Проф. Коста Костов: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ЛЕКАР

Уважаеми колеги*,

Чувствам се честит на тази сцена. Благодаря на АСМБ за доверието. Честит празник на народните будители!

Будителите, които имам честта да познавам, не са във властта, не началстват, а създават последователи, обучават, вдъхновяват, ръководят… Истинските духовни водачи насърчават мисленето и обогатяват интелекта ни. В коренът на английската дума „educatio” (образование) е заложен смисълът на „водачество”, от латинското “educere” – да изведеш това, което го има, да разкриеш на какво е способен ученикът, защото „ducere” означава „да водя”. Такова е значението на латинското „non ducor, duco” – не ме водят, а водя. Това съм научил от моите будители.

Изкуството да бъдеш лекар е трудно за дефиниране.

Имам трудна задача.

По определението на Волтер, „работата на лекаря е да забавлява пациента, докато природата свърши своята работа“. Тази шега днес е неуместна. Съвременната медицина е приложна наука, която в най-успешните случаи е изкуство.

Ето една възможна дефиниция на „медицинското изкуство”: Изкуството в медицината е да си подготвен да чуеш природата, когато ти нашепва онова, до което науката още не е достигнала.

Чака ви дълъг път.

Превръщането на един лекар в изкусен лечител не е събитие, а продължителен процес на натрупване на знания и опит, които събуждат интуицията. Лекар, който е превърнал работата си в изкуство, се ползва от съвременното знание, обогатено с миналото и обработено с фините инструменти на професионалната интуиция.

Като при големите майстори. Започват с длето и чук, после работят дълго с пилата, а накрая заглаждат неравностите с шкурката. Има го при Хипократ: „Опознай миналото, диагностицирай настоящето, прогнозирай бъдещето.”

Уилям Бъфет казвал, че когато избира човек за своя екип, търси да открие в него три неща: Интелект, енергия и почтеност. Ако последното липсва, първите две са без значение. За лекаря почтеността е condition sine qua non. „Дарбата да бъдеш читав“, както казва Румен Леонидов. В медицината в най-голяма степен е необходима професионална почтеност, основно изискване към лечителя: лекувай без да вредиш.

Лекарите и учителите носят най-голямата отговорност за човешките добродетели. В нас се оглеждат всички. Ние сме съсловие с неоспоримо и заслужено присъствие в обществото, плътно живеещо в емпатия с народа, с морал и ежедневни човешки добродетели – достойнство, себеуважение, грижа за ближния, милосърдие, духовна дейност. През плътта на нашата професия тече онова, което знаем от Имануел Кант: „човекът  е цел, а не средство.“

Лекарите служим на тази благородна, високохуманна цел и знаем физическата и духовна цена на живота. Ние най-добре разбираме, че „животът няма синоним”. Цената на един спасен живот са безсънните нощи над книгите и до леглото на болния. Ние стоим на входа и изхода на човешкия живот и трябва да живеем така, че нашето поведение в обществото да бъде възприето като всеобщ закон и пример за живота на другите.

В своя „Дневник” Албер Камю пише: „Единственото призвание на човек е да кара лицата около него да греят.” Това е призванието на лекаря. Да накара и най-тъжното лице да бъде огряно с усмивка. Отдаденост, отговорност, разумна дистанция, категоричност при вземане на решения – това са качества, в най-голяма степен решаващи за изкуството на лекаря. Страстната отдаденост на професията е необходима, но не е достатъчна, ако не е съчетана с отговорност. Лекарят трябва да действа според „етиката на отговорността“, което значи – лична отговорност за последствията. Действащият според „етиката на отговорността” не прехвърля последиците от своите действия върху други. Той казва: тези последици се дължат на моите постъпки.

Решаващо психологическо качество на добрия лекар е разумната дистанция от фактите и емоциите, вътрешната съсредоточеност и спокойствие, необходими условия за вземане на обосновани решения за съдбата на болния.

Съвременната медицина е екипна, мултидисциплинарна работа и затова тщеславието е вредно. На тщеславния лекар не прощавт грешките и пропуските и никой не споделя солидарно с него отговорността за тях.

