Съдбата на допълнителното заплащане на лекарите и сестрите – неизвестна

„Към момента в НЗОК има пари за разплащане до края на годината по отношение на клиничните пътеки, на стабилността на бюджета в тази му част, но това дали правителството ще може да задели още милиони за допълнително възнаграждение на лекари, медицински сестри не се знае“. Това заяви пред БНР Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Проблемът на Касата в момента е, че няма резерв, а причината за това са „редица грешни политически решения за това откъде да дойдат пари за една или друга дейност“.

„Касата има пари, но резервът не съществува, този буфер, който е създаден, го няма“, каза той.

За се актуализира бюджета за здравеопазването, трябва да се види какъв буфер има в държавата и какво може да се оптимизира във вече определения бюджет, като за пример той даде разходите за лекарства. Поради навлизането на нови лекарствени терапии, които товарят бюджета, според него обаче най-вероятно ще се наложи актуализация в тази му част. Бюджетът за болнична помощ по думите му е достатъчен.

Между 3 и 4 хиляди лева е средната цена на лечение за един пациент с COVID-19, при тежките случаи тя достига до 11-12 000, а клиничната пътека е 1200 лева, отбеляза още икономистът. По думите му дали ще бъдат компенсирани лечебните заведения, които са похарчили в пъти повече средства за лечение на COVID, остава тепърва да бъде изяснено от Касата.

Той коментира и допълнителните средства за медиците на първа линия, като посочи, че те са били нужни, но в същото време отбеляза, че те са далеч под това, което системата има нужда по принцип.

„Тук е въпросът, когато веднъж си дал и това даване трябва да продължи, колко е разумно то да продължи и колко ще помогне на системата. Същото важи за 85-те процента, които се изплащат от лимитите на болниците, заяви той, като изтъкна, че те се изплащат на всички лечебни заведения, независимо какво извършват те“.

По думите му има идея, ако те бъдат преустановени, до края на годината да се преизчислят цените на клиничните пътеки. Той поясни, че въпросът е обект на съгласуване с Българския лекарски съюз. Така, посочи той, болниците и лекарите, които са се доказали, че работят добре в кризата, ще получават и по-добри заплати. Това е също един от сериозните казуси в системата, изтъкна Шарков и предпоставка здравеопазването се превръща в държавно, а не в обществено, каквото трябва да е.

Той коментира и идеята за премахване на търговския статут на болниците, като заяви, че целта е те да бъдат просто и командно субсидирани от страна на държавата, без значение дали са ефективни ли не, а подобна идея противоречи на заложената идея в стратегията за развитие на здравеопазването у нас, свързана с оптимизацията на болниците, особено тези, които не са ефективни.

Шарков допълни още, че редица заболявания, които не са били лекувани в периода на епидемията поради страх у пациентите или спирането на плановия прием, ще се задълбочат.

Икономистът е на мнение, че при следващата вълна на епидемията е добре да се обособят „чисти“ от вируса лечебни заведения, както и такива, свързани основано с лечение на COVID.

Шарков отбеляза, че с близо 9 млн. лв. са намалели дълговете на държавните и общински болници през 2020 г., но посочи, че това е „почти никакво число“ на фона на близо половин милиард лева задължения.