Приетата наредба е от пет повърхностни страници, които не дават нито поле за реална телемедицина, нито адекватна регулация
Министерството на здравеопазнението съобщи, че е готова нова наредба, която да регламентира медицинската помощ от разстояние, което поставя основите на т. нар. телемедицина в България. Какво означава това от правна гледна точка и как лекарите от ще трябва да се справят с тези нови разпоредби, коментират адвокатът по медицинско право Мария Петрова и с доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, който е на пряката линия по вайбър.
„Началото на телемедицината е поставено миналия век и е започнало като радиопредаване, в което слушатели са се обаждали и лекарът, който е бил гост, е давал съвети за това какво следва да се направи,“ това каза адвокат Петрова.
И обясни, че в закона за лечебните заведения досега е залегнала тезата, че медицинската дейност се упражнява само в регистрирани лечебни заведения, което е ограничавало консултациите по телефона, вайбър и различни други платформи.
„С тази наредба имаше доброто желание да се създаде регулация, но това, което виждаме като краен резултат е, меко казано, разочароващо. Защото, за да се регулира и да се въведе нещо ново, което не е регламентирано със закон, първо от юридическа гледна точка е порочно. Чисто нормативно подобен подход е абсурден – с наредба да се прави опит да се дефинира нещо и от там нататък то да се залага като някаква нормативна база.“
Тя коментира, че приетата наредба се състои само от пет страници и текстовите в нея са толкова повърхностни, че не дават нито поле за изява на реална телемедицина, нито адекватна регулация и, според нея, ще създадат повече въпроси, отколкото ще дадат отговори.
„Историята започва през 2023 г. с проект за промяна в закона, след това се пръкна проект за наредба. Ние имаме становища и по двата. Становища, които са написани като кратка лекция – да се обясни що е то телемедицина и има ли почва у нас,“ обясни доц. д-р Любомир Киров.
Според него, няма нищо лошо в дигитализацията, но безкрайното втренчване в дигитализацията води до идиотизация, когато нещата не са обмислени добре.
Медицинската небрежност не е нито медицинска, нито е лекарска грешка – тя е форма на вина
„Мотивите на наредбата са 9 страници, самата наредба е 5 страници и тя е едно тотално недоносче. Отлага се една година и изведнъж искат да я публикуват.“
Д-р Киров смята, че смисълът на един такъв документ е да се уточни какви консултации могат официално да бъдат правени по този начин и да бъде обяснено как това ще се финансира.
