Иван П. Павлов: От капката слюнка на кучето към мъките на човешкото съзнание
Акад. Иван Петрович Павлов е руски физиолог и психолог, академик. Лауреат е на Нобеловата награда за медицина и физиология за 1904 г. за изследванията си върху храносмилателната система. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като условен рефлекс, и доказва биологичните основи на психичната дейност.
Иван Павлов е роден на 26 септември 1849 в град Рязан в семейството на беден свещеник.
Син и внук на свещеници, той също влиза в семинария, но през последната година прочита една книга, посветена на физиологията. Книгата преобръща живота му: постъпва в Санкт-Петербургския университет и се посвещава на науката. Той всъщност създава физиологията на храносмилането и получава за това изследване Нобелова награда и става първият руснак, лауреат на тази награда. Изследването на храносмилането го довежда до идеята за условните рефлекси, а те, от своя страна, до изучаването на висшата нервна дейност.
Павлов разказва: „От капката слюнка на кучето, ние в крайна сметка проникнахме в мъките на човешкото съзнание“. Изследванията на Павлов в областта на висшата нервна дейност силно повлияха на развитието на физиологията, психологията, медицината и педагогиката.
Павлов не се интересува от политика и не е взима никакво участие в Революционните митинги и събрания. Интересува го само науката. След Руската революция през 1917 г. Павлов рязко критикува новото правителство за товар че не му се дава възможност да работи в областта на науката. По директива на Ленин получава достъп до неограничени финансови ресурси. Построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развиват своята дейност в областта на физиологията.
През 1901 г. е избран за член-кореспондент, а през 1907 г. – за действителен член на Петербургската академия на науките. През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия.
През 1927 г. Павлов отново е номиниран за Нобеловата награда.
Въпреки че шведите канят Павлов в Стокхолм, предлагайки да изградят заради него научен институт, той не напуска Русия.
Академик Иван Павлов работи за науката до последния си дъх. Жизненият му път завършва през 1936 г. Умирайки от бронхопневмония, той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите, през които минава умиращият организъм.
