Легионерска болест
Легионерската болест е заболяване, причинено основно от Legionella pneumophila – вид бактерии, често срещани в естествена среда като почва и вода. Легионелозата е остра бактериална инфекция, която протича с тежка пневмония (легионерска болест) или с леко грипоподобно заболяване (треска Понтиак). Значението на заболяването се определя от широкото разпространение, тежкото протичане и високия леталитет до около 20%.
История
Легионерската болест е открита през лятото на 1976 г., когато възникват много случаи на пневмония по време на среща на ветерани от Американския легион във Филаделфия. В началото на 1977 г. е идентифициран причинителят на болестта, впоследствие наречен Legionella. Появата на легионерска болест се приема с повишено внимание, въпреки че протича по-скоро като изолирани единични случаи и не се свързва с някакви мащабни инфекциозни взривове.
Сезонност
Когато се наблюдават такива, те обикновено се случват през лято или ранна есен. Описани са няколко по-важни взривa на легионерска болест: Филаделфия, юни 1976 г., първият описан взрив на инфекцията: заболели и лекувани 221 души, починали 34, източник на заразата е климатичната инсталация; Холандия, март, 1999 г.; взрив на инфекцията по време на изложба на цветя, заболяват 200, умират 32, източникът на инфекцията са фонтаните и овлажнителната система на изложбата; Испания, юли, 2001 г.; най-големият взрив на инфекцията, описани са повече от 800 суспектни за заболяване, които са хоспитализирани и лекувани, 696 са оценени като болни, смъртност 1%, източникът се уточнява; Англия, 2002 г.; обхванати са 172 души, починали 7, източник на инфекцията са градските охладителни кули за вода. Описани са и случаи на нозокомиална пневмония от легионерска болест в САЩ 1999 г. и 2002 г., Италия 1999 г., Испания 2001 г. През май 2002 г. излезе съобщение на Би Би Си, че в Европейския парламент в Страсбург са регистрирани няколко случая на легионерска болест, източникът на заразата е била системата за топла вода в парламента.
Честота и разпространение
Честотата на фаталните случаи по време на различните взривове се движи между 5% и 30%3. В Европа най-високата регистрирана честота е през 2002 г. (10.1/1милион население – Дания, Холандия, Франция, Италия, Англия , Уелс и Германия), а в Испания е 20/1 милион). През 2004 г. в Европа са регистрирани 4588 случай на легионелоза (8.24/1 милион), но реалната честота вероятно е два пъти по-висока. По-висока заболеваемост са имали хората над 50 години. Мъжете са боледували 3 пъти по-често, при тях смъртността е била 8.63%, като при по-тежките форми е стигнала до10-15%.
Причинителят
Легионелозата се причинява от бактерии от род Legionella, сем. Legionellaceae. Идентифицирани са 41 вида с 63 серогрупи, като 22 са доказани патогени за човека. В 90% като етиологичен агент се доказва Legionella pneumophila serogrup 1. Те са Грам-отрицателни неспорообразуващи полиморфни бактерии.
Заразяване
Повечето хора се заразяват, когато вдишат микроскопични водни капчици, съдържащи бактерии легионела. Това може да се случи при взимане на душ, използване на вода от крана или през вентилационната система в голяма сграда. Въпреки че бактериите легионела се разпространяват главно чрез водни капчици (аерозол), инфекцията може да бъде предадена и по други начини, включително:
Аспирация, когато течности случайно навлизат в белите дробове, обикновено при задавяне по време на пиене на вода. Ако аспирираната вода, съдържа бактерии легионела, може да се развие легионерска болест. Възможно е заразяване с легионерска болест при контакт със замърсена почва.
Рискови фактори
- Рисковите фактори за заболяването са:
- пушенето – уврежда белите дробове, което ги прави по-податливи на всички видове белодробни инфекции;
- отслабена имунна система в резултат на HIV / СПИН или някои лекарства, особено кортикостероиди и лекарства, приети за предотвратяване на отхвърлянето на орган след трансплантация (имуносупресори);
- хронични белодробни заболявания като емфизем или друго сериозно състояние като диабет, бъбречно заболяване или рак;
- възраст над 50-годишна възраст, вероятността за заразяване е по-голяма.
Легионерската болест е спорадичен и локален проблем в болниците и старческите домове, където микробите могат да се разпространяват лесно и хората са уязвими от инфекция.
Усложнения
Легионерската болест може да доведе до редица животозастрашаващи усложнения, като:
- дихателна недостатъчност;
- септичен шок;
- остра бъбречна недостатъчност.
Не е рядкост пациенти с легионерска болест да бъдат приемани в отделение за интензивно лечение. Някои пациенти страдат дългосрочно от влошено здраве, свързано с качеството на живот. При излекувани от от болестта се наблюдава продължителна умора (75%), неврологични симптоми (66%) и нервно-мускулни симптоми (63%) месеци след заразяването. Когато не се лекува ефективно и своевременно, легионерска болест може да бъде фатална, особено ако имунната система на човека е отслабена от болест или медикаменти.
Легионерската болест (ЛБ) често е тежка, животозастрашаваща атипична пневмония. Въпреки че в много от случаите тя остава недиагностицирана, по данни на Европейската надзорна мрежа за ЛБ през 2018 г. страните членки са докладвали над 11 000 болни с леталитет към момента на нотифициране ~ 8% (при проследяване на изхода, леталитетът винаги е по-висок!). Заболяването все още се подценява у нас. Това се случва както в личностно-здравен, така и в обществено-здравен и социално-икономически аспект.
Диагноза
Изследват се храчки, бронхоалвеоларен лаваж, транстрахеални аспирати, материали, взети при отворена белодробна биопсия или транстрахеална биопсия, материал от трансторакална тънкоиглена аспирация, плеврален ексудат.
- При сериозни клинични съмнения се предпочита вземането на няколко храчки, тъй като в тях бактериите обикновено са малко на брой.
- Индуцираното с разтвор на NaCl отделяне на храчка не се препоръчва поради инхибиращото му действие. Предпочита се бронхоскопския метод.
- Серум за определяне на антитяло се взема двукратно – в острата фаза и след 4-8 седмици от началото на заболяването.
- Двойните серумни проби са най-подходящи за целите на епидемиологичното проучване и при съмнение за непневмонична форма на легионелоза.
- Кръв за хемокултури се взема от тежко болни хоспитализирани пациенти. Позитивиране на хемокултурите се установява обикновено в терминалния стадий.
- Стерилна урина – лесно достъпен материал за изследване във всички фази на болестта, особено за ранна диагностика (трети ден от началото на симптомите).
- При извънбелодробни локализации – раневи секрети, пунктати и други, според локализацията на патологичния процес.
- Аутопсионни материали – от бял дроб и други патологично изменени органи.
Превенция
Заразата с легионерска болест е предотвратима, но превенцията изисква внимателно почистване и дезинфекция на водни системи, басейни и спа комплекси.
Лечение
Много антибиотици са високоефективни срещу бактериите Legionella. Двата най-мощни класа антибиотици са макролидите и хинолоните.
1 Отговор
[…] водопроводите и източници на застояла вода, защото медицинската наука сочи, че легионерската болест –причинител Legionella pneumophila – най-често се среща в […]