„Британската“ мутация на SARS-CoV-2 – какво е известно?
Коронавирусният щам B.1.1.7, или „британската мутация“, стана широко разпространен във Великобритания за сравнително кратък период от време. Първите съобщения за това се появиха в събота, 19 декември и предизвика обезспокойство – в отговор на потенциалната опасност редица страни въведоха защитни мерки, включително временно отмяна на полети до и от Великобритания.
Учените посочват, че новият щам има необичайно голям брой мутации – 17 –в сравнение с първия щам SARS-CoV-2, открит в Ухан. Осем от тези мутации са върху протеина, който е отговорен за инфекцията. Някои от тях имат потенциала да повлияят на способността на вируса да заразява хората.
За първи път щамът B.1.1.7 е открит в цитонамазки, взети от пациенти на 20 септември, през ноември той е отговорен за 26% от случаите на COVID-19 във Великобритания, в началото на декември в Лондон е открит при 60% от заразените – цитира Science водещ научен съветник на правителството на Великобритания Патрик Валанс. Случаи на инфекция с този щам коронавирус са регистрирани в Дания, Холандия, Белгия и Австралия, съобщава Bloomberg.
Предварителен доклад на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията съобщава на 20 декември, че тези мутации могат да увеличат заразността на вируса с около 70%.

СЗО: Новият щам на коронавируса е „извън контрол“
Това не е първата мутация, свързана с ускоряване на разпространението на вируса. Например, по-ранен щам с подобно име – B.1.177 – бързо се разпространява от Испания в цяла Европа. По-късно обаче неговата „ефективност“ се обяснява с големия поток от туристи, завърнали се след почивката си в Испания. Учените отбелязват, че този път обяснението може да е подобно. Освен това една от мутациите в новия щам (делеция на гена ORF8) преди това е била свързана със забавяне на предаването на болестта.
Понастоящем няма причина да се смята, че щамът причинява по-тежък COVID-19. Генетично подобен щам N501Y е причинил тежко заболяване на млади здрави хора в Южна Африка. Това обаче е различен щам и доказателствата за високия му риск днес са слаби.
Учените посочват, че преди това е имало объркване с испанския щам B.1.177: предполага се, че той увеличава тежестта на заболяването, но с течение на времето се оказа, че в изчисленията се прокрадват грешки.
Ваксините срещу ТОРС-CoV-2 „обучават“ имунната система да разпознава шип протеина и да го атакува. Новият щам съдържа осем мутации, свързани с този протеин, което поражда опасения относно ефективността на ваксините срещу този и други нови щамове.

17 различия между „британския“ и „китайския“ коронавирус
Понастоящем има малко информация за степента, до която мутациите помагат на новия коронавирус да избегне имунитета, развит след ваксинация или заболяване. Все още не са проведени големи проучвания по тази тема.
Експертите на СЗО смятат, че в светлината на съвременните познания новите мутации не трябва да влияят на чувствителността на коронавирус към имунитет след ваксинация. Подобно мнение споделя и д-р Джулиан Танг, клиничен вирусолог от Университета в Лестър.

По време на изследването на вирусната мутация изследователите са направили и следните заключения: ––При мутацията има промяна в протеина на шипа – един вид ключ, с който вирусът навлиза в клетката. Една от мутациите, N501Y, е отговорна за най-важната част на този гръбначен стълб, известна като рецепторен свързващ домен (RBD). Тук шипът първо влиза в контакт с клетъчната повърхност. Всички промени, които помагат на вируса да влезе, вероятно ще дадат предимство на този щам.
Друга мутация (заличаване H69 / V70), която е регистрирана при заразени норки във ферми в Дания, унищожава малка част от шипа. Изследванията на професор Рави Гупта от университета в Кеймбридж показват, че в лабораторни условия тази мутация удвоява инфекциозността на коронавируса.
Мутациите правят по-малко ефективно лечението на пациенти с кръвопреливане от пациенти с covid.
Тази мутация бързо замества други щамове на същия вирус.
Мутацията се среща в части от вируса, които са от особено значение;
Няколко от тези мутации вече демонстрират in vitro повишената способност на вируса да прониква в клетките.
1 Отговор
[…] „Британската“ мутация на SARS-CoV-2 – какво е известно? […]