Правата на пациентите – има ги, но ги няма

Поводът да се срещнем с адв. д-р Мария Петрова, адвокат по медицинско право от кантора LexМedica, е днешната дата – 18 април, който се отбелязва като Европейски ден за правата на пациента. Адв. Петрова е един от най-ревностните пропагандатори и борци за защита правата на пациентите. Благодарим ѝ, че въпреки заетостта си, прие да отговори, макар и накратко, на въпросите ни. 

Адв. Петрова, защо 18 април? 

Вече 11 години, от 2007 година насам, 18 април се отбелязва като Европейски ден на правата на пациентите. Тогава, през 2007 г., Active Citizenship Network, заедно с граждански пациентски организации от всички страни, членки на ЕС, предприеха усилия за популяризиране на правата на пациентите. Така 18 април се превърна в традиция, на този ден се обсъждат правата на пациентите и се работи за тяхното подобряване, призовават се и съответните институции да работят в тази насока.

18 април се отбелязва като Европейски ден на правата на пациентите, но всъщност нещата започват по-отрано. Още през 2002 г. в Рим е приета Хартата за права на пациента, която със своите 14 основни постулата, регламентира основните пациентски права.

Всеки може да прочете Хартата, така че само ще кажа, тя гарантира всеки пациент да получи своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ, без разлика на етнически, религиозен, социално-икономически или културен статус, гарантира му достатъчно информираност по отношение на лечение, диагностика, финансова страна на процеса, позволява му да участва активно в избора си на лечение. Хартата гарантира и право на обезщетение при нежелани последици в резултат на лечение.

Как ще коментирате спазването на правата на пациентите у нас?

Винаги съм казвала, че пациентът, освен права, има и задължения! И преди да претендира за първите, трябва да си наложи да спазва вторите! Но не за това ни е думата днес.

Българинът, бил той лекар или пациент, не е добре информиран. Честваме Европейския ден на здравето от 2008 г., но на практика неща като права на пациентите, информирано съгласие, контрол върху лечебния процес и др. едва в последните няколко години започнаха да добиват практическа реализация. Българският пациент не знае какво да изисква от лекаря, лекарят не е наясно как точно да му го даде. Пациентът не знае как да търси правата си, лекарят не знае как да направи така, че да остане верен на хипократовата си клетва – да даде всичко от себе си в името на болния, без да бъде уязвим в дейността си.

А здравеопазване е двустранен процес – лекар – пациент са взаимосвързани и не могат един без друг.

Вие сте позната с това, че полагате много усилия в тази насока.

Благодаря. Това ми е работата.

Как бихте обобщила с едно изречение смисъла на днешния ден? 

Зачитането на правата на пациентите означава едно, при това много важно нещо: болният човек да се превърне в центъра на здравната политика на дадената страна. Всички усилия да изхождат и да са насочени към болния човек. А не е ли това смисълът на здравеопазването изобщо?

https://www.youtube.com/watch?v=Wb1x0z7tlPk 

https://www.lexmedicabg.com/