Грешката изплува?
Без повтаряща се карантина – такава идея представи Световната здравна организация (СЗО), в лицето на ръководителя на отдела за спешни болести на СЗО, епидемиологa Мария Ван Керхове. Причината – икономическите последици от пролетната вълна на карантината „бяха колосални“. Това се казва в статия на сп. „Огонек“ от 17. 08. 2020 г.
В крайна сметка: нека втората вълна от коронавирус ни залее, третата, четвъртата… но каквото и да се случи, СЗО не препоръчва строги карантини, които да повтарят ужасното преживяване с тоталното унищожаване на икономиките и живота ни като цяло. Може да попитате коя е тоза Ван Керхове, да я изслушате. Да, от началото на годината различни представители на СЗО многократно заявиха в смисъла на“който отива в гората, който получава дървата“, а днес е невъзможно да се вземат сериозно техните препоръки. Но във всеки случай, случващото се е интересно – сега генералният секретар на ООН Антонио Гутерес вече говори за „генерационна катастрофа“ поради закриването на училища и университети в 160 държави (от почти 200), за стотици милиони деца с прекъснато образование, което „подкопава десетилетия напредък“… Затова те започнаха кампания „спаси бъдещето ни“, всеки – на своите бюра; благодаря, скъпи генерален секретар.
Тоест, сега същността на момента е в принудителното умиротворяване на света от отделни ентусиасти по затварянето на производството и други неща. А за онези, които задават с недоумение въпроси: но как е възможно, вие твърдяхте – вирусът покосява хората… За тях също има успокоително средство от същата СЗО: маските, маските са задължителни за всички и стойте далеч от другите хора – работи, повярвайте дума. Е, тогава, кой знае, може би друг представител на същата организация след време ще излезе (ако все още съществува до този момент), който да каже: грешката излезе и с маски …
И какво излиза – всичко, което направихме е погрешно и сега трябва да поправяме грешките, за да спасим бъдещето си? Как ще бъде правилно? Сред хилядите публикации по тази тема има и това: представете си, че не правим почти нищо, освен да мобилизираме резервите в болниците. И попитайте какъв ще бъде резултатът.
Отговорът на този въпрос, колкото и да е странно, съществува. Съвсем наскоро, през 2009 г., беше извършен одит на отговора на американската здравна система на азиатската треска от 1957 г. Това направи д-р Доналд Хендерсън, човек сс много позиции и титли, известен най-вече като „човекът, който победи едрата шарка“.
Какво е това „азиатска треска“ от 1957 г.? Нещо по-лошо от сегашния вирус. Тогавашната инфекция е нанасяла усложнения при бременни жени и децата, просто си представете какво би се случило днес, ако нашата Covid-19 имаше такива особености (смъртността през 1957 г. е била около 1%, а сега е 0,2-0,3%). Но почти никой от хората, живели по това време, изобщо не си спомня, че е имало епидемия. Защото никой не затвори страната и никой насила не затвори никого у дома.
Както през 1957 г., така и през 2009 г. (когато дойде „свинският грип“) се прави внимателна преценка какво може и какво трябва да се направи в такива случаи. Както през 1957 г., така и през 2009 г., беше казано, че карантинните мерки нямат смисъл, тъй като скоростта на разпространение на вируса е висока, а повечето случаи са безсимптомни и не подлежат на контрол и проследяване. Не се спомеват ритуалите с носенето на маски, но два пъти беше признато: обичайните хигиенни мерки са достатъчни. Ясно е, че тогава в Съединените щати не се очертаваха съдбовни избори, в които едната страна щеше да реши да използва паника („тази администрация убива“) срещу другата …
Не че през 1957 г. лекарите изобщо не правят нищо. Ваксината бързо е разработена, пациентите са лекувани. И сега работихме със статистиката, като коригирахме факта, че тогава населението на САЩ е било по-малко и по-младо, но самият вирус е бил малко по-опасен.
В резултат се оказа, че няма съществена разлика между резултатите от борбата срещу вируса през 1957, 2009 г. и днес. С изключение на едно – катастрофата на икономиката и живота ни като цяло.
Оказва се, че независимо дали се бориш с епидемията или не, чисто медицинският резултат е еднакъв, но другите резултати, меко казано, са различни.
И за тези резултата медиите говорят непрекъснато. Има сухи цифри за второто тримесечие на годината – чудовищно, с 32,9 процента, спад в американската икономика, с 13,8 процента във Франция и т.н. Яростните страсти кипят над шведския експеримент, резултатите от който донякъде напомнят на същата ситуация „1957 г. спрямо настоящето“, тоест резултатът от шведите е по-добър или същият като този на карантината, но без разрушението на страната и обществото.
Но процентът все пак е „голо число“. Какво означава това? Ето една сериозна публикация в списание Foreign Relations, САЩ. Крайната ѝ диагноза е: по света „коронавирусът унищожава обществата“ и „сее граждански и други конфликти“. Е, знаем, че вирусът лично не е в състояние да направи нещо подобно, не той, а хората, които този път решиха да се преборят с него по нов начин. Да, всъщност в статията се казва, че вирусите идват и си отиват през цялото време, но за първи път в световната история „правителствата използват срещу тях безпрецедентна сила“.
Резултатът от този залп, както отбелязват авторите на публикацията, е скок на насилието буквално по целия свят, от изостряне на гранични и военни конфликти до граждански войни. Старите терористични групи се възраждаха (и Ислямска държава), нови се появиха от нищото. Виждаме това, в което се оревърна САЩ, но авторите на статията изброяват повече от 40 държави и навсякъде се случва някакъв мръсен трик. Индия, Ливан, Мексико, Кения, Филипините, Германия, Испания и по-нататък в списъка: навсякъде хората са посегнали и нещо се смазва и чупи.
Нека да отбележим: всички са недоволни, независимо от тежестта на антивирусните мерки. Така че, в Швеция или Беларус хората са недоволни от правителствата заради факта, че не са въвели карантина, а във Франция или Испания правителствата са на ръба на провала по обратната причина. И да не говорим за очевидното: за безпрецедентната ярост на онези, които си слагат маски към тези, които не го правят, и обратното. И целият този цирк едва започва…
Междувременно някой сега, наблюдавайки симптомите на глобалното унищожение, напротив, се радва – за такива герои процентът на онези, които са се поддали на психологическата обработка, изглежда достатъчно голям, а по-сетнешният – подробности. Какъв е този тип ентусиасти, които са доволни? Във „Вашингтон пост“ има такава публикация, която твърди: през същата 1957 г. започва глобалната „ера на спътника“, а сега тя свършва, започна „ерата на здравето“. Тоест, основният поток от научни, технологични и социални усилия ще се пренасочи към всички медицински (в същото време, нека добавим, медицинският бизнес ще бъде на върха на финансовите места, където някога имаше всякакви пространства и интернет).
Но знаете ли, в „ерата на спътника“ бяхме и все още не сме толкова зле. Човечеството направи скок към много полезни неща, които правят живота ни ценен и интересен. А „ерата на здравето“, която започна с масова истерия, разрушаване на икономиките и обществата, някак не вдъхва увереност.
Дмитрий Косырев, сп. „Огонек“ бр. 32, стр. 23