Лекарят е хуманист по призвание. Хуманистичната доктрина поставя човешките взаимоотношения в три инстанции на личността: автономност на „аза”, целеположеност на присъстващия друг, универсалност на отсъстващите „те”. Изискване за живот в другост, вънпоставеност и диалог. В личния и професионалния си живот лекарят трябва да следва трите основополагащи ценности на хуманистичната мисъл: Индивидуална свобода, отговорност пред обществото, обвързаност с общочовешкото.

Готови ли сте за това?

Ако вашият отговор е „Да”, приемате отговорноста да споделяте съдбата на другите и можете да тръгнете по пътя на медицинското изкуство. Ако е „Не” – трябва да си изберете друга професия. Само този, който е уверен, че няма да се пречупи, който въпреки всичко би казал „ДА” – само той е призван да бъде лекар.

Казано е: „Мнозина бяха призовани, но малцина бяха избрани.” (Евангелие на Марко 22:14) Да бъдеш изкусен лекар, означава Любознание.

Хосе Луис Борхес казваше, че „знанието е единственият път към мъдростта”. Доброто в нас, може да се възпитава единствено чрез просвета и книголюбие. Любознанието трябва да ви следва винаги и навсякъде, защото образованието и просветата вдъхновиха вековете от Еразъм насам. Изкусният лекар е любознателен, за да разпознава иглата в купата сено. България днес повече от всякога има нужда от мъдрост и знание, защото властта все по-рядко разпознава образованието като свой приоритет и академичните хора са непонятни за нея.

Проф. Коста Костов: Тъжна е лекарската професия – отговорност за здравето, но без власт над смъртта

„Величието на хората на духа е невидимо за царете, богатите, пълководците…“ (Блез Паскал „Мисли“).

Освен любознателен, уважаваният лекар е и достоен гражданин, част от образована общност, в която се вглеждат всички, пример и коректив на другите. Високообразованият лекар-творец функционира в полето на „интелектуалното”, където чувствата и страстите отстъпват първенството на разума. Животът му протича в полето на интелекта. Макс Вебер и Пиер Бурдийо, класиците на съвременната социология, дефинираха действащите лица на тази малцинствена обществена група, наречена „интелектуалци” – писатели, артисти, университетски преподаватели и учени. В тази група попадат и лекарите, защото една част от тях са преподаватели, други и учени, а най-добрите сред тях – и творци. Лекарите имат доказано място сред интелектуалците – гарант на морала и гражданските свободи в демократичното общество. Това е огромна отговорност. Лекарят най-добре знае, че всички сме равноценни и равноправни пред живота и смъртта, но не сме равностойни във възможностите и по-добрите от нас имат привилегията да бъдат наши водачи.

„Всички камъни се раждат свободни и кръгли, но с времето много от тях попадат в масонското братство на формите и се отдават на робската привилегия да бъдат крайъгълни.” (Борис Христов)

Превърнете вашата работа в Изкуство.

Медицината е изкуство тогава, когато в пациента виждаме боледуваща личност, а не болест.

За добрите лекари пациентът е индивидуалност, изведена от общото. Изкуството в медицината изисква остър професионален поглед, за да се забележи в болния онова, което останалите не виждат или считат за невъзможно.

Възможното не може да бъде достигнато, ако в света отново и отново не са се стремили към невъзможното.

Работете за името, а не за званията и титлите. Титлите и званията са само за глупаците, а на мъдреца му е достатъчно единствено името. Най-вдъхновяващите умове и личности на тази планета са известни само с имената си.

Обичайте България! Няма нищо тъй сладко както любовта към Отечеството!

С ясното съзнание за европейската си принадлежност съхранете и опазете своята културна идентичност, не позволявайте да бъдете обезличени, каквито опити има днес. Устремени към Европа не забравяйте корените си. Българският лекар не е фанатичен патриот, а по традиция – европеец. Да си истински патриот означава да създаваш условия, духовните и културни ценности на твоя народ да станат достояние на повече народи, за приобщаване на националните към универсалните ценности, без фанатично фаворизиране на първите.

„Универсалното е локалното без стените.”

Имайте воля за промяна към по-добро! Вярвайте, че без вас то не може да се случи!

Бъдете близо до народа си!

