д-р Мими Витков: Батак, а не здравеопазване
Над 20 години реформираме здравеопазването и стигнахме до батак. Повече от 20 години правим реформи в здравната система и днес берем плодовете на всичко това. В този период никой не седна да направи анализ на всяка стъпка, която сме направили на промени – до какъв резултат е довела. Затова стигаме до този батак. Това каза бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в „България сутрин“.
Абдикация на държавата и разходи за пациентите
Тя уточни, че ако говорим за увеличаване на парите за здравеопазване, трябва да се увеличат обществените разходи, и обратното.
„Не може най-бедната страна в Европа да наказва най-уязвимите си граждани – това са болните хора, които плащат над 40% от общите разходи за здравеопазване. Държавата абдикира напълно от здравния сектор. Тя реши, че след като това са търговци и пазарът се е наместил там – той ще решава всички проблеми“, коментира д-р Виткова пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ държавата няма система за контрол върху дейността на лечебните заведения.
Tя посочи, че прекомерната пазарна ориентация е довела до тежко неравновесие между регионите и огромно доплащане от страна на пациентите, което надхвърля 40 процента. Подобни нива на финансова тежест за болните са прецедент в Европейския съюз, като още преди време експертът предупреди за катастофалните последици от превръщането на болниците в тъговски дружества.
Д-р Виткова даде пример с пациент, на когото са поискани 28 000 лева за аортна клапа. Тя описа и случаи на предоперативни консултации за 4000 лева, съдържащи само няколко изречения и три печата, както и допълнително таксуване за избор на екип, дори когато в болницата дежури само един. Липсата на държавен контрол води до постоянни затруднения дори в големите лечебни заведения, а пациентите продължават да доплащат най-много в цяла Европа.
„Оставих системата през 97-ма година със 144 болници. Те бяха равномерно разпределени в страната. Тогава бяхме с по-голям брой болнични легла на глава от население от средноевропейските. Германия беше единствената преди нас. Оттогава, от 144 болници – днес вече сме с над 350. Кому беше необходимо това?“, попита бившият министър на здравеопазването.
Здравната система у нас работи на автопилот, като държавата е абдикирала напълно от своите задължения.
Профилактиката също е напълно занемарена. Д-р Виткова обясни, че от отпуснати 9 милиона лева за превенция на карцином на матката и дебелото черво е използван едва 1 милион, а останалите средства са върнати в бюджета. Тази липса на организация контрастира с усилията на европейско ниво за борба с онкологичните заболявания и високата предотвратима смъртност у нас, включително от рак на белия дроб.
Най-скъпото обучение е медицината
Според нея имаме достатъчно лекари на глава от населението, но те са неравномерно разпределени. Гостът допълни, че подготвяме и кадри за Западна Европа.
„Завършват в България и Терминал 2. Това докога ще продължава? Или си заплащаш обучението, или когато някой друг ти е платил обучението, имаш и морални, и финансови ангажименти към него“, подчерта д-р Виткова.
Сегашните управляващи са задължени да предложат програма, която да доведе до базови промени в здравната система, настоя тя.
„Не са единични случаите на възнаграждения от 60 000-80 000 лв. месечно и 2 000 лв.“, изтъкна бившият здравен министър.
По отношение на Националната детска болница, д-р Виткова коментира, че като общество „с нея вече изглеждаме жалки“.
„Това са повече от три десетилетия, в които която е изградена, след което замразено. Сега отново сме преди всичко във фаза на говорене. Да не говорим за кадрите, можем ли да се докараме дотам да нямаме педиатри?“, отбеляза гостът.
Ако не променим механизмите на финансиране и не организираме контрола, колкото и пари да налеем в здравната система, те никога няма да стигнат, обобщи д-р Виткова.
