Калкулатор за оценка на 5-годишния риск от мозъчен инсулт беше представен от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“
Калкулатор за оценка на 5-годишния риск от мозъчен (исхемичен) инсулт iStroke -BG беше представен от Фондация “Съвет за мозъчно здраве” по време на кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“. Събитието е по повод предстоящия на 29 октомври Световен ден на инсулта. Проектът беше представен от д-р Михаил Петров от УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Калкулаторът е достъпен онлайн, като след попълване на показателите се получава PDF формуляр, който може да се принтира и да се даде на личен лекар или невролог, посочи той, цитиранот БТА.
Идеята на калкулатора е да не е просто един инструмент на базата на международна литература, а да е изцяло базиран върху българската популация и характеристики, които са типични за нас като нация, допълни той. С помощта на изкуственият интелект направихме дълбоко литературно проучване за рисковите фактори за исхемичен инсулт. Изследваните фактори са възраст, антихипертензивна терапия, общ холестерол, роднина, преживял инсулт, пол, диабет, затлъстяване, предсърдно мъждение, физическа активност, редовна алкохолна консумация, тютюнопушене и артериално налягане.
Моделът е създаден на база на четири стъпки: подбор, адаптация, тестване, анализ и на ретроспективно проучване в три болници, на 527 пациенти, посочи той. Първоначалното клинично изследване е проведено на 227 пациенти с инсулт и 106 пациенти, на които е проведена механична тромбектомия. Калкулаторът е изследван и на 100 пациенти, които случайно са минали на преглед през амбулаторен невролог, за да оценено доколко самите коефициенти са правилни. До момента всички стъпки показват, че калкулаторът работи, каза Петров.
Идеята е да пуснем първо ниво на калкулатора, да съберем максимално бързо данни и да ги проследим за следващите 3 до 5 години, за да видим кои коефициенти трябва да бъдат отново модифицирани. Когато обаче получим една оценка “висок риск”, идеята ни е да създадем втори ниво на калкулатора за по-точно разбиране на проблема и насочено действие в тази посока и редуциране на риска, допълни той.
Исхемичният мозъчен инсулт представлява остроакузия на артериален съд в мозъка, който води до остър неврологичен дефицит, обясни Петров. В България годишно са регистрирани 45 000 случая на мозъчен инсулт като според проучването за три последователни години няма съществен спад в цифрата. В сравнение с 2023 г. има повишаване с 1,15% на интервенозната тромболиза, а тромбектомиите за същия период също са се повишили с 0,21%. Резултатите са добри, но процентът от хора, до които стига лечението е под 1%, което реално не е добър резултат, обясни Петров. Началото на проблема не започва нито от началото на симптоматиката, нито от идването на линейката.
Във България статистиката е еднозначно притеснителна от години и основната ни цел е важната тема за заболяванията, свързани с мозъка, да влезе малко по-вече в общественото полезрение, каза основателят и председателят на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ проф. Николай Габровски. По време на събитието на една маса работят заедно психиатри и нервохирурзи. Големият проблем се решава извън болниците, а в предходните етапи на профилактиката, добави той.
Проблемът с инсулта не е само медицински, а частта, която касае медицинските дейности, свързани със заболяването, е много пъстра и трябва да започне отпреди това, защото най-добре лекуваният инсулт е неполученият, каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов. Той допълни, че България разполага с много добри специалисти и добри центрове, но различните процеси се управляват без да бъдат взаимосвързани. Брънзалов посочи, че пациентът минава през висококвалифицирано лечение и се стабилизира, но последващата дългосрочна грижа, която е особено важна при инсулта, в България липсва. Във връзка с използването на изкуствен интелект той посочи, че технологията има смисъл тогава, когато е част от добре организирана система и подпомага медицинската експертиза.
Инсултът е едно от най- болезнените теми на нашето здравеопазване и и ма огромна социална и икономическа цена: от разходите за лечение, тежките последици, инвалидизацията и загубата на трудоспособност до нуждата от продължителна рехабилитация, каза председателят на Управителния съвет на Софийската лекарска колегия на БЛС д-р Ваньо Видков. Изкуственият интелект и новите технологии откриват неподозирани възможности за по-бърза диагностика, оценка на риска и персоналното лечение, като оптимистичен е калкулаторът за индивидуална оценка на риска от инсулта, който може да спаси животи чрез превенция, допълни той.
