Скандалът в „Пирогов“ и въпросите с детското здравеопазване, които поставя (видео)
Пирогов остава единствената болница, където можем да търсим помощ в определени ситуации. Ако гоним европейския стандарт, за да имаме спешна болница, стандартът е да има от 12-18 клиники или отделения, за да говорим за многопрофилност, коментира адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова.
Припомняме, че веднага след като случаят в „Пирогов“ придоби публичност, адв. Петрова коментира, че ако изнесеното в социалните медии е вярно, „то трябва да доведе до поне две оставки – на загриженият татко, който злоупотребява с власт и положение и на здравния министър, че с поведението си позволява да се спекулира така с властта, с партията и живота и здравето на всички!“ Е, оставка на министъра не дочакахме, затова са необходими някои качества, като обективност, чест и достойнство, но пък за пореден път изкара на повърхността проблемите в детското ни здравеопазване.
„Имайте предвид, че Пирогов далеч не обслужва пациенти само от София. Когато се случи нещо на територията на страната, те също го поемат. Оттук нататък остава да помислим какво ще правим с останалите лечебни заведения, които функционират като многопрофилни болници, но не могат да окажат помощ при спешност. Част от тях не работят 24 часа”, уточни Мария Петрова.
Тя дава за пример и частни болници, които се водят специализирани, но не работят 24 часа, което противоречи на закона.
„Аз знам поне 10 структури в София, които се водят „специализирани“, но не работят 24 часа.“, каза още адв. Петрова.
Коментирайки липсата на детска болница и споровете и проблемите около изграждането ѝ специалистът конкретизира нейната същност:
„Идеята на детската болница е да имаме комплексност, защото София не е България. И всички, които живеем на територията на София живеем с илюзията, че всичко започва с нас, но има и хора от провинцията. Идеята на детската болница е да обедини всички детски специалности, така че едно дете да бъде обслужено „от-до“, а не когато го боли ухо да отиде в ИСУЛ, когато си е ударило главата – в „Пирогов“, а когато е нещо друго – в „Проф. Иван Митев““.
Не трябва да се забравят и децата, които страдат от хронични заболявания. В България например почти няма специалисти, които да се грижат за здравето на децата, които страдат от муковисцидоза, а в провинцията, те са още по-голяма рядкост. Това от една страна нарушава правата им, а от друга създава предпоставки за неприятни инциденти, дела и др.
Решаването на проблема на регионално ниво за София, не означава решаването му на национално ниво. Докато детското здравеопазване се решава „на парче“, ще е така. Приложимостта и реализацията на гарантираното от Конституцията майчино и детско здравеопазване, за съжаление остава само на хартия.
Самото изграждане на детска болница изисква съответни специалисти, които да я проектират, но такива у нас липсват – нямаме тясно специализирани конструктори, архитекти, които да я проектират. В решението взе превес неправителствения сектор, за добро или за лошо, но и най-ентусиазирания дилетант или аматьор не може да замести един професионалист.
„Надявам се в най-скоро време да имаме болница, но остава въпроса кой ще лекува в нея?“
Освен че нямаме достатъчно кадри, липсват достатъчно тясно профилирани кадри. Педиатрията е, да я наречем, обща с специалност. Но съществуват детска урология, детска неврохирургия и т.н. Но съществуващите нормативните уредби са пречка за това. Ако някой иска да специализира детска урология или детска анестезиология и реанимация например, той може да го стори в „Пирогов“ и в още една-две болници в страната, но разделението е емпирично, на базата на натрупания в процеса на работата опит, а не регламентирано.
И това ако не е агресия: „След малко министърът на здравеопазването ще ви уволни“
Въпросът е как да напълним една детска болница с достатъчно добре подготвени детски специалисти – лекари и сестри, завърши коментара си адв. Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право.
