Заплатите на болничните шефове се обвързват с дълговете: „Пирогов“, „Александровска“ и „Лозенец“ под лупа
Министерството на здравеопазването предприема радикални мерки за овладяване на тежката финансова криза в държавния болничен сектор. Въвежда се нов механизъм, според който възнагражденията на директорите на държавните лечебни заведения вече ще зависят пряко от финансовите и оперативните резултати на болниците.
Твърдата административна мярка се налага поради системно натрупване на дефицити от мениджмънта, докато в същото време някои болнични директори са получавали заплати, надвишаващи десетки хиляди евро на месец.
Факти и цифри по темата:
- Мащаб на кризата: Анализът на МЗ върху 64 държавни дружества показва, че общите задължения в сектора достигат критичните 426 милиона евро (близо 833 милиона лева) към края на първото тримесечие на годината.
- Просрочия и кредити: Чистите просрочени плащания към доставчици са над 21 милиона евро, а 17 лечебни заведения поддържат тежки банкови кредити.
- Диспропорции в доходите: Здравният министър Катя Ивкова разкри, че на фона на милионните дефицити, определени болнични мениджъри са си осигурявали възнаграждения до 40 000 евро месечно.
- Новата методика: Спешната реформа на МЗ намалява балната единица за изчисляване на директорските заплати с между 80% и 100% в зависимост от финансовото състояние на дружеството, което ще спести на хазната над 2,2 милиона евро годишно.
Лечебните заведения в най-критично състояние:
Официалните данни на здравното ведомство очертават кои големи университетски болници генерират най-големите дефицити:
- УМБАЛ „Лозенец“ (София): Болницата води класацията по финансова дестабилизация с общи задължения от 20,4 милиона евро, натрупани при годишни приходи и разходи около 7 милиона евро. Именно тук са отчетени едни от най-фрапантните директорски възнаграждения.
- УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (София) и УМБАЛ „Александровска“ (София): Двете най-големи стратегически структури в столицата остават в най-тежко общо финансово състояние с хроничен недостиг на средства и милионни дългове към контрагенти.
- УМБАЛ „Свети Георги“ (Пловдив): Въпреки че е сред болниците с най-високи оперативни приходи в страната, огромният пациентски поток я поставя сред лечебните заведения с най-голямо дългово бреме.
Новите регулации имат за цел да наложат строга финансова дисциплина и да прекратят практиката държавата автоматично да покрива дефицитите на лошо управлявани болници. В дългосрочен план промените ще принудят мениджмънта да оптимизира разходите за обществени поръчки и скъпоструващи консумативи.
Съществува обаче и скрит риск: стремежът към бързо балансиране на бюджетите може да накара директорите да режат от възнагражденията на редовите лекари и медицински сестри, което допълнително ще задълбочи кадровия дефицит в сектора. Успехът на реформата ще се реши от способността на МЗ да следи финансовите показатели, без това да рефлектира върху качеството на лечение на българските пациенти.
