Бащата на „Спутник V“: Не бързах да стана първи в света, бързах да спася близките си

„Никога не съм бързал, за да бъда първи в света. Първата ми реакция беше да защитя най-близките си хора“. Това споделя в интервю ръководителят на екипа, създал първата в света противоковидна ваксина Гам-КОВИД-Вак, (търговска марка „Спутник V“) – Денис Юревич Логунов.

– Как се почувствахте, като разбрахте за коронавируса? Страхувахте ли се?

– Да, разбира се. За мен първоначалните цифри бяха достатъчно убедителни. Спомням си числата на математическото моделиране за грип – хората често са объркани относно цифрите, те вярват, че след грипа в интензивните отделения много хора също умират. В такива случаи обяснявам, че трябва да погледнете общата смъртност, а не статистиката на смъртните случаи в реанимацията. И общата смъртност е много по-висока, отколкото при грип: при грипа – 0,04%, максимална – 0,1%, COVID-19 – няколко пъти повече.

– Разкажете ни как направихте тази ваксина?

– Създадохме я по стандартен начин за всички векторни ваксини. Такива ваксини не се появяват неочаквано; те се използват активно от 90-те години на миналия век. Съгласно този принцип направихме ваксина срещу вируса Ебола, която беше регистрирана при нас.

– Да си представим, че разговаряте с любопитно дете. Какво представлява инактивирана ваксина?

– Взехме вируса, отгледахме го, инактивирахме го – убихме го. Направихме ваксина. Въведохме я. Ваксината, направена съгласно този принцип, може да индуцира само защита на антитела.

Векторните ваксини, според този принцип е направена нашата ваксина срещу коронавирус, също предизвикват цитотоксична реакция на имунната система – появяват се имунни клетки, които целенасочено унищожават клетките, заразени с вируса. Не е съвсем правилно да се прехвърли разговорът за ефекта на ADE върху векторна ваксина – проучванията показват, че няма ефект на ADE за векторни ваксини. Никой не казва, че този ефект не трябва да се изследва допълнително и не трябва да се разглежда, но оксфордските и китайските (векторни) ваксини (срещу SARS-CoV-2), изследвани при примати, не показват никакъв ефект на ADE. Също така тествахме нашата ваксина за този ефект върху приматите. И макар че не можем да кажем напълно дали човек ще има същата картина като приматите, сега трябва да се пазим от възможността за ефект на ADE, но нищо повече.

– Какво означава „векторна“?

– Взимате вирус (вектор) – неопасен, неинтегриращ се в генома, който цялото човечество среща по време на живота си – аденовирус. Правите го още по-безопасен – отрязвате му парче от генома, или по-скоро две. С такива модификации той не е в състояние да се размножава в нормални човешки клетки, но може да стигне там и да внесе това, което му казвате да носи, това, което „вграждате“ в генома му – в нашия случай ген, който е чужд на аденовируса, но важен за коронавируса, гена, кодиращ S – протеин („шип“ – протеин). Аденовирусът може ефективно да го достави и след две до три седмици в тялото няма да има следи от вектора. Временна история: доставен – произведен чужд протеин в човешките клетки – получихме резултат.

– Превозвач?

– Да. Взехме гена, който кодира S-протеина, преведoхме го от РНК в ДНК. Вмъкна този ген в генома на аденовирус, получи се вектор.

– Половин час работа и ваксината е готова?

– Почти. Две седмици.

Създадохме ваксината за 14 дни на базата на разработките за ваксина срещу MERS

– Избрали сте векторна ваксина и тя се основава на аденовируса. Защо? Защото сте работили с нея и преди?

– Когато взехме решение за ваксина, беше ясно, че тя трябва да бъде ваксина, която предизвиква цитотоксичен имунен отговор. Съвсем просто решение – всеки би тръгнал по моя начин. Избирайки между ДНК, РНК и вирусни вектори за доставяне на ваксини – и ние работим с всички видове – избрахме вирусни вектори, защото те са по-ефективни. Проведохме много експерименти с различни носители и ги сравнихме с векторни и още в началото беше ясно, че това е разлика от небето до земята.

