на гледната точка на очаквания към детето и борба. Най-големият страх на родители, на майката на дете с аутизъм е: Какво ще стане когато мен няма да ме има, защото докато съм аз активна, всичко е наред. Аз съм неговата закрила, мога да си позволя да му осигуря асистент, мога аз да съм му асистент. Аз съм неговата закрила, аз съм неговото продължение на ръцете, на краката на речта, но когато мен няма да ме има какво да се случва“, посочи Цолова. Тя припомни, че 2015 година открили първия Център по приложен поведенчески анализ за деца с аутизъм в Горубляне, в сграда, предоставена от Столична община. Такъв център в момента изграждат в Плевен. През ноември миналата година откриват Център за работа с деца „Витоша“.