Изкуственичт интелект настъпва – какво е бъдещето на лекарите?
Изкуствен интелект – това е първата технология, която може да взема сама решения и точно затова крие огромни рискове. Ще започнат ли хората да губят работните си места заради изкуствения интелект?
Екип от учени от Швейцария изследват кои професии ще бъдат особено застрашени от развитието на изкуствения интелект. Машините са сръчни и разполагат с физическа сила, но им липсва оригиналност, координация и способността да решават проблеми. Учените от Швейцария изграждат индекс на рисковете от автоматизация за отделните специалности.
Кои професии са най-застрашени?
При месарите например индексът е 78 процента. Това означава, че роботите притежават 78% от необходимите умения за един месар. При физиците обаче този процент е едва 43. Работните места на инженери, пилоти и на повечето лекари също са сигурни. Изключение правят например радиолозите. Тук обаче проличава една от слабостите на проучването. Сред изброените 18 необходими умения за общопрактикуващите лекари отсъства емпатията. Изследователят Рафаел Лаливе казва пред SWR, че учените са се фокусирали върху основни физически и умствени умения. Това изключва други аспекти от работата.
Част от дейностите на барманите и болногледачите също могат да бъдат засегнати. Още по-несигурни изглеждат работните места на касиери, миячи на чинии, таксиметрови шофьори и модели.
Изследователите от компанията OpenAI, които са и създатели на Chat GPT, стигат до различни прогнози от тези на колегите им в Швейцария. Според тяхното проучване програмисти, математици, счетоводители, преводачи, писатели, журналисти също трябва да бъдат подготвени за това, че изкуственият интелект ще поеме поне част от предишните им задачи.
Ще останат ли адвокатите без работа?
Въпреки че в момента системите за изкуствен интелект все още често „халюцинират“ – боравят с неверни факти, те вече постигат забележителни резултати в задачи като превод, творческо писане и генериране на компютърен код, посочва АРД. Особено в журналистиката обаче дейностите не бива да се оставят изцяло на изкуствения интелект, тъй като той не може самостоятелно да преценява истинността на фактите.
Според американски учени около 80% от работещите в САЩ упражняват професии, в които поне една задача може да бъде свършена по-бързо от изкуствен интелект. Но има и професии, в които той ще играе само незначителна роля. Сред тях са например готвачите, автомеханиците, както и заетите в селското стопанство.
Ще загубим ли работата си?
Израелският историк и писател Ювал Ноа Харари все пак предупреждава, че изкуственият интелект е „първата технология в историята, която може да взема сама решения“. Което създава редица рискове. „Много хора могат да се окажат напълно без работа – не само временно: може да се окаже, че им липсват основни умения за бъдещия пазар на труда. Може да достигнем момент, в който икономическата система възприема милиони хора като абсолютно безполезни. Това има ужасяващи психологически и политически последствия“, смята Харари. Затова „трябва да гарантираме, че изкуственият интелект взема добри решения за нашия живот“, пише Харари в коментар за The Telegraph.
„Аморални и лингвистично некомпетентни системи“
В своя статия за „Ню Йорк Таймс“ американският лингвист и философ Ноам Чомски е далеч по-критичен за възможностите на изкуствения интелект. „ChatGPT и неговите събратя са органично неспособни да балансират между творчеството и ограниченията. Те или са свръхгенеративни (произвеждат както истини, така и лъжи, одобряват както етични, така и неетични решения) или са недостатъчно генеративни (проявяват неангажираност към каквито и да било решения и безразличие към последствията). Като се има предвид аморалността, фалшивата наука и лингвистичната некомпетентност на тези системи, можем само да се смеем или да плачем на тяхната популярност”, смята Чомски.
