Двуликият Янус във фармакологията: Фентанилът – между спасението от болката и смъртоносния капан на улицата

Фентанилът е дума, която през последните години предизвиква ужас в глобален мащаб заради опустошителната криза с предозирания в Северна Америка и зачестилите случаи на злоупотреба в Европа. Какво обаче представлява това вещество отвъд заглавията в черната хроника? Защо лекарите го определят като едно от най-ценните открития на съвременната медицина и къде преминава границата между хуманността и смъртоносната опасност? Разговаряме с проф. Георги Момеков, ръководител на Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология в Медицинския университет в София.

Проф. Георги Момеков: „Там, където има нужда от него, той е незаменим, но извън болницата е руска рулетка“

Въпрос: Проф. Момеков, напоследък думата „фентанил“ се споменава почти изцяло в контекста на криминалните хроники и черния пазар. В същото време Вие заявявате, че това лекарство е незаменимо в медицината. Защо?

Проф. Георги Момеков: Защото във фармакологията няма „добри“ и „лоши“ молекули, има правилна и неправилна употреба. Фентанилът е лекарство, което се използва от десетилетия. Там, където има нужда от него, той е абсолютно незаменим. Говорим за пациенти с тежки болкови синдроми, най-вече при онкологично болни в терминални фази, където контролът на болката е въпрос на базово човешко достойнство и хуманност. Без фентанил и останалите силни опиоиди, съвременната палиативна медицина би била безпомощна, а хиляди хора биха прекарали последните си дни в неистови мъки.

Въпрос: Колко мощен е всъщност фентанилът в сравнение с традиционните болкоуспокояващи като морфина например?

Проф. Георги Момеков: Той е изключително мощен – между 50 и 100 пъти по-силен от морфина. Това означава, че терапевтичният му ефект се постига с микроскопични дози. В болнични условия това е огромно предимство. Той действа изключително бързо, което го прави идеален за анестезия по време на тежки хирургични операции и за бързо овладяване на остра болка.

Въпрос: Щом е толкова мощен, как се гарантира, че пациентите в аптечната мрежа и болниците са в безопасност?

Проф. Георги Момеков: Контролът в легалната медицинска система е драконовски. Фентанилът подлежи на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Той не може да бъде купен с обикновена рецепта. Изписва се на специални бланки (зелени или жълти рецепти), като всяка ампула или трансдермален пластир (лепенка) се отчитат строго. Медицинските форми са проектирани така, че да освобождават веществото бавно и контролирано. Когато се прилага под лекарски надзор, рискът е пресметнат и ползата надвишава рисковете многократно.

Въпрос: Тогава откъде идва тази огромна вълна от предозирания и смъртни случаи по света, за която слушаме всеки ден?

Проф. Георги Момеков: Проблемът, който виждаме на улицата, няма почти нищо общо с легалните фармацевтични продукти. „Уличният“ фентанил се произвежда нелегално в тайни лаборатории. Тъй като е евтин за синтез и изключително мощен, наркотрафикантите го използват като примес към други наркотици – хероин, кокаин или го пресоват във фалшиви хапчета, имитиращи легални успокоителни.

Въпрос: Защо уличната употреба е толкова смъртоносна?

Проф. Георги Момеков: Поради липсата на качествен контрол в нелегалните лаборатории. Когато едно вещество е 100 пъти по-силно от морфина, разликата между дозата, която те „възнася“, и дозата, която спира дишането ти, е нищожна – колкото няколко зрънца готварска сол. На улицата никой не може да премери микрограми. Потребителите често дори не знаят, че в купената от тях доза има фентанил. Точно това превръща употребата му извън медицината в чиста проба руска рулетка.

Въпрос: Какво е решението според Вас като фармаколог и токсиколог – трябва ли да се ограничава медицинската му употреба заради уличната криза?

Проф. Георги Момеков: Категорично не. Ограничаването на легалния фентанил няма да спре нелегалния пазар, но ще накаже невинни, страдащи пациенти. Решението изисква строга полицейска и митническа дейност срещу трафика на прекурсори, широка информационна кампания сред младите хора за опасностите от уличните наркотици и засилване на капацитета на токсикологичните спешни центрове. Фентанилът трябва да остане в болниците и при страдащите хора, където мястото му е незаменимо, и да бъде преследван с цялата строгост на закона там, където сее смърт – на улицата.