Парадокс предизвиква въпроси: Болница дава 5000 лв заплата, а персоналът панически напуска

Българското здравеопазване допуска парадокси – болница да търси персонал на заплата 5000 лв., на фона на трескава „евакуация“ на работещите в нея, които напускат дори под риск от финансови санкции. За това сигнализира Александър Иванов, председател на ФСО на КТ „Подкрепа“ в ИААА, цитиран от actualno.com.

Той зададе публичен въпрос към ръководството на МБАЛ – Пазарджик АД във връзка с публикувана обява за работа от 1 февруари 2026 г., в която е посочено възнаграждение до около 5000 лв. за медицински персонал.

Източник: Facebook

„Въпреки това, в Хирургично отделение се наблюдава сериозен и продължаващ кадрови отлив на медицински сестри. Към настоящия момент в отделението работят приблизително 2–3 медицински сестри и около 7 болногледачки, при натоварване, което поставя под въпрос устойчивостта на нормалния работен процес“, твърди Иванов.

Защо при обявени високи заплати хората напускат

По думите му по информация от работещи и напуснали служители се твърди, че част от медицинските сестри напускат, включително при условия на финансови санкции по предизвестие, което поражда сериозен въпрос защо служители предпочитат да понесат лична финансова загуба, за да прекратят трудовите си отношения по-рано от предвиденото.

Ето защо е необходимо изясняване кои фактори в работната среда водят до подобни решения.

„Въпреки публично обявените финансови стимули, кадровият отлив продължава. Защо, въпреки конкурентно възнаграждение, се наблюдава напускане на персонал, включително в кратки срокове след назначаване? В професионалните среди и сред част от персонала се поставят въпроси относно организацията на работния процес, вътрешните екипни отношения и устойчивостта на работната среда в отделението. Докога ще се толерират условия, които според служители водят до влошен микроклимат в отделението, и какви действия са предприети за установяване на обективната истина?“, коментира още Иванов.

Той задава и други въпроси: Какви конкретни мерки са предприети за задържане на кадри, извън обявяването на нови свободни позиции? Извършен ли е задълбочен анализ на причините за текучеството? Как се гарантира устойчивостта на отделението при траен недостиг на медицински сестри?

Синдикалистът е категоричен, че обществото има легитимен интерес да получи яснота защо, въпреки публично обявени възнаграждения, се наблюдава продължаващ отлив на медицински персонал и липса на стабилизация в ключово отделение.

Заблуда с обявеното възнаграждение

Още при публикуването на обявата Иванов реагира, че информацията за възнаграждението е формулирана некоректно.

„Доплащанията не са заплата. Обещанията не са гаранция. Във връзка със съобщение, в което се говори за „средно възнаграждение“ и допълнителни плащания, заявявам ясно и категорично: Основната работна заплата е единственото сигурно възнаграждение, на което работещият може да разчита всеки месец. Всички доплащания – ДМС, бонуси и формули от типа „при добър финансов резултат“ – са несигурни, условни и изцяло зависими от усмотрението на ръководството, а не обективно. Когато основната заплата е 1500 лв., а се комуникира „средно възнаграждение“ от около 5000 лв. чрез доплащания, това не е реално увеличение, а заблуждаваща практика. Ако има финансов ресурс за ДМС, значи има ресурс и за реално увеличение на основната заплата“, коментира тогава Иванов.

„Особено притеснително е, че тези послания не се отправят от директора, а чрез началник на отделение – позиция без реална отговорност, като работодател. Това показва, че работодателят абдикира от пряката си отговорност, а персоналът получава обещания, които никой с власт не гарантира“, допълни още синдикът.

„Факт е, че при основна заплата от 1500 лв. и ДМС от 0 до 500 лв., медицинските сестри напускат хирургично отделение. Това води до кадрови срив, който се прикрива с временни решения, вместо проблемът да се решава чрез справедливо и устойчиво възнаграждение“, заяви той.

Според Иванов трудът, който медицинските сестри полагат, е изключително тежък и изтощителен, като това е едно от най-натоварените отделения в болницата, където често една сестра обслужва над 30 болни.

„Виждал съм това с очите си като пациент на отделението – през нощните дежурства сестрите не ходят, не подтичват, а тичат като спринтьори между болните и манипулациите, поемайки непосилна отговорност. Това натоварване не е нормално и създава реален риск за персонала и пациентите. Медицинските сестри не са роби, а работници с права, които заслужават човешки условия на труд, сигурно и достойно възнаграждение и почивки“, категоричен е той.