Защо повечето пушачи никога не се разболяват от рак на белия дроб
Учени от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в САЩ са установили, че само 10 до 20% от пушачите заболяват от рак на белите дробове. В същото време от това заболяване страдат и някои хора, които никога не са пушили. „Защо е така?“ се опитва да отговори ново проучване, данните от което са публикувани на 11 април т.г. в SciTechDaily.
Тютюнопушенето винаги се посочва като един от основните рискови фактори, причинява рак на белите дробове, предизвиквайки ДНК мутации в белодробните клетки, но забпляването се проявява само в част от пушачите.
Получените данни навеждат на мисълта, че някои пушачи може да имат надеждни механизми за защита от рак на белия дроб чрез ограничаване на мутациите и могат да помогнат за идентифицирането на тези пушачи, които са изправени пред повишен риск от заболяване и поради това изискват особено внимателно наблюдение.
„Това може да се окаже важна стъпка към превенция и ранно откриване на риска от рак на белия дроб и отдалечаване от настоящите херкулесови усилия, необходими за борба с болестта в напредналите ѝ стадии, когато настъпват повечето разходи за здравеопазване и страдания“, каза Саймън Спивак, съавтор на изследването, професор по медицина, епидемиология и здраве на населението и генетика в Айнщайн и пулмолог в здравната система на Монтефиоре.
Че тютюнопушенето причинява рак на белите дробове, предизвиквайки ДНК мутации в белодробните клетки, се знае отдавна, но, според д-р Ян Вийг от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“, това е било труднодоказуемо, поради липсата на начин да се определи точно количеството на мутациите в нормалните клетки.
За да реши този проблем, ученият разработил и публикувал през 2017 г. усъвършенстван метод за секвениране на пълните геноми на отделни клетки. В новото проучване, използвайки новия метод, учените изследвали мутациите в нормалните епителни клетки от белите дробове. Тези клетки били събрани от пациенти, подложени на бронхоскопия.
Взети били клетки от 14 души на възраст от 11 до 86 години, които никога не са пушили, и от 19 души на възраст от 44 до 81 години, които пушат максимум 1 кутия цигари на ден.
„Тези белодробни клетки живеят много години и могат да натрупват мутации, свързани както с възрастта, така и с тютюнопушенето. От всички видове белодробни клетки те най-често стават ракови“, казва д-р Саймън Спивак.
Учените установили, че мутациите се натрупват в клетките на белите дробове на непушачите с напредване на възрастта, а при пушачите има значително повече такива мутации.
„Нашето проучване потвърждава, че тютюнопушенето увеличава риска от рак на белия дроб поради клетъчни мутации. Но в същото време някои непушачи се разболяват от рак, а сред тези, които са заклети пушачи, този показател е от 10 до 20%“ казва д-р Спивак.
Ракът на устната кухина и връзката му с пасивното тютюнопушене
„Смятаме, че най-заклетите пушачи са избегнали рак на белия дроб поради това, че организмът е успял да потисне по-нататъшното натрупване на мутации в белодробните клетки. Това може да се дължи на факта, че тези хора имат много съвършени системи за възстановяване на уврежданията на ДНК на белодробните клетки или системи за отстранявне на токсичното въздействие на цигарения дим“, казва д-р Вийг.
10 вида рак с доказана връзка с тютюнопушенето
Според учения следващият етап от тяхното изследване ще бъде разработването на метод, чрез който ще бъде възможно да се измери способността на човек към възстановяване на клетките. По такъв начин би било възможно да се оцени нивото на риска от развитие на рак на белите дробове.
Петър Димитров
––––––––––––––––––––––––––––
Източник: DNA Mutation Research Reveals Why Most Smokers Never Get Lung Cancer, SciTechDaily
Справка: “Single-cell analysis of somatic mutations in human bronchial epithelial cells in relation to aging and smoking” by Zhenqiu Huang, Shixiang Sun, Moonsook Lee, Alexander Y. Maslov, Miao Shi, Spencer Waldman, Ava Marsh, Taha Siddiqui, Xiao Dong, Yakov Peter, Ali Sadoughi, Chirag Shah, Kenny Ye, Simon D. Spivack and Jan Vijg, 11 April 2022, Nature Genetics.
DOI: 10.1038/s41588-022-01035-w
Унаследява ли се генетична информация от донора при трансплантация
