Когато надеждата се изчерпва: Пътят към излекуването във ВМА

Зад всяка тежка диагноза стои една човешка съдба, изгубена в лабиринта на здравната система. Не са малко пациентите, които пристигат във Военномедицинска академия (ВМА) едва след като са преминали през дълго, изтощително и неуспешно търсене на лек. Често те идват в критично състояние, с тежки усложнения и с вяра, която постепенно отслабва.

Такава е и историята на Атанас Дж. – мъж, чието ежедневие в продължение на осем месеца е белязано от постоянна болка и битка с тежка, незаздравяваща варикозна язва. Неговият случай обаче е и доказателство, че дори в най-безнадеждните моменти правилната медицинска експертиза може да върне качеството на живот.

“През това време потърсих помощ за лечение в клиниката по дерматология на “Александровска“ болница и по-специално в звеното по съдова дерматология, което за съжаление се оказа вече закрито и ми казаха, че с лечението на такива рани не могат да се заемат. Беше ми предложено да се обърна към клиниката по изгаряния на болница „Пирогов“. От там ме насочиха към отделението по съдова хирургия, в което ми предписаха съответни медикаменти за лечение на самата рана, както и на вените. Освен това ми беше предписано да използвам компресионни чорапи, но последното се оказа невъзможно, тъй като раната обилно течеше.

Потърсих помощ в Национална кардиологична болница. За мое учудване при прегледа ми казаха, че вените не са виновни за раната, а може би тя се дължи на диабета, който имам (тип две) и на множеството ерезипели, от които съм боледувал в миналото. Предложиха ми да потърся съответни медицински центрове за лечение на рани от различно естество.

За съжаление през това време раната вече се разрасна и обхвана подбедрицата  от всички страни. Появи се и значително количество некротизирана тъкан, последваха и инфекции. Трябваше да се вземат бързи мерки, тъй като имаше опасност за самия крак.

При посещението ми в МЦ “Санус-2000“ на територията на ВМА д-р Борислав Магаев ми предложи, предвид ситуацията, без да се бавя да постъпя на лечение в клиника „Пластична хирургия и изгаряния“ във военна болница. Бях приет от доц. д-р Христо Лозанов, дм с внимание и съчувствие към моето страдание. Започна тримесечна борба за лечение на раната и спасяване на крака.

Днес най-страшното вече е зад гърба му. Благодарение на знанията, богатия опит и неуморната грижа на медиците опасността е преодоляна, а лечението продължава с надежда за пълно възстановяване.

„Моята благодарност не е само към доц. Лозанов, но и към неговия екип – д-р Сахтура и медицинските сестри, и към цялата болница, в която има много добри специалисти и много добри условия за провеждане на лечение“, пише доволният пациент в писмо до началника на Академията генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS.