Наричат го родопското Оборище и свещено място на българската медицина

Наричат го родопското Оборище и свещено място на българската медицина. За историята и науката село Славейно е знаково – става люлка на освободителните борби в Родопите и дава на света армия от 103-ма медици, като в бройката не влизат медицинските сестри и фелдшерите. Само академичният съвет, съставен от професори, доценти, старши научни сътрудници, един академик и член-кореспонденти на БАН с корен от комитското село наброява 24 души, споделя д-р Илия Киряков, който подрежда албум с биографиите на всички лекари, стоматолози и фармацевти.

Стотици тръгват по стъпките на Чилов

Модата да се учи медицина в Славейно тръгнала в зората на миналия век, когато един от най-големите наши лекари и светило в бранша, проф. Константин Чилов, бил призован от хуманната професия. Интелигентният младеж завършил образованието си във Виена благодарение на финансовата издръжка на по-големия си брат, индустриалеца Никола Чилов, който бил първият висшист и създател на Чиловите заводи в Костинброд. До края на живота си докторът спазвал дадения пред батко си обет, за да получава издръжката си – да отбягва съблазънта на жените и политиката. „Парите, заради които ме смятат за един от най-богатите хора, не са мои, те са на българската химическа индустрия и с тях аз искам да я развия на световно ниво. Затова ти ще трябва да пестиш и последната стотинка. Най-хубавите жени са във Виена, а и политиката е актуална. Захванеш ли се с тях, нищо няма да излезе от теб!“, казал поучително Никола на по-малкия си брат.

През 1925 г. проф. Чилов вече е дипломиран лекар и специализира вътрешни болести във Виена, Фрайбург и Хале. Учи се от едни от най-известните за времето си професори клиницисти и въпреки примамливите предложения за работа в чужбина след две години се връща в България и започва стажа си като асистент във вътрешна клиника. Така прокарва европейската медицина у нас, но заради богатия му брат и връзките с Европа комунистите му лепват етикета на буржоазен лекар. Става доцент през 1940 г. и оглавява Вътрешната университетска клиника, известна и до днес като Чиловата. След осем години вече е професор и член-кореспондент на БАН.

Съвременните медици го считат за основоположник на клиничната лаборатория у нас. „Професор Чилов хвърля мост между европейската и българската медицина. Сигурен съм, че и днес има достойни лекари като него, но за мен великите родопчани са трима – Момчил войвода, Хайтов и Чилов“, посочва д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар“ и инициатор на провеждането на ежегодните Чилови дни в Славейно, по време на които се връчва награда на наш лекар интернист. Според него фалшивата здравна реформа е убила българската медицина и едва ли, ако професорът бе жив, сега би могъл да остави тази следа, която е успял да завещае преди повече от половин век.

Константин Чилов е написал и превел около двеста труда, учебниците му по вътрешни болести още са настолна книга за бъдещите медици. По ирония на съдбата се разболява от рак на дебелото черво – болест, за която е имал изключителни познания. Последната му лекция пред студентите е била на същата тема.

„Аз изминах много труден път, без личен живот и със стремеж за възход и съвършенство. Не мога да кажа, че постигнах това, което бях начертал, но поне се стремях към него, и смятам, че оставям известни белези след мен. Ако се родя още веднъж, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път“, изрича малко преди смъртта си на 28 януари 1955 г. проф. Чилов. Последното му желание е било да бъде погребан в двора на бащината си къща и то е изпълнено. Мъжете от цялото село се събрали, за да пренесат на ръка ковчега на Професора, както всички са го наричали, от главния път през дълбоките преспи до дома му и там го погребали на 57 години.

Безсребърникът

Сега, 58 години по-късно, за живота и блестящата кариера в родното му село разказва единствената у нас и четвъртата в света къща музей на лекар интернист. Тя е събрала богатата библиотека и портретите му, както и цялото обзавеждане на кабинетите му – от слушалките и очилата до микроскопа, с който е работил. Мемориалът е открит преди 37 години по инициатива на племенника на професора Пейо Шишманов и всяко лято се оживява от туристи и лекари, дошли да се поклонят пред паметта на своя учител. Традиционните „Чилови дни“, които се провеждат около рождената дата на професора 17 май събират медицинската общност на гроба му.

„Професор Чилов е знаме за нас. Заради него има толкова медици в Славейно, по четирима в семейство“, казва пенсионираният акушер-гинеколог д-р Атанас Карапетков (75 г.), който е със славейновски корен, но е работил в Мадан, а от две години живее в селото. Местните разказват, че Чилов е бил изключително внимателен към пациентите и на никого не вземал пари за лечението. „Сестра ми получи възпаление на венеца след вадене на зъб и веднага повикахме професора. Изписа й лекарства и бързо се оправи. Беше рядко интелигентен и добър човек. Всяко лято идваше в Славейно, а любимото му място беше вилата му в местността Балицко“, спомня си съседката Маргарита Бъзлянкова.

Селото ще кандидатства за Гинес

Родопското село Славейно е кандидат за Гинес с рекорда за най-много лекари на глава от населението. Днес в селцето живеят около 130 души, предимно пенсионери, а медиците са пръснати из цялата страна и в чужбина. Идеята принадлежи на д-р Илия Киряков (74 г.), който подготвя специален албум за класацията с биографиите на всички медици от век назад. „До 2012 г. от Славейно са излезли 81 лекари, 16 стоматолози и 6 фармацевти, като първият лекар е проф. Чилов. Събирането на биографиите се проточи дълго, тъй като е трудно да се издирят всички те или роднините на починалите“, коментира д-р Киряков. Още през 1998 г. по повод 100 години от рождението на проф. Чилов той е съставил списък с имената на медиците с корен от Славейно. Обезлюдяването на селото сега е неговата най-голяма болка и една от причините да не секва желанието му да остави справочник за гордостта на родопчани. Заради многото лекари, излезли от почти всяка къща в селото, преди десетина години на главния път за Баните в населеното място беше поставена табелата „Добре дошли в Славейно – свещено място на българската медицина“.

Сийка Суркова, „Преса“