Отиде си „немската болница“, а с нея и част от душата на Бургас

„Немската болница“ – една от емблематичните сгради на Бургас безвъзвратно потъна в историята…

Масивната сграда на „Немската болница“ на ъгъла на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ в центъра на града е построена през 1935 г. като училище (Немското училище) и функционира като такава до 1944 г., след което е преобразувана в болница и изпълнява тази функция до 1989 г. От 1990 г. сградата става общинска собственост. След което е изоставена…

Сградата се намира в зона с публични функции с висока обществена значимост за града. Разположена е на около 100 м. от морето и от центъра на града. Имотът е с площ 2470 кв. м.

Строена е като продължение на произведения през 1931 г. конкурс за Германско училище в София, спечелен от бюрото на арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов – и двамата възпитаници на Политехника в Берлин – Шарлотенбург. Софийското е завършено през 1934 г., а бургаското – чиито проект и дори строителни материали са много сходни – отваря врати през 1935 г. Собственик на училището е акционерното дружество „Песталоци“, част от чиято дейност е тъкмо „образование и възпитание, строене на училища“ (според устава на дружеството от 1930 г.). В обява за записване на ученици от в-к “Вечерна бургаска поща” (1.IX.1935 г.) се съобщава: “Записват се нови ученици за забавачка, подготвително отделение и първоначално училище. Приемат се деца от двата пола без разлика на религия и народност. На 16 септември 1935 год. се откриват редовните занятия в НОВАТА сграда на Немското училище”.

За училището се знае, че неговите възпитаници усвояват отлично немския език, слави се и с точност, ред и дисциплина. Учителите възпитават децата на добродетели, добри обноски и държание в обществото. През 1942 г. започва прожекцията на немски филми в салона на училището, играят се и пиеси. По-малките представят драматизирани приказки на братя Грим, а по големите – откъси от произведения на Шилер.

В края на Втората световна война – през април 1944 г. – в училището са разквартирувани немски части, а помещенията са превърнати в полева болница. Учебните занятия през март-април 1944 год. са формални и се провеждат по домовете.

Развоят на войната и капитулацията на Германия във Втората световна война слагат край на немското обучение у нас. На 3.VIII.1948 г. излиза официален указ за закриване на всички чуждоезикови училища в България – предучилищни, основни и средни учебни заведения, колежи и курсове, открити или издържани от правителства на чужди държави, от религиозни мисии, конгрегации и частни юридически лица. Германското училището в Бургас е обявено за „фашистко“ (заедно с Италианското) от новата власт. Тогава и сградата е окончателно преустроена на болница. И така до 1989 г. когато сградата е изоставена.

Растителността на някогашният красив парк подивява, избуява и започва да превзема сградата отвън и отвътре. През изпочупените прозорци в нея постепенно започват да си дават среща единствено ветровете и… наркоманите…

Някогашните лекари на Бургас

През 2012 г. за първи път се заговори за по-нататъшната съдба на сградата.

Община Бургас проведе обстойно допитване до гражданите, по-голямата част от които бяха единодушни, че в какво и да се преустрои сградата, фасадата ѝ трябва да се съхрани. От предложените проекти се прие този, който предлага немската болница да се превърне да се в Арт център и библиотека. Идеята се прие добре, но пак с настояването фасадата на сградата да се запази. Повечето граждани и специалисти – изкуствоведи и архитекти – настояваха за реставрация, а не реконструкция на сградата. „Идеята е много добра, но правилният начин е сградата да бъде реставрирана, а не изцяло променена“, сподели тогава изкуствоведът Васил Макаринов от групата „Български архитектурен модернизъм“. Аргументът му: като детайли и материали сградата е много добре запазена и реставрацията ще изисква по-малко средства.

Сградата е ценна и заради това, че е проектирана от двама водещи архитекти от времето на двете Световни войни – Станчо Белковски и Иван Данчов. „Те проектират може би едни от най-знаковите в България сгради като големият комплекс „България“ с голямата концертна зала в София, Телефонната палата в София, а във Велико Търново строят Телеграфо-пощенската палата“, коментира още Макаринов.

За съжаление стана ясно, че проектът на Община Бургас не предвижда съхраняването на автентичността на сградата, а единствено запазване на някаква обемна структура, но нищо повече. Нито материалите, с които тази сграда е изпълнена, нито разпределението на прозоречните отвори, което всъщност прави архитектурния образ на сградата и реално то дава този изключително модерен облик на сградата.

През това лято започна реализирането на обществената поръчка чрез комбиниране на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 и  средства от бюджета на Община Бургас.

Обещаха ни покрив от зелена растителност, който да краси сградата на Новата библиотека, която ще съхранява 6000 тома книги, Център за съвременно изкуство с атриум между библиотеката и новата модернистична сграда от стъкло и метал, отвореното пространство ще насочва посетителите в три посоки – към библиотеката, центъра за съвременно изкуство и градината. При вечерни сбирки, концерти, този вход може да бъде отворен, а чрез новопроектиран панорамен стъклен асансьор, посетителите ще  могат да ползват многофункционалната зала на трети етаж и открита тераса с кафе; подземни паркинги за автомобили…

Въпреки това, жителите и гостите на Бургас днес с тревога и съжаление гледата как рухна и си отиде и последната стена на стена на емблематична сграда, а с тгова и частица от душата на Бургас…

Използват е материал на http://archive.li/BZQud

Нова апаратура за 8,8 млн. лв за КОЦ – Бургас