Опитайте се да запазите своята духовна автономност, но не оставяйте встрани от проблемите на обществото. Да си интелектуалец не означава да стоиш извън социалните и политически проблеми, а да бъдеш техен коректив. Пазете се от съблазните на политиката, но не приспивайте разума си за нея. Бъдете дръзки и смели в отстояване на лични позиции, защото вашето достойнство и чест са неотменима ценност.

Вие сте Духовна част от народното Цяло!

Не забравяйте, че не е морален този, който не е социален!

Днес болшинството българи са объркани и обезверени. Нужна е промяна към по-добро. Ролята на лекаря е решаваща за тази обществена промяна, заслужена за хилядолетен народ, с много повече история, отколкото география. От автентичното християнство на богомилите се е зародил непокорният дух на Реформацията и Просвещението, а с буквите на българската азбука са писали нобелови лауреати по литература. Имаме хилядолетна мяра, непомерна за много други, по-млади народи. Заради тази мяра, трябва да надделеем над песимизма на разума и с оптимизма на волята да покажем, че сме достоен народ, честит със своето Отечество. Вярвам, че ще дойде време и нашето Отечество от бленувана апория, през дълги политически митарства, ще се пречисти като неофит и ще заяви по-категорично своето място на демократична европейска държава. Все някога ще превърнем България в „приют за щастливци”. Имаме да извървим труден път, но след 1336 години история сме обречени да минем по него. Вие, бъдещите лекари, сте призвани да бъдете авангарда.

 „Колкото и голяма да е калта, след нея неизбежно идва земята!”

Пожелавам на всички ви скоро да стъпим на тази земя и вие да бъдете щастливи с професията си български лекари.

Предлагам ви 12 „заповеди”, по една за всеки месец, по подобие на т.н. „Декалог на студента”, на д-р Георги Чалдъков:

1. Sapere aude! Имайте куража да мислите самостоятелно, бъдете независими.
2. Бъдете любознателни. Ако парите, които давате по ресторанти и кръчми са повече от парите, които отделяте за книги – няма да успеете.
3. Обичайте и не забравяйте учителите си. Това е най-укоримата забрава на ученика.
4. Бъдете дръзки и не се страхувайте да рискувате, да изглеждате „несъвършени”, ако това е единственият начин да спасите нечий живот. „Геният е несъвършен. Бездарието е по-близо до абсолюта!
5. Моралът да е ядрото на вашата личност – стремете се вашият избор винаги и независимо от последствията да е на страната на доброто срещу злото.
6. Обичайте учениците си, които неизбежно ще се появят в професионалния ви път.
7. Следвайте девиза на INSPIRO: “Да бъдеш най-добрият не е каприз, а начин на съществуване”.
8. Стремете се навсякъде, да оставяте след себе си последователи, да изграждате личности, които да ви следват в добрите начинания.
9. Не си изграждайте идоли, а следвайте добрите примери и ако срещнете по-добри и по-умни от вас – направете ги свои приятели.
10. Имайте своя житейска и професионална мисия, за да оставите след себе си следа.
11. Винаги избирайте най-трудния път, защото по него няма да срещнете конкуренти!
12. Четете добра поезия! Тя ще ви облагороди и ще ви държи близо до Абсолюта.

„…И пак сънувам оня светъл хаос… (не подозирах, а съм бил щастлив.) Обичах те без милост аз – със ярост. И съжалявам, че останах жив.“

Няма да ви бъде лесно.

„Лесно се намира дърво, трудно е да се направи икона“.

Ето и финалната ми дефиниция: Изкуството да бъдеш лекар означава да лекуваш тялото, ума и душата.

Благодаря ви!

Коста Костов, 1 ноември 2019

Бележка: В словото са използвани цитати от Хипократ, Имануел Кант, Хосе Луис Борхес, Константин Павлов, Борис Христов, Румен Леонидов, Неофит Бозвели, Иван Динков, Неда Антонова, Бисмарк, Макс Вебер, Албер Камю, Волтер, Цветан Тодоров, Уйлям Ослер, стих от Христо Фотев.

–––––––––––––––––––––––

* Слово на официалното откриване на 36-та национална среща на Асоциацията на студентите по медицина е България (АСМБ); 1 ноември, 2019 г. – гр. Стара Загора