„Лекарите на Бургас са били уважавани и почитани от своите съграждани. Завършили в престижни медицински университети на Запад те се завръщали в Бургас, за да лекуват своите съграждани. Така били възпитани от родителите си“, пише Бургаски репортер.

През 1928 год. Бургас е наброявал 28 000 жители с 40 лекари, високообразовани и подготвенни практически да поемат и най-трудните случаи.

Повечето кабинети се намирали на главните улици “Фердинандова” и “ Александровска”. Всяко бургаско семейство избирало по своя воля домашния си лекар. В случай, че той не може да установи диагнозата, свиквал консулт.

Един от първите лекари, който открива частна болница това е бил д-р Ради Генов. Завършил медицина в Берлин през 1924 год., специализирал три години в Париж хирургия, гинекология и акушерство. Установява се в Бургас на частна практика. През 1931 год. основава Народна кооперативна болница. Първите лекари специалисти, които работили там са д-р Ради Генов-хирург, д-р Христо Хашнов-вътрешни болести, д-р Димитър Баталов-уши, нос, гърло, завършил медицина в Неапол/ Италия/ и специализирал в Лайпциг. По късно болницата разкрива и родилно отделение, просъществувало до 60-те години на миналия век, чиято сградата е съборена по-късно при строежа на Бургаската опера.

Между специалистите по вътрешни болести и рентгенология голям авторитет е имал роденият в Бургас  д-р Асен Проданов. Завършил първия випуск на медицинския факултет на Софийския университет като отличник, той получава Рокфелерова стипендия и специализира в Страсбург / Франция/ и Лийдс / Англия/. Завръщайки се в Бургас закупува и монтира на ул. “ Шейново”, където живее, рентгенов апарат. Често не е искал хонорар от болния, виждайки тяхната бедност. Изявява се като много добър диагностик. Почти 20 години работи в Бургас, след което спечелва конкурс в новооткрития Медицински институт в Пловдив. По късно професор Асен Проданов оглавява Катедрата по патоанатомия  в същия институт. Има над 100 научни публикации.

С обич и уважение бургазлии си спомнят за  д-р Петко Костов, специалист по детски болести. Роден в Бургас, завършва гимназия, работи две години на сечище в Странджа и със спестените пари заминава да учи медицина в Берлин. След година се прехвърля в Медицинския факултет на Университета в Инсбрук – Австрия. Завършва през 1929 г. и две години специализира “Педиатрия” в Университетската клиника, където му предлагат асистентско място.

През 1930 година се жени за австрийката Роза Шьопф. Синовният дълг към родителите и родния град го връщат в България през 1932 година. Отваря частен кабинет на ул.”Богориди” № 24. Последователно е бил лекар към Акционерно дружество “Гларус” (Солниците), училищен лекар в “Св. св. Кирил и Методий”, педиатър в Работнически диспансер (ул.”Булаир” 10).

След 9 септември 1944 г. Френският пансион на ул.”Иван Вазов” става Градска болница и д-р Костов завежда детското отделение там, като продължава да упражнява и частна практика в домашния си кабинет. Той е бил известен сред съгражданите не само с високия си професионализъм, но и със състрадателност и човеколюбие към малките си пациенти. Често посещавал болни деца в Комлука – сблъскал се е с бедността и мизерията на хората там, той не вземал пари за визитите си, а със собствени средства купувал лекарствата за тях.

Най-добрите постижения на д-р Костов са в областта на туберкулозата и чревните заболявания при децата. При него са израснали като професионални педиатри д-р Божана Куцарова, д-р Йорданка Руменова, д-р Тотка Льочева.

Между лекарите практикуващи обща медицина с авторитет се ползвали  д-р Юрдан Станчев, д-р Панайотов, д-р Гейман.

Известни хирурзи д-р Евтим Кобарелов– завършил медицина във Виена, заедно с д-р Жеко Грозев откриват частна Хирургическа клиника наречена “Грозевата болница”.

Специалистите по уши, нос гърло д-р Димитър Баталов и д-р Васил Чакъров също са завършили и специализирали в чужбина.

Рядко срещано явление е трима братя да поемат пътя на медицината. Това са бургаските лекари Воденичарови. През 1938 год. най-големият син Константин заминава да учи медицина в Германия. Завършва с отличие през 1943 год. и защитава докторска дисертация “Капелна инфузия”. След завръщането си в България постъпва като участъков лекар в софийското село Калково, а по-късно в айтоското село Дъскотна.

През 1947 год. е назначен в Хирургично отделение на Окръжна болница – Бургас. Използва докторската си дисертация и за първи път през 1947 год. прилага в Бургаската болница система “капелна инфузия” /за преливане на кръв и други течности/.
Поставя началото на Кръводарителния център в болницата. Има три специалности – обща хирургия, урология и анестезиология. Бил е завеждащ Урологично отделение. Автор е на изобретението “Автоматично, продължително промиване на пикочния мехур”.
Бургазлии го помнят като всеотдаен лекар и прекрасен човек.

Вторият син – Чернай завършва медицина в Софийския университет “Св.Климент Охридски” със специалност “Акушерство и гинекология”. Владее английски, немски, италиански, португалски, латински и руски езици. Работи по специалността си по три години в Етиопия и Ангола в трудни за тези страни времена. Активен сътрудник на Червения кръст. Защитил е докторска дисертация на тема: “Оперативно лечение на раните по Friedrich”.
Носител е на званието “Рационализатор на Министерството на народното здраве”. Бил е завеждащ на Родилно и Гинекологично отделения към Окръжна болница – Бургас.

За най-малкия син Любомир в семейството имат очаквания, че ще се занимава с музика. Той свири прекрасно на пиано и има задълбочени теоретични познания. Пише стихове, има издадени стихосбирки. Но и той поема по пътя на големите си братя. Завършва медицина със специалност хирург-ортопед. Работи като участъков лекар, а по късно постъпва в Ортопедично отделение на Окръжна болница – Бургас. В началото на 70-те години заминава на работа в Етиопия, Африка. Съдбата го среща с императора на тази страна – Хайле Селасие, на когото д-р Воденичаров прави успешна операция.

През 1930 год. в Бургас пристига от Пловдив един млад лекар д-р Теодоси Болгуров. Завършил в Грац / Австрия/, специализирал в Париж, Идвайки в морския град, е назначен за началник на Кожно-венерическото отделение към Работническата  болница. Има частен кабинет на ъгъла на ул. « Фотинова» и «Митрополит Симеон». Издава оригинален труд „Етиология на солените язви”, публикува книгата „Брак, сифилис и проституция”. Неспокойна и дейна натура, лекарят не се задоволява само с рутинни прегледи. Той бързо навлиза в културния живот на Бургас. Негови приятели са журналисти, режисьори, артисти, адвокати, лекари. В морския град той развива своите таланти на художник, драматург, литературен критик и писател.

Може много да се пише за лекарите на Бургас от миналия век и то само с уважение и обич!

Всичките те са били истински лечители и са останали в паметта на своите съграждани със своя професионализъм и човечност!