– Кога решихте – това е, присъединяваме се към състезанието, правим ваксината и тя ще бъде точно такава?

– Тук трябва да обясня едно нещо: ние правим ваксина срещу MERS (вирус на респираторния синдром на Близкия изток) от три години.

– И взехте готовите?

– Да. Направихме ваксината MERS и изпробвахме различни варианти. Това беше много работа, стигнахме до втората фаза на клиничните изпитвания. Следователно, когато се появи друг коронавирус, най-близкият брат от групата на бета коронавирусите, ние не се двоумихме какво и как да правим. Нямаше творчески мъки. Буквално copy-paste.

– Кога започнахте работа? Март? Април?

– През февруари. Идеята, че се включваме и правим нещо, възникна точно тогава. През януари никой наистина не разбра с какво си имаме работа. През февруари присъствах на конференция на СЗО – тогава стана ясно, че сме кице в лице със сериозен проблем.

– Наясно ли беше СЗО какво се случва?

– На 20 февруари – да. Няма да критикувам КОЙ, има и други хора за това. Вероятно те са донякъде прави, но на СЗО също е трудно – много често не получава обективна информация, не е държавен орган, който взема решения за всички. Неговите служители правят всичко, което могат – те са събрали комитети по модели, комитети по клинични и предклинични изследвания, които всички се използват в отворена форма по целия свят. СЗО вероятно закъсня със скорост – затваряме границите, не ги затваряме – това е политическо решение, което не може да бъде взето бързо.

– Вие сте копирали вашата векторна ваксина за MERS. Защо не сте използвали вектор, който може да се размножава в клетките – това потенциално може ли да направи имуннитета по-дълъг?

– Просто ще кажа: векторът, който трябва да се умножи, ще предизвика по-изразени странични ефекти. Ако не се размножава, след ваксинация ще имате стандартни нежелани събития – треска, болка на мястото на инжектиране. Ако правите ваксина върху вектор, който се умножава, тогава освобождавате духа от бутилката. Какво правим? Инжектираме ваксината на два етапа – първо единия вектор, след това другия. Подобна схема е известна в света – мисля, че сега не се използва по някакви икономически причини. Но в нашата ситуация разбираме, че двойната инжекция е по-добра от единичната. Тествахме това с ваксини MERS и Ebola.

– При разработването на ваксина от самото начало решихте да следвате един път и да не се обърнете никъде? И защо, да речем, не 13 варианта на различни ваксини? В крайна сметка се случва и така – инвестирате изцяло в един вариант и накрая нещо изведнъж се проваля.

– Не се страхувахме, много пъти минахме през тази история. Отново вече направихме двувекторна ваксина срещу MERS и я прилагахме на доброволци.

– Последните проучвания на британски и германски учени показват, че броят на антителата срещу коронавирус в кръвта намалява много по-бързо от очакваното. Това по някакъв начин пречи ли на ваксинацията?

– Тези произведения доказват очевидното нещо – имунитетът намалява с времето. Важно е досега никой да не знае как ще се случи всичко по-нататък. Първо, защо смятаме намаляването на антителата в кръвта за маркер, че имунитетът е изчезнал? Антителата в кръвта винаги намаляват – не можем да достигнем пика на имунния отговор за една инфекция и веднага след втората, третата, четвъртата – в този случай ще бъдат изразходвани всички сили на тялото. Около два месеца след покачването на антителата срещу инфекция, вие изпитвате тежък спад.

И тук възниква основният въпрос: ще бъде ли защитен такъв болен? Има ваксини, които формират ефективен имунитет, но след това той пада, патогенът се променя, попада отново в тялото и човекът отново се разболява – но понася болестта по-лесно, не умира. Такава е ситуацията, например, с грипа. И това се случва, както при жълтата треска – имунитетът се повишава, след това пада до доста ниски стойности, но защитната му ефективност продължава до 20 години. И ако сега има човек, който казва, че намаляването на антителата към COVID-19 означава, че имунитетът няма да работи, това ще бъде смело, но необосновано и абсурдно твърдение.

