Село в Аляска и връзката му с най-смъртоносния вируса на пандемията от 1918 г.

100 години след пандемията от „испански грип“* (H1N1, инфлуенца) от 1918 г., тя си остава най-смъртоносната пандемия в света. Започнала през 1917 г., до декември 1920 г. тя отмена живота на 50, а според някои източници до 100 милиона души, което прави между 3 до 5% от тогавашното население на Земята.

Истинският брой на жертвите едва ли ще стане ясен някога, тъй като лекарите, медицинските сестри и администраторите, които са регистрирали смъртните случаи, са били изтощени до краен предел или самите те са починали.

Необичайна характеристика на този вирус е високата смъртност при здрави възрастни на възраст от 15 до 34 години и скъсява с 12 години продължителността в САЩ. Въпреки въведените мерки – ограничения за пътуване и карантини, болестта бързо се разпространява в най-отдалечените краища на света и през ноември 1918 г. испанският грип достига до малък пост в Аляска, наречен Мисия Бревиг (Brevig Mission). За пет дни убива 72 жители в рамките на пет дни, оставяйки живи само осем деца и подрастващи. Загиналите са погребани в масов гроб, който остава замръзнал във вечна лед и е непокътнат до 1951г.

Изключителната сила на вируса налага въпроси: „Защо вирусът от 1918 г. беше толкова смъртоносен?“, „Откъде идва вирусът?“. И „Какво може да научи общественото здраве от вируса от 1918 г. вирус за по-добра подготовка и защита срещу бъдещи пандемии?“

В търсене на отговорите Йохан Хултин (Johan Hultin) и негови колеги от университета от Сан Франциско пътуват до Мисия Бревиг, за да „уловят“ вируса – убиец. При това два пъти! Веднъж през по-далечната 1951г. и по-късно през 1997 г.

Малко селце на брега на океана в Аляска, наречено Mission Brevig, в което днес живеят около 400 души, е едновременно свидетелство за смъртоносно наследство и решаващ фактор за евентуалното откриване на вируса от 1918 г.

През 1951 г. Халтин успешно получава разрешение от старейшините на селото да разкопае Brevig Mission.

С цената на много услия той успява да разкопае замръзналата земя и да се успешно сдобие с белодробна тъкан от пет тела – на малко момиченце, останало почти непокътнато в синята си рокличка и на още четири възрастни.

Логистичните и технологични възможности по онова време обаче са били ограничени, но Халтин не се предава и на всяка спирка замразява отново белодробни проби, използвайки въглероден диоксид от пожарогасител, под недоверчивите погледи на останалите пътници.

В Айова Хултин всее пак инжектира белодробна тъкан в пилешки яйца, за да накара вируса да расте, но неуспешно. Хултин не успя да извлече вируса от 1918 г. от този първоначален опит.
След 46 години, през 1997 г., Хултин ще получи още една възможност да изследва вируса от 1918 г.

Сянката на живота: Хипотези за произхода на вирусите

През същата година Хултин се натъква на статия в Science от Джефри Таубенбергер и др., Озаглавена „Оригиналната генетична характеристика на испанския грипен вирус от 1918 г.“, в която Таубенбергер – по това време млад молекулярен патолог в Института по патология на въоръжените сили във Вашингтон – и екипът му описват първоначалната си работа по секвениране на част от генома на вируса от 1918 г.

Вдъхновен от това, Хултин за втори път пътува до Мисия Бревиг и на 23 август, на дълбочина 2.15 метра успява да открие женско тяло, което е забележително добре запазено.

„Седнах на една обърната кофа и я погледнах“, спомня си Хултин в книгата на Джина Колата (Gina Kolata) от 2001 г. „Грип“ (Flu).

„Тя е била пълна жена, мазнините в кожата и около органите й са послужили като защита от случайни краткотрайни размразявания на вечната замръзналост (пермафрост). Седнах на кофата и видях, че тази жена се е съхранила в добро състояние. И знаех, че оттук трябва да дойде вирусът [пробата], хвърлящ светлина върху загадките от 1918 г.“

С помощта на нож за аутопсии Хултин изрязва по-голямата част от белите дробове и ги потапя в консервираща течност. След това той и екипа му внимателно погребва отново жената, която нарича Луси.

Хултин изпраща патологичния материал на д-р Джефри Таубенбергер (Jeffery Taubenberger) от Института по патология на въоръжените сили във Вашингтон, окръг Колумбия. През 2005 г. Таубенбергер и неговият екип реконструират пълната генна последователност на испанския грип и успешно възстановяват вируса, нещо, невиждано досега с изчезнала болест. Това повдигна очевидни етични проблеми и проблеми със сигурността, тъй като вирусът – който е 25 пъти по-смъртоносен от обикновения сезонен грип – може да бъде използван като биологично оръжие или случайно освободен. Но Таубенбергер вярва, че ползите от изучаването на живия вирус надвишават опасностите.

„Ясно е, че вирусът от 1918 г. остава особено смъртоносен“, разказва Таубенбергер, след като осъществява това своеобразно възкресение, „и определянето дали пандемичните грипни вирусни щамове могат да се появят по различни пътища ще повлияе на обхвата и фокуса на усилията за наблюдение и превенция.“

Въз основа на данните за последователността геномите на вирусите от 1918 г., донесени през 1997 г.,Taubenberger и колегите му заявяват, че вирусът от 1918 г. е новият вирус на грип A (H1N1), който принадлежи към подгрупата на вирусите, произхождащи от хора и свине, а не от вируси на птици.

Изследванията, основани на белодробната тъкан на Луси, вече са довели до създаването на по-добри грипни ваксини, предотвратили по-големи епидемии и в идеалния случай учените ще надграждат върху работата на Хултин и Таубенбергер, за да разкрият генетичната „ахилесова пета“ в един щам, която ще позволи да се унищожат всички щамове.

Постигнат е значителен напредък в областта на здравните технологии, наблюдението на болестите, медицинското обслужване, лекарствата, ваксините и планирането на пандемията. Въпреки че всички тези планове, ресурси, продукти и подобрения показват, че е постигнат значителен напредък от 1918 г. насам, пропуските остават и тежка пандемия все още може да бъде опустошителна за населението в световен мащаб. Което преживяваме в момента с пандемията COVID-19.

––––––––––––––––––––––––––––

* „Испански грип“ – Първите случаи на болестта са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането ѝ до Испания. По време на Първата световна война Испания е неутрална държава и поради това няма наложена цензура в новините относно пораженията от разпростиращата се епидемия.

В същото време наложената цензура в Германия, Великобритания, Франция и САЩ прикрива нивото на пораженията, нанесени от грипа в тези страни с цел запазване на високия дух на населението в трудните военни времена. Всичко това поражда погрешното впечатление, че разпространението на грипната вълна в Испания е многократно по-силно, поради което се налага названието „Испански грип“.

Източници: An Alaskan Village Holds the Key to Understanding the 1918 Spanish Flu, historynet

The Deadliest Flu: The Complete Story of the Discovery and Reconstruction of the 1918 Pandemic Virus, CDC

Испански грип – уикипедия

Коронавирусът все още не е разгърнал целия си потенциал, какво още ни предстои