TORCH синдром и бременност – какво и защо се изследва

TORCH е съкращение от наименованието на инфекции ,които се предават от майката на новороденото по време на бремеността ,раждането и следродовия период и могат да увредят плода и новороденото. Акронимът TORCH синдром включва болестите токсоплазмозата, рубеолата, цитомегаловирусната инфекция и херпесната инфекция.

TORCH синдромът включва:

• Тoxoplasmosis – Токсоплазмоза;
• Други причинители вкл. HIV, сифилис, варицела, пета болест, листериоза;
• Rubella – Рубеола;
• CMV – Цитомегаловирус;
• Herpes simplex – Херпес симплекс вирус.

TORCH синдромът води до комплексни увреждания на органите вкл. централната нервна система, сърдечни дефекти, загуба на слух и зрение, нарушения на мускулатурата и ендокринната система.

При попадане на някои от изброените причинители попадне в организма на бременна, която е серонегативна, т.е. не е боледувала, съответно няма защитни антитела, патогенът преминава трансплацентарно и попада в плода.

Поради незрялостта на имунната система се развива вътреутробна инфекция, която уврежда плода. Необходимо е време (около 14 дни), за да се образуват протективни антитела от майката, които преминават през плацентата.

Жена, която се е срещала с някои от изброените причинители преди бременността, е образувала защитни антитела, които преминават през плацентата и защитават плода. Колкото по-рано се развие TORCH инфекция, толкова по-тежки са усложненията.

Неспецифични клинични прояви на TORCH инфекция включват: припадъци, жълтеница, треска, тромбоцитопения (нисък брой тромбоцити), хепатоспленомегалия (уголемен черен дроб и слезка), лимфаденопатия, пневмонит, сърбящ обрив.

Токсоплазмоза

Токсоплазмозата е паразитоза, която се причинява от едноклетъчен паразит – Toxoplasma gondii. Краен гостоприемник на паразитния агент са котките, а човекът – междинен гостоприемник. Заразяването става по алиментарен (хранителен) път.

Токсоплазмоза, проявила се в първия триместър от бременността се свързва с повишен риск от преждевременно раждане и спонтанен аборт.

При плода се наблюдават хориоретинит (увреждане на очите), дифузни интракраниални (вътречерепни) калцификати, хидроцефалия (по-голяма обиколка на главата, повишен обем течност в черепа).

Токсоплазмоза през втори или трети семестър се проявява като субклинична или лека форма.

Рубеола

Рубеолата е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с обривен синдром, който преминава за няколко дни (в някои източници рубеолата е наричана 3-дневно морбили).
След въвеждането на ваксина за рубеола, болестта се наблюдава рядко.

Трансплацентарното предаването на фетуса/плода може да доведе до тежки увреждания.
Рубеола в първия триместър от бременността, предизвиква спонтанен аборт, преждевременно раждане, нарушение в растежа на фетуса.

Конгенитален рубеолен синдром, който се характеризира с триадата – катаракта, загуба на слуха, сърдечен дефект.

Могат да се наблюдават и неспецифичните симптоми на TORCH инфекциите (виж по-горе).

Цитомегаловирус (CMV)

Цитомегаловирусат е ДНК вирус от групата на херпесните вируси. Вирусът може да се предаде от заразена майка на плода трансплацентарно. Възможно е също перинатално заразяване (по време на раждане) или постнатално – при кърмене, вирусът се отделя в кърмата.

Феталната инфекция повишава риска от вътреутробна смърт, ограничава вътреутробния растеж, причинява увреждания на плацентата, както и промени в количеството на околоплодните води – олигохидрамнион или полихидрамнион.

Като последица от фетална инфекция или инфекция на новороденото може да се развият нарушения на централната нервна система, хидроцефалия, микроцефалия, интравентрикуларни хеморагии, загуба на слуха от сензорен тип, хориоретинит и да се проявят неспецифичните за TORCH инфекциите симптоми.

Херпес симплекс вирус

Херпес симплекс е ДНК вирус от групата на херпесните вируси. Основно значение има Herpes simplex virus 2. Вирусът рядко се предава трансплацентарно на плода. Най- често заразяването става перинатално (по време на раждане) от майка с активна херпес симплекс вирусна инфекция на генитоуринарния тракт.

Активен генитален херпес симплекс при бременни е индикация за Цезарово сечение.