– Но има различни варианти по света и сега всички са споделили, че какъв вид наука има страната – така ще има ваксина. Вашата ваксина има аналози – оксфордската и китайската.

– Освен тях, Johson & Johnson, който също произвежда аденовирусна ваксина и остана малко назад. Тоест трите най-близки аналога.

– Можете ли да посочите основните разлики между вашата ваксина и дизайна на изследването?

– Дизайнът на изследването е почти еднакъв навсякъде – първо се изследва ограничена група, след това пълномащабни изследвания, които със сигурност ще бъдат.

– Но вие имате два вектора, а те нямат.

– Ще ви кажа защо имаме двувекторна ваксина. Ако въведете един вектор и той не се възпроизвежда, трябва да убодете втори път. Не можете да инжектирате същия вектор – вашият имунен отговор към него е в остра фаза. И човекът не реагира на първата инжекция, това се случва например при възрастни хора. Не работите с малки бели мишки с непокътнат имунитет, които реагират на всичко по един и същи начин, като близнаци. Не. Имате различни ситуации във вашето население. И много често в този случай можете да получите добър имунен отговор, но за това трябва да го засилите и да въведете втора инжекция.

Изпробвахме тази история добре – както при мишки, така и при примати. Имахме клинично проучване на двуфакторно приложение на същия вектор при хора. Знаем, че повторното въвеждане на един и същ вектор не е добра история. След първата инжекция се наблюдава отговор при всички доброволци, но при многократно приложение се постига значително подобрение само при тези, които получават втория компонент въз основа на различен вектор, а приложението на същия вектор дава изключително слабо подобрение. Тоест, ако някой въведе същия вектор, той рискува да създаде слаб имунитет, който може да бъде критично намален в рамките на три до шест месеца.

– Това ли е основната ви разлика от ваксината Оксфорд?

– Вие търсите разлика, а аз търся сходство. Ние (всички) не действаме според принципа, когато искаме да приложим нещо веднъж и то изведнъж ще проработи. Трябва да сме сигурни, че различни хора ще реагират на ваксината.

– Но има различни варианти по света и сега всички са споделили, че какъв вид наука има страната – така ще има ваксина. Вашата ваксина има аналози – оксфордската и китайската.

– Освен тях, Johson & Johnson също произвежда аденовирусна ваксина, малко назад. Тоест трите най-близки аналога.

Провървя, на който му върви – или как беше създадена „Спутник V“

– Лесно ли беше да намерите доброволци?

– Да, с това нямаше никакъв проблем.

– Как мислите, защо хората се съгласиха да участват в пручванията?

– Първо, мисля, че наистина сме уморени да се страхуваме. Второ, с течение на времето хората започват по някакъв начин да се примиряват с коронавируса, осъзнавайки, че той няма да отиде никъде. Знаете ли, има управляеми инфекции, а има и неконтролируеми. И в началото тази инфекция беше неконтролируема. Сега – дайте или вземете – има поне средства за намаляване на вирусния товар и е ясно, че трябва по някакъв начин да живеем с този вирус.

– Имаше ли у доброволците непредсказуеми реакции?

– Не, за щастие. Всичко е предсказуемо – температура, болка на мястото на инжектиране. Рядко обрив. Всичко е стандартно.

– Не се ли страхувахте, че ваксината може да предизвика имунен отговор, който ще доведе до опасни последици? Представете си тази картина: Вашата ваксина се прилага на човек, който вече е заразен, но все още няма симптоми. Невъзможно е да се проверят и защитят всички от контакти преди ваксинацията, нали? И какво се случва в този случай?

– Не става въпрос само за нашата ваксина или не. Тези усложнения се наричат ​​подобряване на антителата (ADE) и са свързани например с вируса на денга.

