Учените: Какво прави Covid-19 в мозъка

Вече повече от година учените се опитват да разберат как мистериозният нов вирус, причиняващ COVID-19, уврежда не само телата ни, но и мозъка ни. Но за съжаление, отговорите едва ли ще бъдат намерени скоро, смятат учeните, които анализират симптомите, опитвайки се да решат загадката. Ето мненията, които те споделят на страниците на Science news.

В началото на пандемията у някои от заразените хора се забеляза любопитен симптом: загуба на обоняние. По-късно се докладваха и други свързани с мозъка симптоми: главоболие, объркване, халюцинации и делириум. при не малко заболели се заговори за депресия, тревожност и проблеми със съня.

Последните изследвания показват, че кръвоносни съдове и възпалението са свързани по някакъв начин с тези симптоми. Но много основни въпроси за вируса, който зарази милиони хора по света, остават без отговор. Изследователите все още се опитват да разберат у колко от заболелите от Ковид-19 са налице тези психични или неврологични проблеми, кои са най-застрашени и колко дълго могат да продължат подобни симптоми.

„Все още не сме разбрали как влияе този вирус върху мозъка“, казва Елис Сингър (Elyse Singer), невролог от Калифорнийския университет, Лос Анджелис. „Ще ни отнеме години, за да разберем това„, смята тя.

Неотдавнашно проучване на електронните здравни досиета на над 236 000 души, преболедували от Ковид-19, публикувано на 6 април в Lancet Psychiatry, даде тревожен резултат: през последващите шест месеца от инфекцията всеки трети е получил психиатрична или неврологична диагноза. Изследователите са диагностицирали 14 разстройства, вариращи от психични заболявания като тревожност или депресия до неврологични събития като инсулти или мозъчен кръвоизлив, в рамките на шест месеца от заразяването с COVID-19.

Поне четири неврологични оплаквания при 85% от пациентите с „постковид“

„Не очаквахме процентът да е толкова голям“, казва съавторът на изследването Максим Таке (Maxime Taquet) от университета в Оксфорд в Англия. Всеки трети от тях „изгледжа плашещо“, казва той. Не е ясно дали самият вирус причинява директно тези аномалии.

По-голямата част от тези диагнози са депресия и тревожност, „разстройства, които и без това са изключително често срещани сред населението“, казва Джонатан Роджърс (Jonathan Rogers), психиатър от Университетския колеж в Лондон. Нещо повече, по време на пандемия депресията и тревожността се увеличават за всички, а не само за хората, заразени с вируса.

Нарушенията на психичното здраве са „изключително важни неща, на които трябва да се обърне внимание“, казва Алисън Невис (Allison Navis), невролог в клиниката след COVID в Медицинското училище Icahn на планината Синай в Ню Йорк. „Но те са много различни от инсулт или деменция“, казва тя.

Таке и колеги установиха и друг тревожен резултат – около 1 на 50 души с COVID-19 в САЩ е получил инсулт. Въпреки това, сред хората с тежки инфекции с делириум или други променени психични състояния, честотата е била много по-висока – 1 на 11 е получил инсулт.

Към изследванията на Тъке има малка забележка – неговите заключения са въз основа на диагностичните кодове, които често се въвеждат от бързащите клиницисти, а това не винаги е надеждно. Проучването намира връзка, но не може да се прави заключение, че COVID-19 е причинил някоя от диагнозите. Все ПАК Резултатите обаче са намек за това как COVID-19 влияе върху мозъка.

В ранните етапи на пандемията загубата на обоняние доведе до предположението, че вирусът може директно да атакува нервните клетки. Може би SARS-CoV-2 може да атакува черепното съдържимо, прониквайки чрез обонятелния нерв – изразиха предположение някои изследователи тогава.

Но за щастие плашещите сценарии не винаги се случват. Повечето досегашни проучвания не са открили много, ако изобщо има такива, вируси в мозъка, смята Авиндра Нат (Avindra Nath), невролог, който изучава инфекции на централната нервна система в Националния здравен институт в Бетесда, Мериленд. „Не открихме вирус в мозъка на хора с COVID-19. Непрекъснато повтарях на нашите хора:„ Нека погледнем още веднъж“, споделя Нат.

Това отсъствие предполага, че вирусът засяга мозъка по други начини, като вероятно с участието на кръвоносните съдове. Нат и неговият екип сканираха чрез мощен ЯМР – толкова мощен, че не е одобрен за приложение на живои хора, кръвоносните съдове в мозъците на починали, заразени с коронавируса. „Можахме да видим кръвоносните съдове по начин, по който никой друг не би могъл“, казва той.

Ковид-19 и тежките неврологични усложнения, които може да причини

„Пораженията са много„, съобщава екипът на 4 февруари в New England Journal of Medicine. В съдовете е открито струпване на малки съсиреци. Някои стени на съдовете бяха необичайно дебели и възпалени, а кръвта се просмукваше от кръвоносните съдове в околната мозъчна тъкан. „Виждахме, че и трите неща се случват едновременно“, казва Нейт.

