Сестрата, която вие наричате здравен работник, аз ѝ се покланям до земята
Наричате я „здравен работник” … Срам нямате ли? Поклонете ѝ се до земята! Тя е Светица!… Ще се изкъпе в болницата, ще се нахрани с помията, която ни поднасят. Ще се се замъкне пребита от умора у дома… Ще намери сили да прегърне и приласкае домашните си…
Вие наистина трудно бихте ме разбрали, освен ако не сте оставали сама/сам, дежурни през съботната нощ в едно хирургическо отделение.
И когато в спешния кабинет се съберат 10 пациенти, а това е реалността, които чакат Вие да решите, дали ще бъдат оперирани/приети/пуснати/извикани за контролен преглед, и когато Вие имате безнадеждно болни в реанимация, и друг някой, очакващ в предоперационна, и един, виещ от болки на масата в съседната операционна зала, а вие през това време оперирате в другата, и когато няма кого да изпратите в спешния кабинет, понеже телефонът не спира да звъни, а друг хирург освен Вас в болницата няма, и изпращате дежурната сестра от хирургичното отделение сама на предния фронт, защото ѝ вярвате, а Вие се борите за живота на болния и се опитвате да се абстрахирате от стоновете на болния в съседната зала, а от вкъщи ви звънят децата Ви… и… и… и…
56-годишна взе диплома за медицинска сестра и сбъдна мечтата на живота си
И това нощ след нощ, дежурство след дежурство. И когато не сте дежурна/дежурен, линейката идва пред дома Ви и в телефонната слушалка чувате обичайното: „ Д-р …, линейката пътува.”
Укори, обвинения, нападки … Позволявате си да ги обиждате, да ги наричате как ли не…
А сестрата от хирургичното отделение, на която аз, хирургът, вярвам, е прегледала болните в спешния кабинет, докато аз оперирам, направила е назначенията в отделението, намерила е време да даде надежда на умиращия в реанимация, нагледала е санитарите, влязла е тихо в операционната зала и изчаквайки подходящия момент, ми докладва кого и защо е отпратила от спешния кабинет, и кого подготвя за спешна операция…
Наричате я „здравен работник” … Срам нямате ли? Поклонете ѝ се до земята! Тя е Светица!… Ще се изкъпе в болницата, ще се нахрани с помията, която ни поднасят. Ще се се замъкне пребита от умора у дома… Ще намери сили да прегърне и приласкае домашните си…
Аз ѝ се покланям до земята!
Източник: фейсбук
