Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С

Тазгодишната Нобелова награда за физиология и медицина е присъдена на трима учени – Харви Дж. Алтър (Harvey J. Alter)*, Майкъл Хоутън (Michael Houghton)** и Чарлс М. Райс (Charles M. Rice)***, за техния принос в борбата срещу предавания по кръвен път хепатит – световен здравен проблем, който води до цироза и карцином на черния дроб.

Харви Дж. Алтър (Harvey J. Alter), Майкъл Хоутън (Michael Houghton) и Чарлс М. Райс (Charles M. Rice) правят фундаментални открития, които водят до идентифицирането на нов вирус – вируса на хепатит С. С това те допринасят за изясняване на причините за развитие на хепатит след преливане на кръв и кръвни продукти, както и причината за тези случаи на хронично възпаление на черния дроб и прави възможно създаването на кръвни тестове и нови лекарства, които спасяват милиони животи. 

Церемонията по обявяването на победителите започна в 11:30 местно време (12:30 българско време), 5 октомври. Лауреатите са оповестени на сайта на Нобеловите награди.

„Благодарение на тяхното откритие вече са на разположение високочувствителни кръвни тестове за вируса, които по същество елиминират посттрансфузионния хепатит в много части на света, като това значително подобрява здравето в световен мащаб. Откритието е забележително постижение в продължаващата битка срещу вирусните заболявания“, се казва в официалния сайт на Нобеловата асамблея.

Когато през 1960-те години Баръх Блумбърг (Baruch Blumberg) открива, че една форма на хепатит, предаван по кръвен път, е причинена от вируса, станал известен като хепатит В и получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1976 г. за откритието си, в Щатския институт по здравеопазване Харви Дж. Алтър изучава появата на хепатит при пациенти, получили кръвопреливане.

Това е сериозен проблем, тъй като значителна част от пациентите, получили кръвопреливане, развиват хроничен хепатит, заради непознат инфекциозен агент. Методичните проучвания на Алтър успяват да определят нова, различна форма на хроничен вирусен хепатит. Мистериозната болест става позната като „не-А, не-В“ хепатит. 

Майкъл Хоутън, от фармацевтичната компания Chiron, се заема с тежката задача да изолира генетичната последователност на вируса. Хоутън и колегите му създават колекция от ДНК фрагменти от нуклеиновите киселини, открити в кръвта на заразено шимпанзе. Последващите изследвания показват, че е получен фрагмент от нов РНК вирус, принадлежащ на семейство Flaviviridae и е наречен вирус на хепатит С. Наличието на антитела при пациентите с хроничен хепатит доказва до голяма степен, че този вирус е непознатия агент. 

Новото откритие поражда въпроса възможно ли е виръсът да предизвиква развитието на хепатит. Отговорът ще дойде от Чарлс М. Райс, изследовател в Университета на Вашингтон в Сейнт Луис. Той, заедно с други учени, изследващи РНК вируси, забелязват неразпознат регион в края на генома на вируса на хепатит С, който според тях може да е важен за репликацията на вирусите. Райс наблюдава и генетични вариации при изолирани вирусни проби и предполага, че някои от тях може да пречат на репликацията на вирусите. Чрез генно инженерство Райс генерира РНК вариант на вируса на хепатит С, който включва новооткрития регион от вирусния геном и е лишен от дезактивиращите генетични вариации. Когато тази РНК се инжектира в черния дроб на шимпанзета, вирусът се открива в кръвта и се наблюдават патологични изменения, които приличат на онези, при хора с хроничното заболяване. Това е последното доказателство, че вирусът на хепатит С може сам да предизвика необяснимите случаи на хепатит, свързан с вливанията на кръв и кръвни продукти. 

Откритието на вируса на хепатит С е забележително постижение в битката срещу вирусните болести, благодарение на което се създават високочувствителни кръвни тестове за вируса и те успешно са елиминирали хепатита в резултат от кръвопреливане; бързо се разработят противовирусни препарати, насочени към хепатит С – за пръв път в историята тази болест може да бъде лекувана, което дава надежди за заличаването на хепатит С по света.

