Грипът от 1918 г. мутира и става по-смъртоносен в по-късните вълни, разкриват вирусни проби от преди век

Вирусът на грипа, причинил пандемията от 1918 г., е мутирал във варианти, подобно на новия коронавирус в сегашната пандемия, разкриват стогодишни вирусни проби. И макар че тогавашната пандемия не бива да се идентифицира със сегашната, резултатите показват, че митации ще има, но те ще бъдат преодолими за човечетвото – твърди статия в Live Science, базираща се на експертни мнения.

„Тези (вирусни инфекции) във втората вълна изглеждат по-добре адаптирани към хората“, отбелязва пред Live Science водещият автор на изследването Себастиан Калвиняк-Спенсър (Sébastien Calvignac-Spencer), еволюционен биолог от Института Робърт Кох в Берлин, федералната агенция за контрол и превенция на болестите в Германия. „Точно както днес, си задаваме въпроса дали новите варианти са се държали различно от оригинала“.

За да отговорят на този въпрос, Калвинак-Спенсър и колегите му изнамерили и изследвали шест човешки бели дроба, датиращи от пандемичните периоди 1918 и 1919 г., които са били съхранявани във формалин в патологични архиви в Германия и Австрия.

Изследователите установяват, че три от тези бели дробове – два на млади войници, починали в Берлин, и един на млада жена, починала в Мюнхен, съдържат грипния вирус от 1918 г.

Пандемиченият грип

Вирусът, причинил грипната пандемия от 1918 г., все още циркулира. Но тогава той е бил много по-опасен, защото днешните хората произлизат от хора, които са оцелели от инфекция преди повече от сто години и са наследили някаква форма на генетичен имунитет, каза Калвинак-Спенсър.

Смята се, че около 1 милиард души по света са били заразени с този щам на грипа, по времето, когато населението на света е само 2 милиарда. Според Калвинак-Спенсър между 50 и 100 милиона души за загинали през трите последователни вълни.

Първата вълна на пандемията в началото на 1918 г. е по-малко смъртоносна от по-късните и оцелелите бели дробове на двама германски войници, убити в Берлин, датират от същото време, казва ученият.

Изследователите са извлекли вирусна РНК от тези проби, за да реконструират съответно около 60% и 90% от геномите на грипния вирус, убил войниците.

Войниците са починали в един и същи ден и геномите на вируса, който ги е убил, не показват почти никакви генетични разлики помежду си, разказва Калвиняк-Спенсър.

Но формата на грипния вирус, открит в белите им дробове, има няколко генетични разлики от формата на вируса, заразил младата жена, починала в Мюнхен, вероятно в по-късна вълна от пандемията. И те се отклоняват още повече от двата генома на вируса от Аляска и Ню Йорк, които датират от втората вълна на пандемията в края на 1918 г., според новото проучване, публикувано в базата данни за препринти bioRxiv и което все още не е рецензирано.

Смъртоносни варианти

Изследователите сравнили геноми от Съединените щати и Германия и провели лабораторни тестове със синтезирани копия на части от вируса, за да видят колко добре различни щамове могат да заразят и репликират в клетките.

Според Калвиняк-Спенсър, техните открития показват, че вирусът е мутирал, за да стане по-ефективен между първата и по-късните вълни, еволюирайки за по-добро преодоляване на клетъчната защита срещу инфекция.

Генетичните мутации, възникнали между първата и втората вълна, може да са направили вируса по-адаптиран за разпространение сред хората, а не между птиците, неговите естествени гостоприемници. Друга мутация може да промени начина, по който вирусът взаимодейства с човешки протеин, известен като MxA, който помага да се организира имунният отговор на организма към нови патогени.

Докато учените не знаят със сигурност как генетичната вариация е променила поведението на вируса, „тези промени се предвижда да са помогнали на вируса да избяга от един от механизмите, които (човешките) клетки използват за потискане на грипните вируси“, каза той.

Според него, същият процес на вирусна еволюция може да се наблюдава при настоящата пандемия на COVID-19. „Интересно е да се направят паралели – например фактът, че имаше няколко последователни вълни, е интригуващ модел.“

Но учените може да научат повече за пандемията на COVID-19, отколкото пандемията от грип от 1918 г., тъй като науката е много напреднала сега, каза той. „Колкото повече научаваме за текущата пандемия, толкова повече тя може да ни помогне да разберем миналата пандемия, а не обратното.“

Значителен напредък е, че изследователите успяха да прецизират точно геномите на вирусите в човешки тъкани, съхранявани във формалин в продължение на повече от 100 години – което досега се смяташе за много трудно.

Село в Аляска и връзката му с най-смъртоносния вируса на пандемията от 1918 г.

„Благодарение на новите методи,„ в крайна сметка се оказа много по-лесно, отколкото очаквахме “, казва той. Същите техники означават, че сега е възможно да се секвенират вирусни геноми от човешки тела, заразени с вируси, погребани във вечната замръзналост до 1000 години, защото студът може да помогне за запазването на ДНК за много по-дълго.

Пет причини, които правят колективния имунитет невъзможен

Неговият екип също иска да секвенира геномите на вируси, които могат да се съхраняват в телата на древните египетски мумии, най-ранните от които са на около 5000 години.

„Те бяха готови да спрат биологичните процеси и точно това искаме“, каза той. „Така че и ние ще опитаме.“

–––––––––––––––––––––––––––––––

Източник: 1918 flu mutated to become deadlier in later waves, century-old lungs reveal, Tom Metcalfe, Live Science