Летен спринт за милиони: БЛС и НЗОК гласят нов НРД до края на август
Надявам се в края на август – началото на септември да се похвалим с подписан нов НРД. Това содели зам.-председателят на БЛС д-р Иван Mаджаров в ефира на БНТ.
Очаквахме приемането на бюджета, за да ги финализираме и да сключим договор за следващите 3 години. За съжаление, за пореден път бюджетът на държавата и този на НЗОК бяха приети късно и сега ни остава в този летен месец да приключим с цените и обемите. Засега сме имали няколко срещи с ръководството на НЗОК, вървят добре разговорите. Мисля, че в края на август – началото на септември ще можем да се похвалим с един подписан нов рамков договор, каза още той.
На хартия всичко е на 90% готово, но дяволът в здравеопазването винаги е в детайлите — т.е. в оставащите 10%. Поредното драматично закъснение на държавния бюджет и този на НЗОК превърна преговорите за новия тригодишен Национален рамков договор (НРД 2026-2028) в припряно лятно упражнение по математика.
Оптимистичната прогноза на д-р Иван Маджаров е, че до края на август или началото на септември ще имаме подписан документ. Когато обаче става въпрос за българското здравеопазване, подписването на договор е лесната част. Големият въпрос е дали заложеното в него изобщо може да се реализира на практика, или за пореден път ще станем свидетели на кухи обещания.
Летен спринт за милиони: Има ли реално време за разговори?
След като месеци наред системата работеше в безтегловност без приет бюджет, сега БЛС и НЗОК са принудени да финализират най-експлозивната част от преговорите — цените и обемите на медицинските дейности — в рамките на броени седмици. Самият д-р Маджаров призна в края на юни пред NOVA, че закъснелият бюджет по-скоро просто ще „узакони“ направените вече разходи през годината, отколкото да донесе реална промяна.
Когато преговорите се водят „на пожар“, под натиска на изтичащото време, компромисите са неизбежни. Опасността чиновническият интерес на Касата да надделее над медицинската логика е съвсем реална, а това обикновено рефлектира върху качеството на лечението за пациентите.
Големите илюзии: Изместване към еднодневна медицина
Една от заложените дългосрочни цели в преговорите е плавното пренасочване на голяма част от медицинските услуги от тежките болнични процедури към бързи, еднодневни дейности (извънболнична помощ). Идеята звучи модерно и европейски, но практическото ѝ изпълнение в България изглежда меко казано съмнително поради следните причини:
- Инфраструктурен абсурд: По думите на самия д-р Маджаров, у нас има „твърде много сгради, които наричаме болници“, но които отдавна са изчерпали предназначението си. Преструктурирането им в центрове за долекуване изисква огромна политическа воля и административен капацитет, каквито в момента липсват.
- Кадрови дефицит: Кой ще извършва тези дейности в извънболничната помощ? Кризата за лични лекари и специалисти в малките и отдалечените населени места се задълбочава с всеки изминал месец. Без радикална държавна политика за финансово стимулиране, младите лекари ще продължат да избират София, Пловдив или чужбина пред възможността да лекуват хронично болни възрастни хора в провинцията.
Финансовата дупка, която никой не иска да затвори
Големият препъникамък остава хроничният недостиг на средства в системата. Докато средно в Европа държавата отделя по около 3000 евро на човек за здраве, у нас сумата е едва около 1000 евро. С този бюджетен ресурс дори и най-съвършеният Национален рамков договор ще си остане просто списък с добри намерения.
Заложеното в НРД увеличение на цените на клиничните пътеки едва ли ще покрие реалната инфлация в сектора и спешната нужда от вдигане на заплатите на медицинските сестри и младите лекари. Резултатът? Пациентите най-вероятно ще продължат да доплащат законно и незаконно „от джоба си“ за консумативи и избор на екип — тенденция, по която България остава водеща в ЕС.
Новият НРД със сигурност ще бъде подписан наесен с обичайните фанфари и уверения за „стабилност в системата“. Дали обаче той ще донесе реална промяна за лекаря в Сливен или за пациента във Видин, или просто ще „формализира“ поредната година на оцеляване в родното здравеопазване, предстои да видим. Практиката досега показва, че скептицизмът е по-благоразумната позиция.
