Проф. Асен Гудев е новият председател на СБМС
Проф. Асен Гудев* е новият председател на Съюза на българските медицински специалисти (СБМС)**. Той бе избран вчера на провелото се извънредно събрание на Съюза.
Да припомним, че предишният председател проф. Николай Петров не завърши мандата си, тъй като беше назначен за министър на здравеопазването. Тогава функциите му поеха двамата зам. председатели – проф. Асен Гудев и проф. Асен Кацаров.
Проф. Генчо Начев издигна отново кандидатурата на проф. Николай Петров, заявявайки, че той има качества за това и е човек, на който може да се разчита. Проф. Николай Петров благодари за доверието, но си направи категоричен отвод, заявявайки, че наистина има идеи за подобряване и разширяване на дейността на Съюза, но не би желал да приеме поста, защото това ще наложи контакти с политици, с които не би желал да работи.
Издигнати бяха още три кандидатури: проф. Генчо Начев, проф. Крум Кацаров и проф. Асен Гудев.
При проведеното гласуване с единодушно, с 33 от 34 гласа, за председател бе избран проф. Гудев. На него председателят на събранието проф. Добрин Свинаров възложи да направи пререгистрация, включително и по новия закон за юридическите лица с нестопанска цел.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Проф. Асен Гудев е роден през 1960 г. в София.
През 1986 г. завършва медицина, Медицинска академия, София
През 1991 г. придобива специалност „Вътрешни болести”, а през 1995 г. и специалност „Кардиология”.
Специализирал е вътрешни болести и спешна кардиология, Queens Medical Center, Prof. J. Hampton, Visiting Research Fellow, Англия; кардиология, Wilhenmienen Spital, Prof. K. Steinbach, Австрия; обществено здравеопазване, Institute of Public Health and Addenbrucks Hospital, Англия; болести на липидната и метаболизма обмяна, Uniklinik, Prof. W. Krone, Германия; курс на СЗО и Световната кардиологична фондация по епидемиология и превенция на ССЗ
Професионалното си развитие започва 1987 г. като ординатор, Районна болница, Белоградчик. От 1988 г. е асистент, старши асистент, главен асистент, Кардиологична клиника , Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински факултет, София: 2002 г. – ръководител на Кардиологична клиника, МБАЛ, Плевен, доцент по кардиология ВМИ, Плевен: 2004 г. – ръководител на Кардиологична клиника, УМБАЛ „Ц. Йоанна”: 2005 г. – ръководител на Клиничен център по спешна медицина, София
Преподавател по Преддипломно и следдипломно обучение по вътрешни болести и кардиология.
Член е на Български лекарски съюз – Медицински университет; УС на Българска лига по хипертония; Научно медицинско дружество по вътрешни болести – секретар; Български липиден комитет – секретар; Дружество на кардиолозите в България; Ръководител на работната група по епидемиология и липидология.
Рецензент е на списание Heart, BMJ Publishing Group London; Fellow of European Society of Cardiology.
**Съюзът на българските медицински специалисти (СБМС) е основан на 28 ноември 1968 год. като съюз на научните медицински дружества (СНМД) в България. Той обединява над 70 дружества и 10 000 специалисти от различни медицински специалности.
Целите и дейността му са свързани с поддържане на високо ниво на професионалната квалификация на медицинските специалисти; оказване помощ на различните медицински дружества и сдружения; сътрудничичество със световни и чуждестранни медицински организации с цел възможно най-скорошно показване на постиженията на световната медицината у нас, както и разпространяване на българската медицинска наука по света.
БГ Наука
Oт е-списание БЪЛГАРСКА НАУКА, януари 2018, стр. 122-131:
АНТИТУБУЛИНИ В ТЕРАПИЯТА НА СЪРДЕЧНОСЪДОВИ БОЛЕСТИ: БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС
Георги Н. Чалдъков
Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна
Кореспонденция: chaldakov@yahoo.com
Абстракт
Медицинската история на есенния минзухар (Colchicum autumnale) е описвана от преди хиляди години като лекарство, облекчаващо силните болки от остър артрит при хора с подагра. Напредъкът в познанията за (i) цитоскелетните микротубули (МТ) и (ii) клетъчните ефекти на колхицина откри нови терапевтични приложения на това много старо лекарство. Тук представям накратко българския принос към възможния потенциал на разграждащи МТ химически вещества (антитубулини), като колхицин, за терапията на сърдечносъдови болести – остри коронарни синдроми, периферна атеросклероза, предсърдно мъждене, перикардит, системен некротизиращ васкулит, сърдечна недостатъчност, свързана с миокардна хипертрофия, и исхемичен инсулт.
Ключови думи: колхицин, микротубули, антитубулини, терапия, сърдечносъдови белести, възпаление, фиброза