Ангели на смъртта в бели престилки

 

Richard Angelo

 

„По време на убийствата не съм себе си“ – това заявява пред съда медицинският брат Ричард Анджело (Richard Angelo), обвинен в убийството на множество пациенти.

26- годишният Ричард Анджело започва проферионалния си път като превъзходен следотърсач, после доброволец-пожарникар и накрая – медицински брат.

Интересното е, че психиатричната експертиза потвърждава думите на Анджело: „Страда от раздвоение на личността. По време на инжекциите не осъзнава риска, който крие лекарството, което инжектира, а след това се чувства силен, чувства се герой и се опитва да спаси жертвата си.“

Ричард Анджело издържа дори проверката на детектора на лъжата, Съдията по делото обаче не го приема като доказателство за невинност. „Прием, че имате проблеми с вътрешното Ви аз, но също така съм убеден, че разбирате какво означава да убиеш човек.“

На 25 януари 1990 г. Ричард Анджело е осъден на 61 години затвор. Това обаче не се оказва достатъчно, за да откаже други „ангели на смъртта“ – медицински братя и сестри – да правят същото, което и той.

***

През февруари 1983 г. в Сан Антонио, щата Тексас, се провежда специално юридическо съвещание за разследване на „подозрителните“ смъртни случаи на 47 деца в болницата на Медицински център в окръг Бексар през последните четири години. Първоначално заподозрените са трима – две медицински сестри – Дебора Солтенфус и 32-годишната тогава Genene Jones  и един лекар – д-р Kathleen Holland. Починалите деца са страдали от респираторни проблеми и са били насочени за лечение към определени клиники.

***

През 1982 г. д-р Kathleen Holland решава на открие частна педиатрична клиника в Кервил – малко градче с 21 ооо жители, в Тексас и затова потърсила опитни педиатрични медицински сестри. Спряла се на Genene Ann Jones, която имала дългогодишен опит в различни болници.

Два месеца след откриването на болницата седем деца, постъпили за лечение в клиниката, внезапно се влошават и с подобни симптоми – тремор и гърчове като при епилепсия и загуба на съзнанието – се наложило да бъдат изпратени по спешност от д-р Kathleen Holland в болницата Sip Peterson. За всеобща радост, децата се връщат обратно в клиниката на д-р Kathleen Holland живи и здрави. И макар че всички открито коментират, че е странно толкова много идентични случаи за такова кратко време, никой не подозира, че някой от работещите в клиниката си играе със смъртта.

Една сутрин, без оплаквания, само за рутинен преглед, в клиниката постъпва 15-месечната Chelsea McClellan. Д-р Холанд нарежда да се вземе кръв за изследване. Сестрата, която изпълнява манипулацията е Genene Ann Jones. Малко сред като влиза във вената на детето, последното се влошава – не може да диша, изпада в гърч. Веднага с линейка е транспортирано в болницата Sip Peterson. Много жалко, но по пътя бебето умира. През цялото време в линейката, до безутешно страдащата майка, е сестра Jones. Държи ѝ ръката и се опитва да избърше сълзите ѝ.

Същият ден, когато умира Chelsea McClellan, в клиниката на д-р Холанд се случва същото с друго дете – дихателна недостатъчност, гърч, загуба на съзнание. Добре че след усилията и на сестра Jones, след кратко време детето е стабилизирано и върнато към живота.

Д-р Холанд изпада в съмнение и веднага се обажда в  болницата Sip Peterson и иска аутопсия на починалата Chelsea McClellan. Аутопсията не показва нищо съмнително и с диагноза „синдром на внезапната детска смърт“, седмица по-късно жертвата е погребана. Разбира се, сестра Jones се присъединява към опечаленото семейство по време на погребението на жертвата си.

Всъщност, ако беше малко по-наблюдателна, или да го наречем мнителна, д-р Холанд щеше да прозре и предотврати наближаващото нещастие.

