Ст. мед. сестра Дафина Георгиева: Айтоската болница е школа

Дафина Георгиева е Старша медицинска сестра във Вътрешно отделение на МБАЛ ЕООД Айтос, със завеждащ д-р Силвия Маркова. Омъжена е, има дъщеря на 16 години. Айтоската болница е първото работно място на Дафина, и така вече 13 години.

42-годишната айтозлийка се дипломирала като мед. сестра в Медицинския колеж в Бургас, но и до преди две години не е спирала да учи – завършва последователно специалностите „Здравен мениджмънд“, „Финансов мениджмънд“, и последно в София – „Управление на здравни грижи“.

– Дафина, национален е проблемът с липсата на медицински сестри. Усеща ли се този проблем и в айтоската болница?

– Да, разбира се. Ако пенсионерите напуснат работа, проблемът ще е сериозен.

– По думите на управителя на МБАЛ ЕООД Айтос д-р Паруш Парушев, за разлика от много лечебни заведения с мащабите на айтоското, заплатите на медицинските сестри са увеличени с 25%?

– Да, така е. Заплатите ни бяха увеличени според финансовите възможности на болницата. Пред вид ситуацията, в която се намират общинските болници в страната, мисля, че дължим това увеличение на добрата управленска политика в МБАЛ ЕООД Айтос.

– Работата във Вътрешно отделение е тежка?

– Особено през зимата, по време на грипната епидемия. Всички усложнения от грипа са при нас.

– Как се пазите от вирусите?

– Взимаме имуностимуланти, за да засилим имунната система. Вече пет години взимаме хомеопатични средства. Така се създава имунитет срещу вирусите. Всеки новопостъпил боледува от всички болести, докато си създаде имунитет.

– Как се отнасят пациентите към сестрите?

– Благодарни са. Повечето от тях не искат да ходят в Бургас, искат да се лекуват тук.

– Какви са условията, при които рабоитте във Втрешно отделение?

– В момента се извършват ремонти. Първият етаж е вече ремонтиран, в момента ремонти се правят на втория етаж. Сградата е стара, но вече има съвсем нова визия. Санирана е отвън, сега се освежава основно отвътре. Дограмата на прозорците беше сменена още при санирането. Сега, най-важното е да бъдат сменени старите дървени врати. Ако се поставят нови врати, отделението ще придобие съвсем друг вид. На първия етаж бяха напълно обновени баните и тоалетните, сега се ремонтират сервизните помещения на втория етаж.

Когато мястото ти е там, където адреналинът е в излишък, или една медицинска сестра в Афганистан

– Би ли си сменила работата?

– Не, не бих могла да работя друго.

– Не са ли те канили на работа в някои от болниците в Бургас?

– И в Бургас и навсякъде се търсят медицински сестри. Не е проблем да намеря работа в някоя от големите болници. Освен в айтоската болница, давам дежурства в събота и неделя в болница „Дева Мария“ във Ветрен. Това е моята втора работа, в почивните дни. Така че на работа съм непрекъснато, без почивен ден.

– Как се справяш?

– Свикнала съм. Това е начин да осигуря повече доходи за семейството си. Не ми тежи, защото това е работа, за която от дете съм мечтала.

– А ако сравниш изискванията в Айтос и Ветрен?

– И на двете места изискванията са еднакви. Просто, работата ми е различна – там работя в Неврологично отделение. Качеството на обслужване на пациентите е високо и те са доволни.

– Откъде са пациентите ви в МБАЛ Айтос ЕООД?

– От Айтос, Руен, Карнобат, и по-рядко от други общини.

– Какво ти липсва – по-висока заплата?

– Заплатата не е най-важното. Проблемът е в системата на здравеопазване. Парите не са всичко, въпросът е да имаш възможност да работиш качествено. Протестът на мед. сестрите не беше просто за заплати, протестираха за цялостна реформа в системата.

– Как е в айтоската болница?

– Условията са добри, добър е психоклимътът при нас. Много добри са отношенията между лекарите и сестрите, между сестрите и санитарите. Работим в синхрон. Що се отнася до проблемите – основният е, че липсват млади лекари в айтоската болница. Само 4-5 от лекарите при нас не са в пенсионна възраст.

