Песимистичната прогноза за световната икономика след Covid-19 е по-реалистична

Какво бъдеще очаква глобалната икономика след коронавирус? Дали ще се възстанови от кризата, в която я подтикна пандемията? Коя от прогнозите – оптимистична или песимистична – е по-реалистична? Кои държави ще се възстановят по-бързо? И стартира ли процесът на деглобализация? На тези и други въпроси отговаря доктор по икономика, професор, академик на Руската академия на науките и президент на IMEMO RAS Александър Александрович Динкин.

„Ще има промени в икономиката и бизнеса, но те няма да станат твърде драматични. Някои неща ще си заминат, други ще се появят. Кризата ще бъде трудна, но животът продължава. Разбира се, глобалната икономика ще се възстанови, но основният въпрос е, кога ще се случи това? Според мен възстановяването може да се очаква не по-рано от четвъртото тримесечие на 2020 г. или първото тримесечие на 2021 г. Този процес ще бъде повлиян от стандартния метод – карантинно прекратяване, което ще окаже голямо влияние. Проблемът е как да задържим икономиката, да намалим мащаба, за да не унищожим основните неща, например финансовата система.  

Що се отнася до руската икономика, днес излезе прогнозата на Световната банка – те очакват БВП да намалее само с 1% тази година. Международният валутен фонд и Газпромбанк очакват спад от 2,5%. Няма официални данни от Централната банка с тези оценки. Мисля, че реален спад в региона от 2% от БВП.

Като цяло песимистичната прогноза е по-реалистична за световната икономика.

Песимистична, според която епидемията ще спре световната икономика за няколко месеца или дори тримесечия и / или ще я покрие с втора вълна след отслабване на карантинните мерки в различни страни. В този случай настоящата криза, причинена от шока на търсенето и шока на предлагането, ще се превърне в пълноценна финансова криза с масивни фалити, структурна, а не временна безработица, унищожаване на активите и благосъстоянието на страните. Това може да унищожи самата структура на световната икономика. Данни от експерти от McKinsey, най-голямата консултантска компания в света, в поредица от изследвания на „света след коронавирус“.

Днес се появиха прогнози за германската икономика, която се очаква да спадне с 9,8% през второто тримесечие на 2020 г. А спадът във Франция през първото тримесечие, който току-що приключи, е 6,5%. Това е доста дълбоко падане. Смятам, че рецесията в продължение на две тримесечия със сигурност ще има място в световната икономика. Затова всъщност не виждам реализма на оптимистичения сценарий.

Оптимистична прогноза е, че след рязка (вероятно дори рекордна за след Втората световна война) рецесия за едно или две тримесечия, последвана от бързо, остро възстановяване.

Плюс това трябва да си припомните опита от испанската грипна епидемия през 1919-1920 г. по целия свят, която премина в три вълни. Считам, че правителствата ще вземат предвид този опит и напускането на карантината няма да е лавинообразно, а по-скоро постепенно за някои сектори. Аз лично не мисля, че икономиката я очаква дотолкова песимистичен сценарий, както пише Маккинси.

Може би протекционизмът ще се увеличи, това, което наблюдаваме след кризата през 2008-2009 г. Не толкова ярко, колкото сега, но тези процеси протичаха и тогава. Важно е банковата и финансовата система на страните да не бъдат унищожени. Според мен Китай е първата от държавите, които сега са под карантина, които ще започнат икономически растеж. И въпреки че това няма да е нов локомотив, Китай ще помогне на световната икономика да се справи с кризата. Австрия също е една от първите държави, които въведоха карантинни мерки. Мисля, че австрийците прецениха, че пикът на епидемиологичната заплаха вече остава назад. Те ще излязат внимателно от карантината, но засега ще оставят границите затворени.

Като цяло страните и регионите, в които за първи път бяха въведени строги карантинни мерки, ще бъдат възстановени по-бързо от тези, които се опитаха да поддържат икономиката, като отказаха да потушат епидемията. Това вече е доказано както от Великобритания, така и от САЩ, където имаше забавяния с въвеждането на карантинни мерки.

Що се отнася до процеса на деглобализация, той е стартиран преди 10-11 години след кризата 2008-2009 г. И тук трябва да правим разлика между глобализацията, свързана с материалното производство, и производството на услуги. Очевидно има деглобализация на нивото на материалното производство, за това има политически причини. На първо място, това е протекционистката политика на 45-ия президент на САЩ. В същото време, напротив, на ниво услуга глобализацията ще се ускори.

Основното и очевидно е, че ако световната общност бъде уведомена навреме за появата на нищожен пациент, ще има внимателно наблюдение и наблюдение на потенциални заплашителни събития. В Китай, според официалната статистика, първият случай е регистриран на 1 декември, а СЗО е уведомена само месец по-късно. Разбира се, с различен ход на събитията, днешната картина би била много по-добра.

Сега остава да се заключи, че подобна заплаха за международната сигурност като пандемия излезе на преден план. Тази заплаха се оказа много по-опасна от опасността от изменението на климата. През следващите десет години политиките на националните правителства и международните организации ще държат тази тема в центъра на вниманието. “