Административен абсурд: Закриват държавен съвет за здравеопазване, който „спи“ от 8 години
Обещанията на правителството за оптимизация на администрацията и съкращаване на излишните структури най-после намериха реално – макар и стряскащо – измерение. Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане предложение за закриването на Европейския съвет за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване. Случаят, разкрит първоначално от в. „Сега“, извади на светло поредния чиновнически абсурд в българската здравна система.

Проектът на здравното министерство признава нещо шокиращо: въпросният Европейски съвет не е провеждал никаква дейност, нито едно заседание и не е генерирал никакви документи от 8 години насам.
Структурата е създадена с гръмкото обещание да улеснява достъпа на българските пациенти до европейско здравеопазване и модерни терапии. Вместо това органът се е превърнал в класическа административна „черна дупка“ – съществуващ само на хартия, без реален принос за закъсалата здравна система.
Абсурдът става още по-голям, когато се погледне към управлението на съвета. Оказва се, че председателят на този неработещ орган е прекарал известно време в ареста по обвинения, които нямат общо с лекарската етика. Въпреки съдебните му неволи и пълната липса на каквато и да е дейност, държавната машина е имала нужда от близо десетилетие, за да забележи, че поддържа структура-фантом.
Критичният прочитналага въпроса „Колко още „мъртви души“ плаща данъкоплатецът?
Закриването на този съвет безспорно е правилна стъпка, но тя повдига много по-сериозни и тревожни въпроси:
- Къде беше контролът? Как е възможно орган в рамките на Министерството на здравеопазването да не подава отчети и да не функционира в продължение на две мандатни управления, без никой да потърси сметка?
- Има ли финансови щети? Макар чиновниците да твърдят, че съветът не е имал собствен огромен бюджет, самото му административно поддържане и заемането на щатни позиции костват държавен ресурс.
- Върхът на айсберга: Колко още подобни комисии, съвети и работни групи „спят“ в различните министерства, служейки единствено за задоволяване на партийни апетити или за кухи отчети пред Брюксел?
Не е известно съветът да е носел доходи на участниците в него, но е удивително, че той е успял да съществува забравен при толкова правителства напук на вечните заявки за съкращения и реформа.
Случаят с Европейския съвет за достъп до здравеопазване е перфектна илюстрация защо българският пациент продължава да плаща най-високите лични доплащания в Европа, докато милиарди потъват в административната машина. Ако правителството наистина иска да реформира сектора, то трябва да започне мащабен одит на всички кухи структури, а не да се задоволява с козметичното премахване на един забравен от времето съвет.
Съветът „Партньорство за здраве“ е създаден като консултативен орган на Министерския съвет за координация и сътрудничество при разработване и провеждане на политики в областта на общественото здравеопазване и подобряване на достъпа до своевременна, адекватна и ефективна медицинска помощ и здравни услуги за гражданите. Съществува от 2015 г. и за цялото си съществуване не е имал реална дейност. В съвета влизат министри, зам.-министри, представители на НЗОК, Изпълнителната агенция по лекарствата, агенция „Медицински надзор“, лекарския съюз и т.н. За дейността на съвета има секретар и секретариат. За секретар на Съвета през 2015 г. е определен д-р Станимир Хасърджиев, а в секретариата са били включени служители от Сдружение „Национална пациентска организация“, което д-р Хасърджиев представляваше тогава. Междувременно Хасърджиев лежа в ареста и е подсъдим за 17 престъпления, включително сексуални. Съветът е трябвало да заседава веднъж на три месеца, но всичко на всичко е провел едва 6 заседания за 11 години, като в Министерството на здравеопазването няма информация за извършена дейност след 2017 г. Предвид това, основен мотив за иницииране на закриването на Съвета е фактът, че този орган не извършва дейност повече от 8 години, посочват от МЗ.