Макар и рядко, интраутеринно заразяване на плода с вируса повишава риска от вътреутробна смърт, предтерминно раждане, може да се установят микроцефалия или хидроцефалия, дефекти на централната нервна система и очите. Наблюдава се също везикулозен обрив.

Перинаталната и постнаталната трансмисия водят до развитието на везикулозен обрив по кожата, със засягане на очите, устната лигавица, лигавицата на орофаринкса. Може да се развие менингоенцефалит с треска, гърчове, неврологични нарушения. Описвани са и случаи на сепсис предизвикан от херпесни вируси при новородени.

Други заболявания:

Сифилисът е заболяване, причинявано от бактерии Treponema pallidum (Spirochaeta pallida). Заразяването става по полов път. Инфекцията се предава от болна майка на плода трансплацентарно. Вроденият сифилис (конгенитален) се дели на ранен и късен.

Ранният конгенитален сифилис се проявява преди 2 годишна възраст на детето с клиника на хепатомегалия и жълтеница, ринорея (секреция от носа), обрив по дланите и подбедриците, нарушение в развитието на костите.

Късният конгенитален сифилис се проявява след втората година на детето. Описват се нарушения като седловиден нос, проминиране на челото, по-малка горна челюст, бъчвовидни зъби (Хъчинсонови зъби), увреждане на очите- интерстициален кератит, загуба на слуха от сензорен тип, рагади (дълбоки напуквания) около устата; неврологични увреждания – нарушения на черепномозъчни неври, интелектуален дефицит и хидроцефалия.

Листериоаза: причинява се от бактерии, наречени Listeria monocytogenes. Заразяването става при консумация на заразено мляко, месо или вода. Предаването от майката на плода става по време на бременността (конгенитална листериоза) или раждането (листериоза при новородени). Вътреутробното заразяване на плода повишава риска от преждевеменно раждане и спонтанен аборт.

Ранни прояви на болестта са дисеминирани абсцеси, септична грануломатоза, респираторен дистрес синдром, кожни лезии. Късни прояви (5 дни до 3 седмици след раждане) – листериозен менингит и енцефалит.

Варицела – остро инфекциозно заболяване, което се причинява от ДНК вирус от групата на херпесните вируси – Varicella-Zoster virus. Заболяването се развива след контакт с болен от варицела.

Преболедувалите от варицела изграждат антитела срещу вируса и създават траен имунитет. Заразяването на плода може да стане вътреутробно или при раждането.

Конгенитален варицелен синдром – инфектиране през първи или втори триместър на бременността – наблюдават се увреждания като хипертрофични белези, нарушено развитие на крайници, нарушения на зрението (хориоретинити, катаракта, микроофталмия), дефекти на централната нервна система – кортикална атрофия, припадъци, интелектуални затруднения.

Неонатална варицела – може да протече като лека инфекция, ако майката е преболедувала инфекцията преди повече от 5 дни преди раждането. Тежко протичане на инфекцията се наблюдава при жени, боледували от варицела по-малко от 5 дни преди раждане. Проявява се с хеморагичен екзантем, енцефалит, пневмония или конгенитален варицелен синдром.

Parvovirus B19 – рядко се наблюдават инфекции с този вирус при бременни. Трансплацентарно предаване от майка на плода може да доведе до тежки анемии или фетален хидропс, повишен риск от преждевременно раждане или мъртвораждане. Повечето вътреутробни инфекции не водят до фатални нарушения в развитието на плода.

Изследване за TORCH

Панелът TORCH е скрийнингов тест, който открива антитела, насочени срещу описаните патогени. Най-добре е тестът да се направи преди зачеването, тъй като откриването на антитела през първия триместър на бременността може да създаде объркване и дори да доведе до необосновани прекъсвания на бременността.

В зависимост от класа на доказаното антитяло може да се прецени етапът на инфекция, наличието или липсата на имунитет. Също така панелът TORCH е показан при бременни жени със съмнение за TORCH инфекция (напр. кожен обрив и други симптоми, като възможни грипоподобни симптоми при цитомегаловирус или инфекция с токсоплазмоза) и новородени с признаци на TORCH синдром.

Потвърждаването на активна инфекция може да изисква по-специфични допълнителни тестове (например при новородени – LCR анализ, често използван за потвърждаване на токсоплазмоза, херпес и рубеола; вирусна култура в урината за цитомегаловирус; вирусна култура при кожни лезии за херпес симплекс вирус).