Болна система, скъпи лекарства и евтин труд: кой плаща цената на хаоса в здравеопазването?

В здравеопазването безобразията отдавна не са новина — те са ежедневие. За лекарите и медицинските сестри това не е просто тема от новинарските емисии, а реалност, която се преживява на смяна, в претъпканите отделения и пред празните складове с медикаменти. Това каза доц. Васил Пандов в предаването „Денят ON AIR“.

„Всеки ден се срещаме с хората, те го знаят. За даденост са приели това, че изборите се купуват и продават. Това, което виждаме от служебната власт, е, че където и да погледнат, намират купен вот. Магазинери с тефтери, кредитори, лихвари със списъци, общински съветници, пощаджии“, обобщи доц. Пандов.

И докато обществото се възмущава периодично, хората в системата знаят: проблемът не е единичен, а структурен.

Скъпи лекарства, евтини решения

Последните проверки в държавни болници отново извадиха наяве нещо, което медицинските специалисти отдавна подозират — цените на едни и същи лекарства варират драстично. В някои случаи продукт, произведен от международна компания, достига до българския пациент на цена, която надвишава дори тази в страни с по-висок стандарт.

„Това изключение – лекарства да се купуват без никакъв търг и процедура, е прието през 2018 г. Още тогава в НС е имало дискусии – ГЕРБ предлага това предложение. През 2022 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, излезе доклад на Съвета по цени именно за това.“, коментира доц. Пандов.

Къде изчезват парите?
Отговорът не е в болничните екипи.

Посредници, непрозрачни доставки и остарели регулации оформят верига, в която медицината губи, а бизнесът печели. За лекаря това означава компромис с терапията. За сестрата — обяснения пред пациента. За пациента — несигурност.

Система без защита за хората в нея

Медицинските сестри и лекарите от години работят на ръба — не само физически, но и морално.
Когато системата допуска абсурди, отговорността често пада върху последното звено — този, който е до пациента.

• Недостиг на персонал
• Претоварени графици
• Ниско заплащане спрямо отговорността
• Административен натиск

Всичко това създава среда, в която грешките не са въпрос на „дали“, а на „кога“.

Политика има — но има ли последователност?

Периодично се появяват проверки, одити и гръмки изявления. Откриват се нередности, обещават се реформи. Но след това?

Системата продължава по същия модел.

За хората на терен това води до усещане за безсилие. Защото без реална и дългосрочна политика всяко действие изглежда като временна акция, а не като решение.

Най-голямата цена я плащат хората вътре

Често се говори за пациенти — и с право. Но има още една група, която плаща висока цена: самите медицински специалисти.

Те са тези, които:

• компенсират липсите
• работят извън възможностите си
• поемат напрежението от системните дефекти

И въпреки това остават — не заради условията, а въпреки тях.

Въпросът, който остава

Колко още „безобразия“ може да понесе една система, преди да започне да губи най-ценния си ресурс — хората?

Защото без лекари и медицински сестри няма здравеопазване.
И никакви реформи на хартия няма да го променят.