Акцелерации и децелерации – какво е това?

Акцелерациите и децелерациите са промени в сърдечната честота на плода, установими с помощта на акушерски монитор при кардиотокография на плода.

Акцелерациите и децелерациите, заедно с сърдечна честота и вариабилността са трете основни компоненти, определящи сърдечната дейност на плода, респективно – състоянието му.

Нормалната сърдечна честота на плода варира между 110 и 150 удара в минута. Над 150 удара се развива фетална тахикардия, а под 110 – брадикардия. 

Акцелерациите се дефинират като много бързо зачестяване на сърдечната честота с 15 или повече удара за минута за период до 2 минути. Нарича се още миокарден рефлекс, защото сърдечната дейност зачестява като отговор към феталните движения. Стимули за поява на акцелерации са също външния допир през коремната, слуховите стимулации като силна музика или познатия глас. 

Акцелерациите се делят на няколко типа: I тип – между маточните контракции, израз на добра реактивност на плода; II тип – по време на маточните контракции; III тип, които могат да бъдат знак за начална увреда на плода, за разлика от I и II тип, които са нормална находка. Децелерациите означват обратното – забавяне на сърдечната честота за кратко време, но много бързо. Децелерациите обикновено се получават след маточна контракция. В зависимост кога точно се появят след контракция се делят на ранни, късни и вариабилни. 
Ранните децелерации се регистрират успоредно с началото на маточната контракция и спират с преминаването на контракцията. Те са резултат от действието на нервус вагус – блуждаещия нерв. Контракциите на матката оказват натиск върху главата на фетуса, в резултат на което вътречерепното налягане нараства. Това дразни клончета на блуждаещия нерв, който изпраща сигнал до сърцето, който забавя сърдечната дейност. Ранните децелерации не са симптом на хипоксия. 

NST – какво е и защо се прави

Късните децелерации започват след началото на контракцията и дъното на децелерацията е след пика на контракцията. След края на маточното съкращение сърдечният ритъм бавно достига и постепенно достига отново до нормална стойност. Обикновено късните децелерации са маркер за хронична фетална хипоксия, която най-често се причинява от плацентарна недостатъчност. Те представляват сериозна клинична ситуация. 

Преждевременно раждане – причини, диагноза и профилактика

Вариабилните (променливи) децелерации нямат конкретна корелация спрямо маточните контракции. Това са най-често регистрираните децелерации с бързо забавяне на сърдечната дейност, последвано от нормализиране на ритъма. Те са резултат от промени в феталната хемодинамика (движение на кръвта) при компресия/затискане на пъпната връв. Първоначално забавянето на сърцето е рефлекторно от дразненето на барорецепторите, но после е резултат от хипоксия.