Тези резултати предполагат, че съсиреците, възпалената лигавица и преодоляването на съдовомозъчната бариера, която обикновено предотвратява навлизането на кръв и други вредни вещества в мозъка, могат да допринесат за мозъчните увреждания, свързани с COVID.

Няколко неизвестни обаче затрудняват налагането на категорични изводи за това как тези увредени кръвоносни съдове са свързани със симптоми или резултати при хората. Няма много клинична информация за хората, участвали в проучването на Нат. Някои вероятно са починали от причини, различни от COVID-19, и никой не знае как вирусът би ги повлиял, ако не бяха умрели.

Според Маура Болдрини (Maura Boldrini), психиатър от Колумбийския университет в Ню Йорк, възпалението на тялото може да повлияе върху мозъка. Възпалителните сигнали, получени след нараняване, могат да променят начина, по който мозъкът произвежда и използва химични сигнални молекули – невротрансмитерите, които помагат на нервните клетки да комуникират. Ключови молекули за комуникация като серотонин, норепинефрин и допамин могат да бъдат разградени по време на тежко възпаление.

Невронните съобщения могат да бъдат прекъснати, например, при хора с черепно-мозъчна травма; изследователите откриха връзка между възпалението и психичните заболявания при футболисти и други хора, които са били ударени в главата.

Подобни доказателства идват от хора с депресия, според Емили Троер (Emily Troyer), психиатър от Калифорнийския университет в Сан Диего. Изследванията показват, че някои хора с депресия имат високи нива на възпаление. „Наистина не знаем какво се случва с COVID“, предупреждава тя. „Ние просто знаем, че COVID причинява възпаление и възпалението може да наруши невротрансмисията, особено в случай на депресия.“

Сред клетките, които отделят възпалителни протеини в мозъка, са микроглията, версията на имунната система на организма за борба с болестите. Mикроглията също може да участва в отговора на мозъка на COVID-19. Преработена микроглия е открита при около 43% от 184 пациенти с COVID-19, Сингер (Singer et al). Подобни резултати бяха получени при поредица от некропсии при пациенти с COVID-19; Тридесет и четири от 41 мозъка съдържат активирана микроглия, съобщиха в Brain изследователи от Медицинския център в Колумбийския университет в Ървинг и Нюйоркската презвитерианска болница.

С тези резултати не е ясно дали SARS-CoV-2 засяга мозъка на хората по различен начин от другите вируси, каза Навис. В своята клиника след COVID-19 на планината Синай тя вижда пациенти с умора, главоболие, скованост и световъртеж – симптоми, за които е известно, че следват и други вирусни инфекции. „Колебая се да кажа, че това е уникално за COVID“, казва Navis. „Просто не сме свикнали да виждаме толкова много хора, които се заразяват с една конкретна инфекция, или да знаем за каква вирусна инфекция става дума.“

82% от пациентите с коронавирус, с поне един неврологичен симптом

Невъзможно е да се разбере как мозъкът може да бъде повреден по време на тази пандемия и как това засяга всеки човек. Анкетите показват, че депресията и тревожността се увеличават. Това увеличение може да бъде особено драматично при хора, които са претърпели тежки диагнози, заболявания и изолация.

Самото присъствие в интензивно отделение може да обърка. Проучване от 2013 г. установи, че 606 от 821 души – 74 % – страдат от делириум, докато пациентите са в интензивни отделения за дихателен дистрес и други сериозни спешни случаи. PTSD засяга около една трета от хората, които се разболяват сериозно от COVID-19 (SN: 3/12/21).

По-специфични аспекти на лечението също са от значение. Пациентите с COVID-19, които лежат по корем от дълго време, могат да получат продължителна нервна болка, не защото вирусът е нападнал нерв, а защото склонната позиция е компресирала нервите. Според Роджърс, психиатър в Университетския колеж в Лондон, хората може да се чувстват размити не заради самия вирус, а защото поради липсата на упойката, пропофол, те са получили алтернативно успокоително, което може да причини повече странични ефекти.

Неизвестните въпроси – какво всъщност прави вирусът с мозъка, кой е най-уязвим и за колко време продължава – все още остават без отговор и вероятно за дълго. Разнообразните и опустошителни ефекти на изолацията, неточностите, които лекарите и пациентите използват, за да опишат симптомите (като немедицинския термин „мозъчна мъгла“), и косвените ефекти на вируса върху мозъка се сливат, за да създадат дяволски сложен пъзел.

Симбизата Prevotella-SARS-CoV-2 – тайното оръжие на Сovid-19?

Засега лекарите се фокусират върху това как могат да помогнат, дори на фона на тези загадки, и разработват по-мащабни, дългосрочни проучвания, за да разберат по-добре ефектите на вируса върху мозъка. Тази информация ще бъде ключова за подпомагане на хората да вървят напред. „За съжаление няма да свърши скоро“, казва Троер.

–––––––––––––––––––––––––

Източник: COVID-19 can affect the brain. New clues hint at how, Science News