– Включихте ли се в протеста на мед. сестри?

– Не, но го подкрепихме. Всички сме на едно мнение – трябва да има нов регламент за заплащането на труда ни. Нашите заплати се повишиха, това е добре, защото до сега бяхме с много ниско заплащане. Даже, санитарки, които са повече години прослужено време, взимаха повече пари от една мед. сестра.

– Освен всекидневната заетост с работата, с какво друго се занимаваш?

–  Заех се с една инициатива, която стана традиция. Два пъти годишно организираме екскурзии, към нашия състав от мед. сестри се приобщиха и колеги от Карнобат, Ветрен. Заедно, два пъти в годината обикаляме България. Даже сме се нарекли Туристическа агенция „Nurse“ /мед. сестра/.  С тези от колежките, които напуснаха и отидоха в други болници, сега се срещаме по екскурзии. Предстои, през септември тази година да пътуваме към Рупите.

– Много ли са мед. сестрите от Айтос, които работят в бургаски болници?

– Да, 80% от състава във Ветрен са мед сестри, лаборанти и санитари от Айтос. Персоналът, който е излязал от айтоската болница е много стабилен и ценен навсякъде. Имаме ст. сестра в Карнобат, друга стана старша сестра в Бургас в Хематологията, айтозлийка е Ст. сестра в Сити клиник – Бургас. Всички, които са излезли от айтоската болница имат успешна реализаация. Айтоската школа е много добра – при нас има ред и дисциплина, кадрите са научени да работят. Когато аз започнах работа, Завеждащ отделение беше д-р Славчо Балев – той въведе правилата за дисциплина и работа, които и днес са валидни. Където и да отидат айтоските мед. сестри – свикнали са да бъдат изпълнителни и нищо не може да ги уплаши. Айтоската болница е школа – нашите мед. сестри се доказват навлякъде.

– Тежат ли ти нощните дежурства?

– Не, когато човек си обича работата, нищо не му тежи.

– За това ли си мечтала?

– Не, мечтаех да кандидатствам медицина. Но все още не съм се отказала, защото в Бургас вече откриха Медицински университет. Мечтата ми се възроди, когато знам, че тук наблизо има Медицински факултет. Не мога да се въздържа и да не се пробвам. Избрала съм тази професия от малка. Баща ми е медицински фелдшер, израснала съм в здравната служба, при спринцовките и игрите във Винарско, където работи. Hай-важно е, човек да избере работата, която ще работи с удоволствие, със сърце. Не бих могла да арботя зад бюро. Аз съм в непрекъснато движение. С колежка имаме и манипулационна за медицински услуги. Звънят ни и тръгваме, на разположение сме по всяко време.

Ст. мед сестра Галина Тодорова: Мед. сестра трябва да е дисциплинирана, организирана, смела и с висок морал

– Кога най-късно са те викали на адрес?

– В 23 часа, в полунощ – не се замисляш, вземаш куфарчето в ръка и тръгваш. Такава е нашата професия. Не е като чиновническата – никой не те притеснява след работно време. При нас – трябва да си готов по всяко едно време. Както си на масата и вечеряш, оказва се, че някой има нужда от помощта ти. Не можеш да откажеш – става дума за здраве и за човешки живот. Семейството ми е свикнало.

– Какво се промени за тези 13 години, откакто си в болницата?

– Мисля, че всеки трябва да намери своята професия – за да е пълноценен и за да праве всичко с желание. Много инцидентно беше моето започване на работа. Когато аз завърших, нямаше места за мед. сестри – тогава нещата бяха в другата крайност. Подаваш си документите и чакаш, нещата ставаха с връзки, а не както сега. Сега, който и да дойде ще бъде назначен, защото кадри липсват. За 13 години нещата в нащата професия се промениха толкова много. Сега в болницата имаме оборудваме, апаратура, не говорим за интензивните сектори, рзбира се. Извършват се ремонти – ако се сменят вратите, визията на отделението ще е възможно най-добрата. Има всичко – въпросът е ще има ли кой да работи в бъдеще? Няма кадри – всеки завършва и заминава навън или в големите болници с по-добро заплащане, с възможности за кариера. Сегашните млади хора не са съгласни да работят за малко пари.

Интервю на Катя Костадинова, НП