Каcата тръгна с бюджет от 200 милиона лева, сега е 12 млрд. лв. – къде е качеството?

Практически отговорът на въпросите за проблемите в здравеопазването е корупцията. Има интереси, които гарантират, че това ще продължи. Това заяви в предаването „Ревизия“ по Нова Нюз народният представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев. Той коментира темата за парите в здравеопазването в началото на седмицата, в която се очаква бюджетът на НЗОК да влезе за обсъждане в залата.

„Здравеопазването трябва да е надпартийно и надполитическо, макар да е политическа тема. Политизирането обаче води до грешки, защото е експертна тема. Насочват се политически амбиции към ресурсите в системата, а те трябва да са децентрализирани към нуждите на всеки отделен човек“.

Големият проблем на българското здравеопазване, казва доктор Симидчиев, се крие в прекаленото финансиране на болничната помощ и прекалено малкото финансиране на доболничната:

„Аз помня, когато стартираше касата в края на 90-те години. Тогава бюджетът ѝ беше 200 милиона лева, сега е 12 млрд. лв. Концентрирането на такъв ресурс обаче повдига апетити и средствата не се разходват правилно. Давам пример – ако имате кола, какво предпочитате: да карате, докато дойде време за основен ремонт на двигателя, или всяка година да правите малки ремонти? Ние решихме, че в българското здравеопазване ще направим първото – ще чакаме да се счупи и тогава да ремонтираме, вместо да отделяме за малки и по-добри ремонти“.

КЗК спря откриването на обществена поръчка за детската болница

Що се отнася до проекта на новата власт за бюджет, депутатът смята, че там няма реформи:

„За мое съжаление няма, и мога да говоря с факти. Първо, ресурсът, който отива по посока на най-късния етап – след като вече сме влезли в болница, се финансира най-много. Отново имаме насочване към най-неефективната система. На второ място – има ключови системи, които са проблем. Първата е НЗОК. Реформа щеше да бъде, ако начело на тази каса седи човек, който разбира от финанси, а ние слагаме лекар. Да де, ама ние, лекарите, не учим финанси. Слагаме начело на най-голямата финансова система в здравеопазването човек, който не разбира от финанси“.

⇒ Защо обаче е толкова важна превенцията?

„Реално превенцията – това се учи в трети курс – е шест пъти по-ефективна откъм пари, отколкото последващото лечение. Можем да харчим много по-малко, ако отделим в бюджета повече средства за нея, и ще има много по-голям ефект. Това, което виждаме в момента, е, защото болниците концентрират ресурс и се източват. Случва се според обема – колкото по-голяма е една болница, толкова повече го имаме този проблем.“

Друга важна тема е броят на болниците и тяхното състояние:

„Когато в близост имате болница, която е фалирала, няма специалисти, няма апаратура – каква функция има тя, освен да е топло и да си говорите с някого? Болница, която няма апаратура и силно специализирани хора, не е болница. Това е просто сграда. Ние идентифицираме болницата като сграда, а не като високотехнологичен проект, каквато трябва да бъде“.

България е рекордьор и по хоспитализации – числата показват, че почти всеки втори българин е уж бил в болница през миналата година. Възможно ли е?

Управлението на здравеопазването не изисква счетоводители с ножици, а архитекти с визия

„Свръххоспитализациите са факт, защото парите много по-лесно отиват по направление, когато се случва в големи обеми. Големите болници имат огромен финансов поток и така е най-лесно. Има няколко различни механизма и те трябва да се затварят. Например – тези болници, които лекуват онкологични болести. Тези лекарства са много по-скъпи от пътеките и Касата ги плаща отделно. Но ги плаща само по фактура. Колкото каже доставчикът, толкова плаща, дори да не струва реално толкова. Това става в тези болници, които не провеждат търгове – това са частните болници“.

Аркади Шарков: Здравният бюджет е кърпеж за оцеляване, истинският шок предстои!