Д-р Златин Трепечов: Помня времената, когато млади жени умираха в страшни мъки при нелегален аборт

Д-р Златин Трепечов е един от най-известните бургаски акушер-гинеколози. Интересът към специалността наследява от своята майка, която е била акушерка. Първите бебета, които д-р Трепечов е изродил, вече са близо 40-годишни мъже и жени. В Бургаската болница започва работа през 1981-ва година, дълги години завежда Отделението по акушерство и гинекология. Продължава да работи и сега, след пенсионирането си – както в кабинета си, така и Отделението по гинекология на УМБАЛ – Бургас.
Интервю на Весела ГОРАНОВА за в-к Черноморски фар
-Д-р Трепечов, как гледате на идеите за забрана на абортите, които някои политици наскоро лансираха?
-Този въпрос в медицинската общност отдавна не стои и не подлежи на дискусия. Това е нещо, което не мога да възприема като лекар и като човек, то е вредно, грешно и води до пагубни последствия – например нелегални аборти, които крият огромен риск за живота на жените. Казвам го като човек, който помни период, в който абортите бяха забранени. Работил съм и по времето, когато в някои общности жените не казваха на родителите си, че са бременни, от срам и страх. Жените умираха в жестоки мъки заради нелегални аборти, извършени от баби по селата. Които късно стигаха до болницата и не успявахме да ги спасим. Разни шарлатани се опитваха да предизвикат спонтанен аборт с куки за плетене, с корени от зокум, има такъв храст. Въпросните корени бяха много разпространено средство.
-Какво се случваше с тези жени?
-Представете си един корен на растение, как изглежда, когато се измъкне от земята и дали можем да говорим за стерилност? И това нещо се пъха в тялото. От срам и страх момичето мълчи пред родителите си, докато не развие такава инфекция, че се стигне до полиорганна недостатъчност. Това бяха усложненията – тежки инфекции, полиорганна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, смърт. Същевременно дори и тогава, един грамотно направен аборт в медицинско заведение, с използване на медикаменти за профилактика на инфекциите, снижава рисковете от усложнение до минимум.
-Вие сте акушер-гинеколог с дълъг опит, работил в различни времена и системи. Какво е Вашето наблюдение относно раждаемостта и абортите?
-Когато започвах работа в Бургаската болница през 1981-ва година, ражданията бяха 5400, а абортите – 6400. Това е официална статистика, защото тогава частни болници нямаше и другаде аборти не се правеха. Тогава абортите бяха в пъти повече, отколкото в момента. Бяха и едва ли не единственият начин жените да се предпазват от нежелана бременност. Тогава нямаше култура за предпазване. Това беше тема-табу. Докато сега предпазването, говоренето, сексуалното образование е нещо съвсем нормално – медиите информират, интернет. Жените и младите момичета вече осъзнаха, че няма смисъл да правят аборти, като могат да се предпазят по много начини – било с таблетки, било с презервативи, и др. И затова абортите намаляха в пъти. Забраната не е механизъм за предпазване. Аз винаги съм казвал – едно младо момиче, което иска да прави секс, ще намери начин да го направи. Дори и майка му и баща му да вървят след него. По-добре е да се каже как да се предпази, което не значи да го поощряваш. Колкото повече забраняваш, забраненият плод е най-сладък и те искат да опитат. Трябва да сме честни с децата си и да разговаряме с тях по тези теми.
-А как гледате на други модерни течения? Например на раждането вкъщи?
-Моята майка беше акушерка. В Бургас например родилно отделение се открива едва в края на 40-те години на миналия век. Дотогава жените са раждали вкъщи и в началото на 50-те години основната задача на акушерките е била да приучат жените да раждат в болницата. Модерните течения идват от практика в други държави, където този тип родилна грижа е подсигурен с екип в лечебно заведение. Ние на този етап нямаме нито ресурса, нито възможностите да водим раждания по домовете. В тези държави, в които е практика домашното раждане, така е организирана медицинската помощ, че до 15-ата минута линейката идва и може да отведе раждащата жена в болница, ако се случи нещо. При нас тези 15 минути могат да станат 30, 45 и да има опасни последствия както за майката, така и за бебето. Имали сме случаи с домашни раждания със загинали бебета и родилки. Неслучайно се казва, че родилката е с единия крак в гроба. Да, раждането е естествен физиологичен процес, но какво става, ако се усложни? Дори в болницата, където имаме на разположение много специалисти, реанимация, неонатология, кръвен център, и пак се изправяме „на нокти”, а вкъщи?