„Лекаро-центричен“ ли е българският модел на здравеопазване?

Подписването на Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности за периода 2026 – 2028 г. в началото на септември 2026 г. трябваше да бъде акт на стабилизация за изтощената българска здравна система. Вместо това, той за пореден път освети дълбоката институционална и професионална пропаст между двата основни стълба на здравеопазването у нас – лекарите и професионалистите по здравни грижи.

Докато държавата и Българският лекарски съюз (БЛС) отчитат успешни преговори и балансиран бюджет, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) открито обвини лекарското съсловие в брутално погазване на закона и изолация.

Юридическото ядро на спора: Нарушен ли е Законът за здравното осигуряване?

Конфликтът между лекари и сестри този път не е просто за размер на възнаграждения, а има строго правен характер. В основата на недоволството на БАПЗГ стои конкретен нормативен текст – чл. 54, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според тази разпоредба, при провеждането на преговори за рамковия договор в частта, която засяга дейностите, извършвани от медицински сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори, БЛС е задължен законово да покани за участие представители на БАПЗГ.

Позицията на медицинските сестри е категорична: БЛС проведе и приключи преговорите през август 2026 г. в пълно информационно затъмнение и без участието на техните представители. Според БАПЗГ това лишава над 40 000 специалисти от правото им пряко да защитят трудовите и професионалните си интереси, заложени в рамковия договор.

Аргументите на страните: Сблъсък на институционални логики

1. Позицията на недоволните (БАПЗГ): Пациентите са ощетени, трудът ни е обезценен

Медицинските сестри и акушерките изтъкват, че тяхното отсъствие от преговорната маса води до преки негативни последици не само за съсловието, но и за цялото общество.

• Липса на патронажни грижи: Заради липсата на диалог в новия НРД не бяха прокарани жизненоважни промени в Наредба № 9 на Министерството на здравеопазването (определяща пакета от дейности, заплащани от НЗОК). В резултат българските семейства с новородени отново остават без безплатни посещения и грижи по домовете от акушерки. Пациентите с онкологични, тежки хронични и сърдечно-съдови заболявания също са лишени от професионални грижи у дома.
• Преразпределение „на парче“: Представителите на сестрите са остро обидени от административния подход за определяне на доходите им. По време на преговорите се дискутираше предложението на НЗОК в бъдеще клиничните пътеки да залагат твърд процент за медицински труд (например 20%), който автоматично да се дели в съотношение: 60% за лекари, 30% за сестри и 10% за санитари. Фактът, че жизненоважното разпределение на парите за труда им се решава „зад затворени врати“ от лекари и чиновници, взриви напрежението.

Официален глас от БАПЗГ:„Този път ще замълчим в името на пациентите, но следващия път отиваме на съд. Настояваме за спешни законодателни промени в ЗЗО, които да ни направят независим и пълноправен договорен партньор на НЗОК, за да не зависим от волята на Лекарския съюз“.

2. Позицията на Българския лекарски съюз (БЛС): Законът е спазен, сроковете бяха критични

От своя страна ръководството на БЛС отхвърля обвиненията в закононарушение и умишлено изолиране. Техните доводи се крепят на административната хронология на преговорите:

• Приключили текстови рамки: Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и преговорният екип посочват, че текстовата част на рамковия договор до голяма степен е била финализирана на експертно ниво много преди финалната фаза през август.
• Заплаха от административен колапс: Според БЛС евентуално отваряне на текстовете през септември за нови преговори би взривило законовия двумесечен срок за приемане на договора. Това щеше да блокира влизането в сила на договореното 10-процентно увеличение на клиничните пътеки от 1 септември 2026 г. и автоматично щеше да остави в сила стария рамков договор, което щеше да увреди финансово всички лечебни заведения.

Официален глас от БЛС:„Националният рамков договор е сключен при пълно спазване на закона. Когато през есента предстои следващият етап на договаряне на специфични дейности от техния професионален обхват, БАПЗГ ще бъде надлежно поканена за участие“.

Защо медицинските сестри не бойкотираха подписването и не заведеха дело?

Логичният въпрос в тази ситуация е: ако законът действително е нарушен, защо БАПЗГ не блокира процеса по съдебен път? Отговорът на съсловната организация се съдържа в медийната декларация на асоциацията, в която изрично заявяват, че въпреки грубото нарушение на чл. 54 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), което им дава пълно правно основание да оспорят легитимността на договора в съда, те съзнателно се отказват от това си право на този етап.

Безспорно решението е продиктувано от хуманни и морални съображения – евентуално оспорване на легитимността на НРД 2026-2028 в съда би спряло неговото изпълнение. Това щеше да лиши българските пациенти от редица ключови позитивни нововъведения в договора, като:

1. Въвеждането на задължителна безплатна ваксинация на децата срещу варицела.
2. Премахването на тежките процедури и електронните рецептурни книжки за хронично болните.
3. Самостоятелното финансиране на детската интензивна медицина и облекчения достъп до ЯМР диагностика за деца.

Сестрите съзнаваха, че един радикален бойкот щеше да ги натовари с обществена вина за провала на новите по-високи цени в здравеопазването. Те избраха да не превръщат пациентите в „живи щитове“ в съсловната война, заявявайки че правят компромис единствено в името на болните.

Какво могат да очакват специалистите по здравни грижи оттук нататък?

След като БАПЗГ отказа да блокира договора в съда в името на обществения мир, съсловието се намира в деликатна позиция на изчакване и институционален натиск. В близко бъдеще за тях се очертават три основни направления:

• Пълна зависимост от болничните директори (Парите за заплати): Въпреки че новата рамка осигурява 10% по-високи цени на клиничните пътеки, тези средства няма да доведат до автоматичен ръст на заплатите на сестрите. Тъй като твърд процент за техния труд в клиничните пътеки не бе заложен, повишението на доходите им отново ще се решава „на парче“ от директорите на всяка болница според местните Колективни трудови договори (КТД).
• Включване в есенния преговорен процес: От БЛС обещаха, че законът ще бъде спазен при следващата фаза. Специалистите по здравни грижи се очаква да бъдат поканени през есента на 2026 г., за да договорят специфичните методики и самостоятелни дейности на сестрите и акушерките в кабинетите за извънболнична помощ.
• Дългосрочна битка за промяна в ЗЗО: Лидерите на БАПЗГ обявиха този компромис за последен. Организацията вече пренасочва фокуса си към Народното събрание с искане за спешна законова поправка на чл. 53 и чл. 54 от ЗЗО. Целта е БАПЗГ да се превърне в пълноправен, трети преговорен партньор на НЗОК. От асоциацията предупредиха, че ако гласът им бъде пренебрегнат отново, при следващия договор ще преминат към ефективни протести и безкомпромисни съдебни дела.

Изводите?

Новият НРД 2026-2028 постигна технически консенсус между Здравната каса, Министерството на здравеопазването и Лекарския съюз, но пропусна възможността да донесе реален мир в системата. Случилото се за пореден път налага въпроса „лекаро-центричен“ ли е българският модел на здравеопазване.

––––––––––––––––––––––- П. Димитров