Въпреки технологичния напредък AI и чатботовете – помощно средство, а не заместител на лекаря

Българското здравеопазване разполага с високотехнологична апаратура и бърз достъп до специалисти, който липсва в редица западни държави, но същевременно страда от административна тежест и липса на дигитална свързаност. Персонализираната медицина и навлизането на изкуствения интелект променят диагностиката, но липсата на единно електронно досие забавя процеса. Това коментира д-р Янчо Делчев, началник на клиниката по обща и онкогинекология във ВМА, в ефира на Блумберг ТВ.

„България има добро иновативно здравеопазване. През последните години вкарахме доста апаратура и доста модернизирахме много от направленията в диагностиката и терапията. Това ни дава голямо предимство, защото ние сме малка държава.“

Страната има и добри специалисти, които могат да използват новите технологии, добави Делчев.

Според Делчев иновациите в медицината са неразривно свързани с икономическия растеж, тъй като една добре функционираща здравна система гарантира работоспособно население.

България стои изключително добре на европейската карта по отношение на роботизираната хирургия. Началото е поставено още през 2008 г., а към момента в страната функционират около 17 роботизирани системи, включително най-новото четвърто поколение техника.

Ефективността на използване на тези активи в България е по-висока в сравнение със съседните държави, смята Делчев.

„В Румъния има два пъти повече роботи, но се правят два пъти по-малко операции. Гърция има три пъти повече роботи, но прави само около 30% повече операции от нас. Ние стоим добре от гледна точка на използването на тези роботи.“

Това показва, че българските лекари успяват да оптимизират скъпоструващата апаратура, което води до икономически ползи и по-бързо възстановяване на работната сила – пациентите се връщат към нормалния си ритъм на живот много по-скоро след интервенция.

Вторият голям стълб на иновациите е навлизането на AI и автоматизираните системи за диагностика. Приложенията на изкуствения интелект в образната диагностика и обработката на големи масиви от данни (Big Data) позволяват пресяване на огромни количества пациенти за кратко време. Делчев даде за пример течната биопсия и цитонамазките:

„Много бързо могат да се обработят огромни количества проби и да се отсеят там, където има генетично променен материал. Той се отделя и се дава на лекаря, а всички останали биват автоматично пресяти.“

Тази симбиоза между технология и медицина е критична и при ПЕТ скенерите, от които в България вече функционират няколко машини, предоставящи ключова информация в онкологията.

Въпреки технологичния напредък AI и езиковите модели (като чатботовете) трябва да останат само помощно средство, а не заместител на лекаря, смята Дечев. Той отбелязва тенденцията на т.нар. „информирани пациенти“, които влизат в кабинета с готова диагноза и дори план за лечение, генерирани от интернет.

„Добрият лекар има добро сърце. Той трябва да приеме тези пациенти,.. да бъде съпричастен“ и да ги успокои, защото често прочетеното в интернет води до излишна паника, коментира Делчев.

Докато технологичното оборудване е на ниво, административната и организационна част на здравеопазването изостават. Липсата на единна, работеща електронна здравна система създава огромна административна тежест. Пациенти губят епикризите си или нямат спомен за предишни интервенции, което затруднява лекарите и оскъпява процеса.

 „Не може да дойде жена и да каже – оперирана бях преди три години, но не мога да кажа какво беше, защото си забравих и епикризата. Тя трябва да дойде с една електронна карта и ние да видим цялото ѝ досие. Това спестява много административна тежест, да се обърне по-голямо внимание на самия пациент и да има по-добър краен резултат.“ 

Има и много голяма административна тежест като нужните документи при приемане и лечение на един пациент, добави Делчев.

Финансирането на иновациите изисква гъвкавост, която държавната система често не притежава. Персонализираната медицина – бъдещето на онкологията, където лечението се определя на база генетичен профил, а не на „квадратен метър“ телесна площ – изисква сериозен финансов ресурс, но спестява средства в дългосрочен план чрез по-висока успеваемост на терапиите.

България притежава едно огромно предимство пред западните здравни системи – бързият достъп до специализирана помощ. В западни държави често може да се чака месеци за час при специалист и месеци след това за операция, каза Делчев.

 „Ако това е онкологично заболяване, вие вече сте в друг стадий. Ако е възпалително – то се е хронифицирало. Това не е истинска медицина.“

За да се запази положителната тенденция, България трябва да инвестира в кадрите си. Учебните програми изостават от технологиите, което налага младите лекари сами да търсят допълнителна квалификация. Задържането им в страната изисква не само добро заплащане, но и възможности за кариерно развитие и специализации.

Ключов елемент, който липсва в системата според д-р Делчев, е „обратният контрол“ – анализ на грешките. Всяка пропусната диагноза трябва да бъде обект на анализ, за да се разбере дали причината е в апаратурата, умората на лекаря или транспорта на пробите. Само така системата може да работи като „жив организъм“ и да се самоусъвършенства.

Целия разговор може да гледате във видеото.