Седмица преди смъртта на малката Челси, д-р Холанд прави ревизия на лекаствата в склада и установява липсва един флакон сукцинилхолин (силен миорелаксант). Седмица по-късно, след смъртта на детето, сестра Jones съобщава, че е открила липсващия флакон. Разглеждайки флакона, д-р Холанд забелязва следите дупките от пробождане в гумената тапа. Веднага вика за обяснение сестра Jones, но не получава никакъв задоволителен отговор. Не се съобразява с предложението на сестрада да изхвърлят флакона и го изпраща за анализ. Оказва се, че флаконът е пълен с… физиологичен серум.

Последва ексхумация на тялото на Chelsea McClellan. Наличието на сукцинилхолин в тъканите на жертвата служи като доказателство за обвинение на сестра Genene Ann Jones в убийство…

През 1983 г. съдът решава да разгледа и други 47 смъртни случая на деца в областната болница Bexar. Децата са починали в продължение на четири години и през това време сестра Genene Ann Jones е  работила там.

***

Подобно на всички серийни убийци в бели престилки, детската медицинската сестра Genene Jones от Сан Антонио, Тексас, САЩ, изпитвала невероятно удоволствие от това да убива, а след това да съживява малките си пациенти.

Жертвите ѝ били предимно кърмачета и деца. Под предлог, че взима кръв за изследване, тя инжектирала медикамент (най-често дигоксин, хепарин и сукцинилхолин), който води до спиране на сърцето на детето, а после полагала геройски усилия да го върне отново към живота. И макар нещата да не вървели всеки път така, както ги е планирала, ръководството на болницата било доволно от нейните грижи и усилия. Затова престъпленията ѝ останали неразкрити дълги години – от 1977 до 1982 г.

Сестрата до такава степен се била пристрастила към деянието си, че си имала цяла програма от ритуали – утешавала близките, присъствала на погребенията, по-късно продължавала да поддържа връзка със семействата. Първите си жертви взела още докато е работила в университетската болница в Сан Антонио, а по-късно и в Кервил,

На 15 февруари 1984 г. сестра Genene Jones е осъдена на 99 г. затвор.

По-късно, по обвинени за убийството на още две деца, получава и втора присъда от 66 години. Освидетелствуването ѝ като психично болна не ѝ помогнало. От тогава до сега шест пъти е подавала молба за преразглеждане на делото, респективно присъдата ѝ, но винаги ѝ е отказвано. Последният път през 2017 г….

Genene Ann Jones 2017 г. 

Това е накратко история на медицинска сестра Genene Jones, известна още с прозвището „Ангелът на смъртта“. От 1984 г. до сега интерсът към историята ѝ не стихва.

Сестра Genene Jonesе прототип на героините във филмите „Dead Murine“ (1991) и „Mass Murder“ (2002).

***

Странно е, че толкова време никой не е обърнал внимание на факта, че смъртта на децата настъпва винаги по време на дежурствата на сестра Genene Ann Jones, че децата умират, въпреки че не са били в тежко състояние, което да предполага смъртен изход, че винаги сестра Jones е тази, която на ръце ги отнася в моргата. Дори си спечелва прозвището „Ангелът на смъртта“…

Но, каквото ѝ да кажем – случката се е случила… Жалко за дечицата – 47 на брой…

Следващата събота очаквайте разказа ни за д-р Х. Ш. – признат за сериен убиец с най-много жертви в цялата история на света.

„Откраднати години“ част I-ва

„Инсулинови убийства“ част I-ва

 

Библиография

• Alt, Betty and Sandra Wells.  Wicked Women.  Boulder, CO: Paladin Press, 2000.

• Elkind, Peter. The Death Shift: The True Story of Nurse Genene Jones and the Texas Baby Murders.  New York: Viking, 1983.

• Hickey, Eric.  Serial Murderers and Their Victims.  3rd Ed.  Belmont, CA: Wadsworth, 2000.

• Jones, Richard Glyn, ed.  The Mammoth Book of Women Who Kill.  New York: Carroll & Graf, 2002.

• Kelleher, Michael D. and C. L. Kelleher.  Murder Most Rare.  New York: Dell, 1998.

• Lane, Brian and Wilfred Gregg. The Encyclopedia of Serial Killers.  New York: Berkley, 1995.

• Moore, Kelly and Dan Reed.  Deadly Medicine.  New York: St. Martin’s Press, 1988.

• Newton, Michael. The Encyclopedia of Serial Killers.  New York: Checkmark Books, 2000.