За ADE са написани стотици статии, няма смисъл да ги преразказваме – това се случва и при ебола. За да се избегне този ефект, инактивирана ваксина не трябва да се прилага на човек – тя само предизвиква имунен отговор на антитела и след това, ако е отслабена, ефектът на ADE. Това няма да предизвика образуването на клетъчен имунитет, от който се нуждаем. Следователно, когато създавахме ваксина срещу COVID-19, направихме не инактивирана, а векторна ваксина.

– Ще стане ли ваксината задължителна?

– Това не е въпрос за мен. Мога да ви кажа моето мнение: не е съвсем правилно да задължаваме хората, те самите са в състояние да вземат решение. Министерството на здравеопазването вероятно ще идентифицира някои рискови групи, за които може да се препоръча ваксинация поради големия брой контакти.

Двамата турци, на които се крепи надеждата на човечеството в борбата срещу Ковид-19

– Имахте ли желание да бъдете първи в света?

– Аз да имам?! Не. Вероятно би трябвало да имам, но не. Винаги съм си поставял различна цел: първата задача е да защитя най-близкия си кръг хора. Защото всъщност всичко беше доста страшно, а желанието да се защитят и спасят близките е доста силно. И тогава, знаете ли, побеждаването на американците, побеждаването на европейците са финансови цели за завладяване на пазара, а аз не завладявам пазарите, а разработвам лекарства. И имам нужда от лекарството си, за да е добро и да работи. И кой и как ще се движи е важно, но второстепенно.

– Може би това е глупав въпрос, но все пак: чувствате ли някаква специална отговорност към населението на Русия за това, което правите?

– Рзбира се. Не можете да седите в изкопа си и да наблюдавате всичко, което се случва сега. За нас това е наистина голямо предизвикателство, което трябва да се отговори. Случи се така, че това е моята специалност, не можете да бъдете микробиолог, вирусолог и да не участвате – това е предизвикателство и трябва да го разработим.

–––––––––––––––––––––––

Денис Юревич Логунов е роден на 13 октомври 1978 г. във Фрунзе (сега Бишкек, Киргизстан). През 2000 г. завършва биотехнологичния факултет на Курския държавен медицински университет, департамент по биомедицинско инженерство. През 2002 г., във Всеруския изследователски институт по земеделска биотехнология, защитава докторска дисертация на тема „Изграждане на рекомбинантни птичи аденовируси CELO за изразяване на генетична информация при бозайници и птици“, ставайки кандидат на биологичните науки. От 2003 г. работи в Изследователския институт по вирусология „Д. И. Ивановски“ към Руската академия на медицинските науки (през 2014 г. е присъедине към НИИЕМ „Н. Ф. Гамалея“.

През 2011 г. защитава докторската си дисертация на тема „Модулация на активността на транскрипционни регулатори p53 и NF-kB в условия на микоплазмена инфекция като фактор, допринасящ за трансформацията на еукариотните клетки и прогресията на тумора“, ставайки доктор на биологичните науки.

https://www.youtube.com/watch?v=6SfKFEONB7s

С Указ на президента на Руската федерация от 13 юни 2019 г. № 274 „За награждаване с държавни награди на Руската федерация“ за голям принос в развитието на здравеопазването и медицинската наука, дългосрочен добросъвестен труд, зам. директорът за научна работа на НИИЕМ „Н. Ф. Гамалея“ на Министерството на здравеопазването Член-кореспондент на Руската академия на науките Д. Ю. Логунов бе награден с медал от Ордена за заслуги за Отечеството, II степен.

Автор на над 140 научни статии, включително 1 монография, 1 глава в книга, 82 статии в рецензирани списания, 21 патента, 6 насоки и препоръки. Води разработването на векторни платформи за създаване на рекомбинантни вирусни ваксини и лекарства за генна терапия. Под негово ръководство са защитени 4 докторски дисертации.

Под неговото пряко ръководство е разработена първата руска ваксина срещу COVID-19 (Gam-COVID-Vac, търговска марка „Sputnik V“).

BBC: АстраЗенека – между медицината и политиката