Министър Ананиев: Националната здравна карта има за цел да защити интереса на българските пациенти
„Националната здравна карта представлява инструмент за формиране на здравната политика в страната, която има една единствена цел – да защити интересите на българските граждани и пациенти“.
Това заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, който представи Националната здравна карта, одобрена днес от Министерския съвет. Здравният министър беше категоричен, че картата не открива и не закрива легла, а посочва настоящото състояние на здравната система и структура, потребностите от медицински дейности и свързания с тях капацитет, който лечебните заведения трябва да изградят на областно, регионално и национално ниво. „Лечебните заведения за болнична помощ не се финансират на базата на здравната карта, а на базата на извършена дейност по цени, договорени с националния рамков договор“, посочи Кирил Ананиев.
Очакванията са здравната карта да създаде условия за достъпна, своевременна, ефективна и качествена здравна помощ за българските граждани при ефективно разходване на публичния ресурс.
В първоначалния вариант на проекта на НЗК, публикуван за обществено обсъждане преди повече от месец, броят на леглата възлизаше на 32 873 при 75% използваемост на леглата. На базата на анализ на всички постъпили бележки и предложения по НЗК, беше взето решение за увеличение броя на леглата с 608, което означава, че предвидените в картата легла са 33 481. Освен това с новата Национална здравна карта се осигурява и по-висока хоспитализация с 41 000 броя, обясниха от ръководството на МЗ. „Ако приемем, че населението на България е 7 милиона души и съпоставим с леглата, които сме определили в НЗК, включително тези, които остават в резерв, ще се види, че се осигурява поне 45% от населението да премине поне веднъж през хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ“, коментира здравният министър.
Националната здравна карта е стратегически и важен документ за системата, тъй като е свързан пряко с договорите, които сключва Националната здравноосигурителна каса с изпълнителите на медицинска помощ. По действащия закон, за да може НЗОК да подпише договор с изпълнители на медицинска помощ, трябва да има налице две неща: Наредбата за реда и критериите, на базата на които се определят лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК може да сключва договор и Националната здравна карта.
Министерството на здравеопазването работи по изцяло нов здравноосигурителен модел, който ще бъде готов най-късно до един месец, като един от елементите, който ще бъде доразвит, ще бъдат принципите, структурата и съдържанието на НЗК.
Новата здравна карта ще действа заедно с Националния рамков договор за 2018 г. Плановете на Министерството на здравеопазването са през 2019 г. да има нов здравноосигурителен модел, нов рамков договор и нова Национална здравна карта.
Това заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, който представи Националната здравна карта, одобрена днес от Министерския съвет. Здравният министър беше категоричен, че картата не открива и не закрива легла, а посочва настоящото състояние на здравната система и структура, потребностите от медицински дейности и свързания с тях капацитет, който лечебните заведения трябва да изградят на областно, регионално и национално ниво. „Лечебните заведения за болнична помощ не се финансират на базата на здравната карта, а на базата на извършена дейност по цени, договорени с националния рамков договор“, посочи Кирил Ананиев.
Очакванията са здравната карта да създаде условия за достъпна, своевременна, ефективна и качествена здравна помощ за българските граждани при ефективно разходване на публичния ресурс.
В първоначалния вариант на проекта на НЗК, публикуван за обществено обсъждане преди повече от месец, броят на леглата възлизаше на 32 873 при 75% използваемост на леглата. На базата на анализ на всички постъпили бележки и предложения по НЗК, беше взето решение за увеличение броя на леглата с 608, което означава, че предвидените в картата легла са 33 481. Освен това с новата Национална здравна карта се осигурява и по-висока хоспитализация с 41 000 броя, обясниха от ръководството на МЗ. „Ако приемем, че населението на България е 7 милиона души и съпоставим с леглата, които сме определили в НЗК, включително тези, които остават в резерв, ще се види, че се осигурява поне 45% от населението да премине поне веднъж през хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ“, коментира здравният министър.
Националната здравна карта е стратегически и важен документ за системата, тъй като е свързан пряко с договорите, които сключва Националната здравноосигурителна каса с изпълнителите на медицинска помощ. По действащия закон, за да може НЗОК да подпише договор с изпълнители на медицинска помощ, трябва да има налице две неща: Наредбата за реда и критериите, на базата на които се определят лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК може да сключва договор и Националната здравна карта.
Министерството на здравеопазването работи по изцяло нов здравноосигурителен модел, който ще бъде готов най-късно до един месец, като един от елементите, който ще бъде доразвит, ще бъдат принципите, структурата и съдържанието на НЗК.
Новата здравна карта ще действа заедно с Националния рамков договор за 2018 г. Плановете на Министерството на здравеопазването са през 2019 г. да има нов здравноосигурителен модел, нов рамков договор и нова Национална здравна карта.