През следващите дни ще бъдат обявени наградите за физика, химия, литература. Нобеловата награда за мир ще бъде обявена в петък, 9 октомври, в Осло. Икономиката, която не е сред оригиналните награди, е на 12 октомври.

Ключови публикации:

Alter HJ, Holland PV, Purcell RH, Lander JJ, Feinstone SM, Morrow AG, Schmidt PJ. Posttransfusion hepatitis after exclusion of commercial and hepatitis-B antigen-positive donors. Ann Intern Med. 1972; 77:691-699.

Feinstone SM, Kapikian AZ, Purcell RH, Alter HJ, Holland PV. Transfusion-associated hepatitis not due to viral hepatitis type A or B. N Engl J Med. 1975; 292:767-770.

Alter HJ, Holland PV, Morrow AG, Purcell RH, Feinstone SM, Moritsugu Y. Clinical and serological analysis of transfusion-associated hepatitis. Lancet. 1975; 2:838-841.

Alter HJ, Purcell RH, Holland PV, Popper H. Transmissible agent in non-A, non-B hepatitis. Lancet. 1978; 1:459-463.

Choo QL, Kuo G, Weiner AJ, Overby LR, Bradley DW, Houghton M. Isolation of a cDNA clone derived from a blood-borne non-A, non-B viral hepatitis genome. Science. 1989; 244:359-362.

Kuo G., Choo QL, Alter HJ, Gitnick GL, Redeker AG, Purcell RH, Miyamura T, Dienstag JL, Alter CE, Stevens CE, Tegtmeier GE, Bonino F, Colombo M, Lee WS, Kuo C., Berger K, Shuster JR, Overby LR, Bradley DW, Houghton M. An assay for circulating antibodies to a major etiologic virus of human non-A, non-B hepatitis. Science. 1989; 244:362-364.

Kolykhalov AA, Agapov EV, Blight KJ, Mihalik K, Feinstone SM, Rice CM. Transmission of hepatitis C by intrahepatic inoculation with transcribed RNA. Science. 1997; 277:570-574.

––––––––––––––––––––––––

*Харви Джеймс Алтър, роден на 12 септември 1935 г., е американски медицински изследовател, вирусолог и лекар, който е най-известен с работата си, довела до откриването на вируса на хепатит С.

Алтър е началник на секцията за инфекциозни болести и асоцииран директор на Отдела по трансфузионна медицина в Клиничния център „Уорън Грант Магнусън“ в американския Национален здравен институт (NIH). В средата на 70-те години Алтер и неговият изследователски екип демонстрират, че повечето случаи на трансфузионен хепатит не се дължат на вируситъе на хепатит А и хепатит В. Работейки независимо, Алтер и Едуард Табор, учен от Американската администрация по храните и лекарствата, доказаха чрез проучвания на шимпанзета, че има нова форма на хепатит, първоначално наречена „не-А, не-В хепатит“, и че причинител вероятно е вирус. Тази работа в крайна сметка доведе до откриването на вируса на хепатит С през 1988 г.

**Майкъл Хоутън е британски учен, който заедно с други изследователи участва в откритието на хепатит С през 1989 г. Той също така съвместно разкрива генома на хепатит D през 1986 г. Понастоящем Хоутън е професор по вирусология в Университета на Алберта, където е и директор на Института по приложна вирусология.

***Чарлз М. Райс е американски вирусолог, чиято основна област на изследване е вирусът на хепатит С. Той е професор по вирусология в университета Рокфелер. Участвал е в изследването на генома на вируса на жълтата треска, който в крайна сметка е използван за разработването на ваксината срещу жълта треска. Това го доведе до работата му в свързания с него вирус на хепатит С, за който печели Нобеловата награда.

Райс е член на Американската асоциация за развитие на науката, член на Националната академия на науките и е президент на Американското общество по вирусология от 2002 до 2003 г.