Лупусът – познат и непознат

Лупус еритематозус (СЛЕ: Lupus erythematosus, наричан още вълчанка) е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система на човека възприема собствените си клетки като чужди и започва да се бори с тях, образувайки антитела, водещи до увреждане на редица органи и тъкани: съдове, кожа, стави, вътрешни органи (бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и др.). 

Лупусът е рядко автоимунно заболяване – честотата му е един на всеки около 2 000 души. В България лупусът е под 50 случая на 100 000 души и е включен в списъка с редки заболявания. В Европа честотата на заболяването варира между 12.5 и 39 случая на 100 000 души. Лупусът се среща 8 -9 пъти по-често при жените. Засяга преди всичко млади жени, но понякога поразява и деца, както и хора на всякаква възраст. В половината от случаите първите симптоми на заболяването се появяват между 15 и 25 години.

Причината за болестта все още е неизвестна. Въпреки това, учените предполагат, че вирусната инфекция може да доведе до проявяването му на фона на генетичен дефект в имунитета. Предразполагащи фактори са много често заболяването се развива след прекомерно излагане на слънце, раждане, аборт, тежко емоционално разстройство. Много хора със системен лупус еритематозус в миналото са били алергични към лекарства и храна. Вероятността да се разболее драстично се увеличава, ако има роднини, страдащи от СЛЕ в семейството.

Клиничната картина най-често започва постепенно. Пациентите се притесняват от слабост, загуба на тегло, треска без видима причина, болка в ставите. Рядко се наблюдава остро заболяване (висока температура, остро възпаление на кожата, ставите). По-нататък SLE тече във вълни, а при всяко влошаване в процеса могат да бъдат включени нови органи и тъкани.

Симптомите на системния лупус еритематозус включват:

– кожни лезии: зачервяване на кожата на бузите и носа – така наречената „пеперуда“, зачервяване на деколтето, излагане на слънце, излагане на студ и вятър; обриви под формата на червени пръстени с по-светла кожа вътре в пръстена;

– лезии, засягащи и лигавиците на устата и устните – така наречения афтозен стоматит и лупус хейлит;

– ставни болки – болка в симетрично разположени стави, както в големи (коляно, рамо), така и в малки (стави на ръката); мускулни болки;

– възпаление на серозните мембрани на органите (перикард, плевра, перитонеум). В допълнение, бъбреците (в почти всички случаи), черния дроб, белите дробове, сърцето, мозъка могат да бъдат засегнати:

Хормоните на бременността и лечението на автоимунните заболявания

– антифосфолипиден синдром (APS) – в организма се появяват вещества (антитела), които увреждат фосфолипидите. Тъй като фосфолипидите участват в изграждането на клетки, които съставляват човешкото тяло, болестта придобива особено тежка форма.

Диагнозата на системния лупус еритематозус се прави от ревматолог въз основа на оплакванията на пациента: безпричинно отслабване и треска, зачервяване на лицето под формата на пеперуда, увреждане на ставите, бъбрек, сърце и др. В случай на СЛЕ е необходим клиничен кръвен тест (открити са общи признаци на възпаление), кръвен тест на лупус еритематозус, тест за имунитет, изследване на урината, рентгенография на белите дробове, ехокардиография (ултразвук на сърцето). Лекарят трябва не само да идентифицира болестта, но и да прецени какви наранявания е успяла да нанесе на пациента.

Лечението на системен лупус еритематозус е многогодишно и комплексно – с терапевт или ревматолог. Ранната диагноза е от значение. Прилагат се хормонални противовъзпалителни средства (глюкокортикоиди). За заглушаване на бушуващите имунни реакции се използват имуносупресори. Често глюкортикоидите и имуносупресорите се предписват заедно. Естествено, това повишава риска от сериозни нежелани реакции, така че е необходимо постоянно медицинско наблюдение.

В случай на агресивно протичане на заболяването, на пациентите се предписва плазмафереза. На ациентите със СЛЕ не се препоръчват слънчеви бани и преохлаждане, трябва да избягват операции, инжекции с ваксини и терапевтични серуми.