Прийомът на Кристелер и мястото му в съвременното раждане
Време за четене 2 мин.
Прийомът (маневрата) на Кристелер е медицинска практика, при която с умерен натиск върху корема на бременната, се подпомага периода на изгонването на плода, в случаите на слаба родова дейност и/или неефтивни (слаби или недостатъно продължителни) напъни от страна на раждащата, с цел да се избегне интраутеринната асфиксия на плода.
Приложен е за първи път от немския акушер-гинеколог Самюел Кристелер (1820-1900) през 1867 г., като начин за подпомагане на изгонването на плода и предотвратяване на интрапарталната асфикция в края на раждането.
През последните две-три десетилетия, с нарастването на броя на абдоминалните раждания (цезарово сечение), честотата на приложение на прийома на Кристелер значително намалява, но в някои страни, като Испания, например, той се прилага при всяко четвърто раждане. Макар и забранен в редица страни, или с препоръка от Световната здравна организация за ограниченото му ползване, прийомът на Кристелер продължава да се прилага на много места по света, включително в България, Италия, Испания, Япония, Русия, Индия и Турция и др.
Прийомът на Кристелер не е просто натиск върху корема на раждащата жена. Той има определена техника, време и условия за приложение. Изпълнява се от обучено медицинско лице по време на втория период на раждането – изгонването (експулсирането) на плод в главично предлежание – към неговия край, тогава, когато за започнали напъните на раждащата. Медицинското лице поставя предмишницата на лявата или дясната си ръка, в зависимост от позицита на плода (гръбче вляво или вдясно) върху фундуса (дъното) на матката в началото на контракцията/напъните и упражнява натиск с предмишницата, а не с лакътя, напред по посока към перинеума, а не надолу, т.е. към гърба на жената. Натискък се прекратява с края на контракцията. Възможно е извършване и чрез натиск с длани, но „класическият Кристелер“ се осъществщва с помощта на предмишницата.
Тъй като се прилага при неефективна родова дейност (слаби контракции или недостатъчни напъни от страна на раждащата), родилката се приканва да съдейства (да се напъва) по време на контракциите, при приложението на прийома.
Прийомът на Кръстелер в много случаи предхожда приложението на форцепс или вакуум екстрактор (приема се за по-щадящ ), или в случаите, в които няма възможност за извършване за цезарово сечение, или времето за подготовка за операция е по-дълго от времето, необходимо за безопасност на плода.
Рисковете при приложението на прийома на Кристелер са свързвани преди всичко с незнание и/или неправилно приложение на неговата техника, времето на приложение и оценката на размерите на таза и на плода.
Прийомът на Кристелер не е метод за преодоляване на пелви-фетална диспропорция (тесен таз, едър плод и др.), а за подпомагане експулсацията на плода при слаба родова дейност и неефктивни напъни от страна на майката, когато се налага бързо завършване на раждането, при липса на други възможности.
Нежеланите ефекти от приложението на прийома на Кристелер, като наранявания на черния дроб и слезката, фрактура на ребра, травми на матката, отлепване на плацентата, разкъсване на влагалището и др. произтичат от неправилната оценка на раждането и техника на приложение прийома.
Според някои специалисти прийомът на Кристелер при едноплодна бременност в главично предлежание би следвало да се замени с по-щадящи алтернативни методи като форцепс и ваккум-екстрактор, което обаче е спорен момент!
Правилно и навреме приложеният прийом на Кристилер има своите предимства – съкращава втория етап на раждането, намалява необходимостата от интервенции като форцепс или вакуумна екстракция, намалява вероятността от интраутеринна асфиксия на плода и нейните нежелани последици – раждане на бебе с никък Апгар скор, нужда от кувьоз и други специализирани неонатални грижи, трайни уверждания на плода и др.
Осъждан или отричан, прийомът на Кристелер, при добра техника и оценка на раждането, с осъзнато съдействие от страна на раждащата, има своето място и в съвременното акушерство.
Д-р Панайотка Панайотова
